Къде съм

Къде съм? – Не знам. Сенките ме гонят постоянно, задушават ме. Сякаш нещо ги подтиква да го правят или просто те го искат?! За тях това е изкушение и предизвикателство. Те гледат с едно неопределено лице на света и на живота. За тях той е пустиня, в която бродят сами, ненамирайки път към някой оазис. Дали е мираж, че виждат сърце и искат да го обладаят. Но то е чисто и трябва да се откажат и да потърсят ново – по наранено. Продължават пътя на моята пустинна душа и стигат до един свитък . Какъв ли? – свитък пълен с чувства и емоции. Той също е чист, не могат и него да превземат. Но минавайки през този целия път те оставят дълбока диря и накрая стигат до края на пустинята, където има издигнат надгромен камък, на който пише “В памет на душата”!