Кустурица: "Животът е чудо"

Да се похваля, вече отметнах един филм от категория А - в моята лична предварителна класация на филмите от София Филм Фест 2005 - новото творение на Емир Костурица "Животът е чудо" (Zivot je cudo/ Life Is a Miracle )в сайта на феста http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=287
Филмчето си го бива, но не мога много силно да се възторгна от него. Определено мисля, че е по-слаб от предишните на Костурица, като например "Underground" или "Циганско време". Но си заслужава да се гледа, все пак.
В него ще откриете типичните за режисьора идиотско-безумни-смехотворни сцени, много псувни и примери за темпераментната балканска душа юнашка. След това обаче, започва войната (Босна, 1992) и зрителите с по-емоцианален нрав (като мен, например), може да се просълзят малко. Става дума за една житейска история, която изглежда хем невероятна, хем малко тривиална, но май си е напълно реална за размирната най най-нова юго-история. Става дума за любовта между двама души, случайно озовали се от двете страни на бойното поле в една война, която не е на нито един от двамата - един християнин и една мюсюлманка.На мен това ми напомня малко един друг балкански филм - "Преди дъжда"( Pred dozhdot / Before the Rain), 1994, на македонския режисьор Милчо Манчевски. В него също става дума за любов между християнин и мюсюлманка в балканските размирни реалии и си е направо шедьовър (не преувеличавам). Но в "Животът е чудо", историята не е чак толкова драматична, т.е. не ви се самоубива след това. Във филма на Костурица има известен оптимизъм, който някак се прокрадва между бомбените рейдове и гърмежите. Явно не е първата история за любов по време на война, няма да е и последната, но пък е приятна за гледане. Приятна, но не и разтърсваща, провокираща или пък поучителна ... поне не беше за мен.