Към "закъснелите" за влака на стачката

СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА

Ти крий се дълго от дъждеца,
упорит е, месец той ръми.
В училище накрай градеца,
ти пазиш се, не се мокри!

Но ето слънце се показа
на хоризонт окървавен -
мигом ти се разприказва:
„Ах, юнак съм, вижте мен!”

Изпъчваш се и викаш смело:
„Къде е, дайте го насам!
И всичко аз - за свято дело -
дори комфорта си ще дам!”

Ех, приятелю! Благодаря ти,
за помощта ти от сърце.
Но борбата ни приключи,
ха… Тропни си ти хорце!!!