Кучето - приятел или опасност
Кое е правилното:
1. Бездомните кучета са обществено зло и трябва да бъдат избити до крак.
2. Ухапаните хора са зли по душа, кучетата усещат това и ги нападат.
Както във всяко едностранчиво твърдение, така и в тези двете нито едното не отговаря на истината.
Както има зли хора, така има и агресивни кучета. Кое ги е направило такива? Въпросът е дълбок, и много неща могат да се кажат, но нито злите хора, нито злите кучета трябва да бъдат оставени да вилнеят из улиците. (Агресивните хора, както и агресивните кучета могат да имат мнооого добро обяснение за постъпките си - може да са били малтретирани, тормозени, може да са болни - и какво от това? Да им правим "евала" и да ги оставим те да ни тормозят?)
Дали нападнатите хора непременно са си виновни сами, понеже кучетата са прозрели в злата им душа? Или понеже с нещо са предизвикали добричкото куче? Изглежда печеливша позиция да заемеш страната на кучето, понеже то не може да каже и дума в своя защита. И да обвиниш човека. Обаче човека абстрактно. А ако това беше майка ти, ЛаСомбра, ако в Оня случай ти не беше с нея, да я защитиш? Или дъщеричката на някой твой приятел? Аз лично не мисля, че Злото е точно някоя изпохапана първокласничка или някой уплашен пенсионер, нападнати от кучета. Хората не са ДЛЪЖНИ да обичат кучета, нито даже да ги харесват, нито трябва да са велики звероукротители, за да могат свободно да се разхождат в своя град.
А кой е Злото? За мен Злото се казва Безотговорност. На градските власти, които, вместо да се занимават с глупости, трябва да се погрижат и за двете потърпевши страни: за пострадалите граждани и за бездомните кучета. Не по-малко непростима е безотговорността на собствениците на кучета, които са длъжни да си възпитат питомците и да не допускат те да представляват опасност за минувачите.
Тази година имах късмета да се разходя из Антверпен, Страсбург и два-три немски града. Познайте колко бездомни кучета видях там?
Познахте, а защо е така? Защото там за кучетата се грижат, не ги оставят да ходят просто ей така из улиците. На това аз казвам любов към животните, защото любовта е отговорност.
За първи път ни нападнаха кучета преди години в планината. Бяхме на поход с мъжа ми и двете деца, когато видяхме стадо овце с няколко кучета-пазачи. Овчарят не се виждаше никакъв. Кучетата залаяха бясно и ни обградиха. Спряхме на място. След като стадото се изниза, кучетата ни освободиха от “ареста”. От тогава знам първото правило при нападение от кучета: никога не се бяга, просто се спира.
В много други случаи в планината, когато е имало достатъчно време и кучетата тичат от далече, за да ни атакуват, вдигаме от земята някоя здрава тояга: тя е достатъчна, за да държи овчарските кучетата на разстояние. Естествено, не се правят заплашителни жестове и движения, просто се стои кротко, иначе ще се предизвика ответна реакция.
Веднъж в града най-неочаквано бях нападната от куче, което започна да ми ръмжи и да приближава с оголени зъби, без абсолютно никакво действие от мен спрямо него: просто ми налетя. Нямаше какво да направя, опрях си гърба на стената, сложих си чантата пред мен и зачаках неизбежното продължение.
Точно тогава, в тази безизходица, видях един мъж, който минаваше по иначе пустата улица. Казах му: “Господине, моля Ви, помогнете някак.” А той ми отговори: “Да се намеся, нали, та кучето мен да ухапе.” След което си отмина.
Аз се същисах. Кучето обаче се поуспокои от приятелската човешка реч и малко се отдръпна, така че можах да продължа пътя си. Съпроводи ме на няколко преки и после изостана.
Освен силно уплашена, бях и много впечатлена както от реакцията на човека, така и от начина, по който кучето беше озаптено.
Така се стигна до случая, който вече разказах в коментар: когато една вечер бях атакувана от глутница кучета между блоковете в нашия квартал, нямах какво да направя, отстъпих до едно дърво, за да ми е защитен гърбът, и ги заговорих кротко. Те поръмжаха, позъбиха се, и ме пуснаха да си отида.
Та на въпроса: какво е кучето, приятел или опасност – аз отговарям: може да бъде и двете.
И не му е мястото на улицата.
С така поставен въпрос, отговорът изглежда единствения възможен. Но не съм съгласна, понеже за мен двете неща, най-малкото, не са равностойни като въпроси, за да бъдат поставяни заедно.
Кучето е приятел, а опасност може да бъде по вина на човека.
Аз и към предната статия бях задал този въпрос по повод на един коментар. Защо при някои кучетата отиват за да ги нападнат, а при други -- за почесване и погалване? Ето, ти разказваш толкова случаи, в които си била нападана от кучета. Мен защо не ме нападат? Още повече, че като видя куче аз самият го викам. Освен това в случая с майка ми кучето бе домашно и обучено за пазач! Не е било недохранено помиярче, душещо около кофата за боклук.
