Куче в автобуса
Връщах се от салса. Седях на спирката и чаках да дойде автобуса. Едно момиче стоеше на около 3 метра от мен и чакаше също. А едно куче, едро, черно и голямо се въртеше около нас. Момичето го погали, то се радваше на милувката като дете. Въртеше се около нея и усещах, че всяко докосване го кара да бъде щастливо. После дойде до мен, почна да търси ръката ми, аз му я подадох и то я близна и застана за момент до мен. После отиде до момичето, което пак го погали.
Часът беше късен, а аз бях на 4 спирки от моята. Момичето реши да си върви пеша. Кучето тръгна след нея. В този момент видях, как се приближава автобус. Момичето се обърна от 30-те метра, които беше направила и се върна, качи се в автобуса заедно с мен, а кучето я последва.
Озовало се в автобуса кучето обиколи целия и почна да души всеки. Някои се дърпаха, други дружелюбно му подаваха ръка и го галеха. Минаха две спирки аз реших да слезна за да продължа пеша към къщи, защото този автобус не ходеше към моята посока. Пресякох улицата и видях че идва моя автобус. От миналия автобус бяха слезнали момичето, кучето и още 3-ма човека, които се качихме в новия. Обаче шофьора видя в огледалото за задно виждане кучето и остави автобуса с отворени врати и на спирката. Чакаше кучето да слезе.
Кучето не осъзнавайки, че шофьора го чака обиколи и този автобус, мина през всички, подуши ги и махаше с опашка. Един шегаджия подвикна: Хехе, нямаш билет, гратис ще се возиш, а?
После не беше весело. Автобуса стоя почти 5 минути с отворени врати. Някои се чудеха как да го изгонят, страх ги беше. Никой не посмя да го заведе до вратата и да го накара да слезе. В погледите на някои се четеше досада.
Кучето направи още 4 обиколки, накрая застана на "дансинга" (така наричам мястото, където се съчленява), погледна ни. Погледна всеки от нас. Настана минута напрегнато мълчание. На мен ми се стори цяла вечност. Изскимтя, подви опашка, явно усети, че е нежелано... и слезе.
А аз си помислих - какво ли е да усетиш, че 20 чифта очи те чакат д а се махнеш? Някои хора в автобуса ми станаха неприятни.
Часът беше късен, а аз бях на 4 спирки от моята. Момичето реши да си върви пеша. Кучето тръгна след нея. В този момент видях, как се приближава автобус. Момичето се обърна от 30-те метра, които беше направила и се върна, качи се в автобуса заедно с мен, а кучето я последва.
Озовало се в автобуса кучето обиколи целия и почна да души всеки. Някои се дърпаха, други дружелюбно му подаваха ръка и го галеха. Минаха две спирки аз реших да слезна за да продължа пеша към къщи, защото този автобус не ходеше към моята посока. Пресякох улицата и видях че идва моя автобус. От миналия автобус бяха слезнали момичето, кучето и още 3-ма човека, които се качихме в новия. Обаче шофьора видя в огледалото за задно виждане кучето и остави автобуса с отворени врати и на спирката. Чакаше кучето да слезе.
Кучето не осъзнавайки, че шофьора го чака обиколи и този автобус, мина през всички, подуши ги и махаше с опашка. Един шегаджия подвикна: Хехе, нямаш билет, гратис ще се возиш, а?
После не беше весело. Автобуса стоя почти 5 минути с отворени врати. Някои се чудеха как да го изгонят, страх ги беше. Никой не посмя да го заведе до вратата и да го накара да слезе. В погледите на някои се четеше досада.
Кучето направи още 4 обиколки, накрая застана на "дансинга" (така наричам мястото, където се съчленява), погледна ни. Погледна всеки от нас. Настана минута напрегнато мълчание. На мен ми се стори цяла вечност. Изскимтя, подви опашка, явно усети, че е нежелано... и слезе.
А аз си помислих - какво ли е да усетиш, че 20 чифта очи те чакат д а се махнеш? Някои хора в автобуса ми станаха неприятни.
Голямо сърце имаш, Тери!
И, да си кажа правичката, това не ми се случва никак често!