Критичните моменти в живота
Последният месец беше изключително гаден и изпълнен с неприятни моменти за мен. Както казват злото никога не идва само и така и стана. Дойдоха всички беди заедно. Слято. Непрекъснато. И нямаше как да не ме впечатли как започнаха да се натрупват и качествено взаимоизменят. Точно като в някой черен филм. Само дето там героите отрязват главите на злодеите или им причиняват някое впечатляващо осакатяване, всичко избухва и филмът свършва. В реалния живот за щастие или нещастие, нещата не свършват точно така.
Принципно гледам да не държа проблемите в главата си. Решавам как ще реагирам и ги изтласквам от главата си. За съжаление, в случая нямаше как да стане, защото около мен имаше хора, които страдат доста по-непрекъснато от мен и нямаше как да се "покрия". Резултатът е доста впечатляващ. Имам чувството, че гадостта е попила в мен и сякаш не тя е в мен, а аз съм в нея. Доста е депресиращо. И странно, защото принципно съм толкова жизнерадостна, а пък сега светлината едвам пробива. И все едно се престувам, че се смея. Все едно го правя на сила. А не е така. Обичам да се смея. Просто не се получава съвсем както трябва. Уж съм същата, а не съм съвсем.
Забавно е да бъдеш някой който не си, но само за извратеното ми чувство за хумор. Тялото ми не го приема толкова добре и само усложнява нещата.
Интересна е причината за всичките ми неволи. Да, те са доста разнообразни, но общо взето може да се екстраполира общият им произход. Ирационалността. Всяка малка или голяма гадост се свежда до откровена глупост и непоследователност в нечии действия. Е, като изключим случката с кодово име Брюксел, която вече споменах на друго място, която се дължеше на чиста и неподправена злоба.
Мисля, че хората подценяват смисълът на думата рационалност. Както знаем, времето не е нищо друго освен причинно-следствена връзка. Не е никак абсолютно и няма някакъв фундаментален смисъл освен за изпитващия го. За нас, като субекти, то значи подреждане.
Та времето не е абсолютно, но за нас като индивиди и за обществото като цяло подреждането е невероятно важно. Всяко нещо трябва да си има причина и следствие, всеки сензорен сигнал в мозъка, трябва да има отговор. На елементарните той и сам може да отговори, но на по-сложните просто не може. И когато ние, в хода на живота си систематично не подреждаме нещата, те се объркват. Мозъкът се обърква. Животът се обърква. Всичко става хаотично. И докато хаос не е лоша дума сама по себе си, тя не е точно желана като определение за нечий живот. И е още по-нежелана, за хората, на които ще им се наложи да внесат ред в него.
Белеф каза, че всичко не било физика. Напротив, ВСИЧКО Е ФИЗИКА. Всяко твое действие си има последствия и дори и да се преструваш, че не е така и че си свободен и че не ти пука, все някога те ще те достигнат. Ооо, не говоря за някаква справедливост-такова нещо няма. Говоря за ненужните страдания, които някой ще трябва да изпита заради нечии глупави действия. Страдания, които лесно могат да се избегнат, ако всяко действие минава през качествения контрол на разума. Ако всяко нещо беше продукт на обмисляне и признаване на истината, а не от разни мъгляви напъни на подсъзнанието, които не искаме да приемем, но нямаме против да натресем на околните. Мислите че е сложно? Не, не е. Вярно, не е и съвсем лесно, но си заслужава. Защото в простота се крие щастието.
Едва ли мога да изразя яда си към глупостта. Вярно, всички сме глупави понякога, но да си глупав във важни моменти и за важни неща е...Мда.
Всъщност май няма какво да кажа повече. Просто искам да призова всеки който си е направил труда да прочете това да се замисля малко по-обстойно, когато прави нещо. Да си подрежда живота внимателно и с желание. И с търпение. Да не оставя на някой друг да му го подрежда, щото тогава се влиза в черните филми. Филми, в които думите са най-малкият проблем.
... Ще си слушам чалга и за теб и за всички останали и ще си танцувам и ще се наслаждавам на живота доколкото е възможно.
Да знаеш аз какъв ш...н ден имах! Всички глупаци решиха днес да анулират или изпускат полети, да сменят хотели, да си губят паспорти и т.н.
Но...за да ми е още по-хубаво утре ще трябва да работя вместо да пътувам за уикенда до Пампорово, както бях планирала още преди 10 дни...