Чия е вината за уличните кучета няма да спорим. За мен вината е на хората, които взимат куче без да си дадат сметка, че то не е играчка, която можеш да прибереш в гардероба като ти омръзне и да я пробуташ като подарък за сватбата на братовчедка си. Това, което се опитвам да обясня, е че нито един човек, достоен да се нарече такъв, няма да иска да убие живо същество само защото е куче.И в заключение: единствено от теб зависи дали кучето ще ти бъде приятел или враг. Доказано е, че средното улично куче има интелекта на 2-годишно дете. Следователно с него може да се разбереш. Както някои хора (и аз в това число) само с една дума могат да накарат бебе да спре да плаче, така има и други, лицето на които е достатъчно да разреве и най-кроткото бебе. Опитай се да общуваш с кучетата не като с хапещи бълхарници, а като с разумни същества, и ще видиш резултата. Някой път мога да снимам клипче как непознати кучета сами идват, щом ги повикам, и лягат с навирени лапи за да бъдат почесани.
А някой сещал ли се е когато види бездомно куче в тия жеги с изплезен език да му даде поне малко вода.Знаете ли че в Гърция не помня къде точно,има специални кошчета,в които да сложиш храна,която ти е хартисала,за да се нахранят БЕЗ домните кучета.
Циганите ги оправдаваме когато крадат,че няма какво да ядат ,а кучетата с какво са по различни от тях.Както някой беше казал-"Колкото повече опознавам хората,толкова повече заобичвам животните"Съгласен съм,че ако има агресивни кучета,трябва да се вземат мерки,но продължавам да твърдя-Няма лоши кучета,има лоши стопани или хора
ЛаСомбра, ще си изчистя тезата от излишни приказки, обобщено тя е: Хората не са длъжни да са опитни звероукротители. Градските власти са длъжни да осигурят дом за кучетата.
В града два пъти съм била нападана, това са тези два пъти, които посочвам, но не съм била хапана. А в планината овчарските кучета ни налитат непрекъснато, така си оправдават хляба, който ядат. И си е важно човек да запази самообладание, особено, ако няма овчар наблизо.
Галина, търсиш вината в човека. Абстрактния човек, и е така: човекът е виновен, че има бездомни кучета по улиците.
Мисля, че същината на въпроса е: " Хората не са длъжни да са опитни звероукротители. Градските власти са длъжни да осигурят дом за кучетата." Напълно вярно! Но това изцяло измества въпросът от кучетата към хората. Защото все пак същото изречение важи и за орангутаните. С тази разлика, че не е модерно да гледаш орангутани и съответно, те не са ни проблем. Иначе безхаберието на властите щеше да е същото. Така че в тях трябва да се търси вината, не в кучетата.
Кучетата са животни, тяхното естествено състояние не е да разкъсват хора, но това пък им е единствената самозащита. Както хората си купуват пистолети, ходят в полицията и т.н.. Кучетата пък хапят. Работа на хората е да се грижат кучетата да не хапят. Така че вината е изцяло в хората.
А колкото до случките ти с кучета, мисля, съвсем без връзка с дискусията, че трябва да се запиташ защо ти се случват тия неща. В смисъл, веднъж е случайност, но много пъти, значи че просто може би живота иска да те научи на нещо. Примерно да си смела, да запазваш самообладание или да умееш да общуваш с различни съзнания (полезно и в отношенията с хора). Отново, казвам го изцяло без връзка с дискусията или с първокласничките. Говоря за зрели хора в нормални ситуации. Децата не са зрели хора и всяко посегателство върху тях е недопустимо. Ако кучето ти е побъркано трябва да си носиш отговорността.
Няма защо да съчустваш на кучкарите или да храниш бездомни кучета ако не искаш. Не става въпрос за една група хора срещу друга, става въпрос за отговорности на общината и на собствениците на кучета, които НЕ се грижат за тях. Кучкарите обикновено се грижат много съвестно за животните си и ако те нападне някое от тях, то е или защото стопанинът е изрод или защото си го изплашил или има някакъв неврологичен проблем.
Ами какво да се прави с небрежните и агресивни стопани - предлагам и те да се кастрират. ;)
Шегувкам се аз, обаче на abadonka не й е до смях, което си е напълно разбираемо за човек, жервта на агресия - дано скоро ти размине стреса, ужасно си е!
Буля Винка, видях те аз, че гледаш лошо, и Лорда ще потвърди - явно това са усетили кучетата... ;) ;) ;) Опасна, много опасна личност си, ми да, те животните само като те погледнат, се чувстват застрашени, и затова ти ръмжат. (Офффф...)
Така че кастрирането е решение само за размножаването и наистина намалява донякъде агресията в мъжките (поне съм чувала, че надебеляват и малко се кротват), но ако кучето си е зло, няма да го направи добро.
Eowyn- гадно, съжалявам, че ти се случват такива неприятни неща. Кучето може и да не е било зло- ако не те е лаело по зъл начин, моето примерно така лае по съседката на вилата през оградата. Не иска да я хапе, просто не я харесва и това е положението. Лае я както лае таралежите-много отчаяно, защото не му се връзват. Но пък това е само през мрежата.За съжаление ти няма как да знаеш дали те лае защото не го кефиш или защото иска да те напада. Собственикът е трябвало просто да ти се извини и да го прибере. Все пак кучето си е куче, дори да не е агресивно, може да залае някой просто така и няма застраховки за никое, че никога няма да го направи. Важното е наистина да си го хванеш, да му се скараш така че да разбере, че не трябва да се повтаря и да се извиниш. И да си оправи мрежата-все пак ако иска да има зло куче е длъжен да си го държи вътре.
Уф, при всички положения е много гадно, като някой те нападне-куче или каквото и да е. Никой не е длъжен да изпитва такъв стрес.