ЛЯТОТО!

  Лято - колко много емоции се крият зад тaзи кратка думичка! Лято - очаквано, вълнуващо, незабравимо, вълшебно, релаксиращо, романтично, приключенско, авантюристично  

 или, може би,  горещо, безкрайно, досадно, скучно,  самотно,  тъпо....

      Към коя гама от настроения клони вашето отношение към лятото? Предполагам, че повечето от вас ще си изберат първата част от епитетите (както това  бих сторил аз), но предполагам, че има и хора, които не са фенове на този сезон!
   Та въпросът ми е - какво е за вас лятото? Какво очаквате да ви се случи в личен план?
   Ще има ли безкраен купон или кипи безсмислен труд?
  А ето и едно прекрасно стихотворение, което всъщност е и повод да си задам тези въпроси:

ЛЯТОТО

Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,
праха от масата изтрива...
За малко сяда и се позамисля,
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с бели длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната си риза.

Сама зад мъдрите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.

                                                    Иван Вълев