И за да е още по-гот си счупих тока на лявата обуква тъй като заседна между две смотани софийски плочки...И сега не знам как точно да се прибера...а нямам дори ментос :)
Кво да ти кажа-животът е песен :)
Я се стягай :)
Не става въпрос за любовни драми, по-сериозно е от това. Доста по-сериозно. Всъщност, за яснота, става въпрос за пари. И за разни криминални типове, които ги искат. И тъпи закони. И тъпи действия на никак не-тъпи хора. И една абсолютна каша струваща много нерви, пари и неприятни моменти. И носеща нова простотия всяка седмица. И има и разни несвързани с това професионални проблемчета.
Стояне-не става, за съжаление. Чакам момента, в който ще ми поразмине, но засега просто не става.
Чудовище-на мен пък ми се разнищи пантофа :) Вярно, получи известна помощ от песа, но сега от него стърчи бяла стелка (отпред) и ех. Мъка. Но е гадно, че няма да можеш да ходиш да си почиваш. Това си заслужава да те хване яд.
Така че те разбирам. Безсилието е много гадно чувство. Пожелавам ти успешно разтоварване на гнева. И безопасно за теб и всички около теб. По-добре си го изкарай на клавиатурата, щото аз си го изкарах единия път на милото и после освен всичко ме мъчеше и съвест :)
Също както Вселената, човешката глупост е безгранична, за сметка на това е в изобилие :).
Аз като се срещна за пореден път с някой вселенски полуидиот, винаги изпитвам възхищение пред мъдростта на народа: казано е, че глупостта не ходи по гората, а по хората.
Дано нещата се нормализират бързо. Макар че вече ме е страх да опредлям кое е нормално и кое не е, то май и нормалното не е това, което беше едно време...
Аз лично не вярвам в съдба, Бог или каквото и да е трансцендентално същество или сила, а по-скоро вярвам в себе си и възможностите си. Дори и да съществуват такива същества или сили, то те едва ли биха се занимавали с моите лични проблеми и терзания. Много интересни и според мен мъдри са възгледите на Жан Пол Сартр, френски философ и екзистенциалист. В крайна сметка на каквото и да разчита човек, само и единствено той ще е този който ще има или няма да има полза от определено действие. Така че, ако не можем да приемем разочарованието от собствените си възможности, наистина е по-лесно да обвиним съдбата, случайността или Бог, за това което ни се е случило. Просто защото така нашето съзнание ще се освободи от неприятните емоции, но така проблемът едва ли ще се реши.
Вярно е, че всичко е в нас и ние сме единствените, които избират как да изживеят дадена ситуация. Което вероятно е причината все още да не съм се депресирала изцяло. И все пак ти може и да решаваш как да приемаш нещата, но как ще се случат нещата не решаваш ти. А някои случки могат да бъдат много неприятни. И в моя случай сънувам кошмари от 2 седмици всяка вечер, при положение че преди съм сънувала кошмари веднъж на 3 месеца най-много. Предполагам че ако няма някакви неприятни развития ще ми мине в най-скоро време, но все пак ми се вижда ужасно безмислено да страдам толкова и най-вече, да не мога да спра.
Но въпросът е защо изобщо трябва да се случват такива простотии, когато нещата можеха още преди години да се наредят толкова просто и ясно. Но не. Защо да е просто като може да е сложно. И точно на това ме е яд, защото всичко идва от недообмисляне.
Наистина, ако обмисляме нещата можем да предотвратяваме много беди, макар че колкото и да обмисляме и планираме, все ще пропуснем нещо, което няма как да знаем и сметките може да излязат грешни. Както в хаоса - една мъничка грешка да сме направили в изчисленията, и предвиждането ни може да се окаже катастрофално невярно... И става "и така, и така", макар е за някои неща предвижданията могат да бъдат точни.
И аз мисля като теб за предопределения живот; за предопределеното "всичко".
Забавно е как може всичко да е предопределено, включително нишките в които някои същества се опитват да докажат, че не е предопределено, като направят нещо, което уж е против предопределеното. А всъщност те просто си мислят, че знаят какво е било предопределено, но очевидно бъркат, а това което си мислят и правят също е част от предопределението.
Трябва да се справиш със ситуацията,и да държиш Глупостта на крачка растояние от теб.Брей,че лесно се давали съвети,ама опре ли до"аз-а"малко трудничко става.
А всъщност какво е вътрешен бунт? Нещо като дейността на Тодор Живков ли? Той бил полунелегален, тъй като се криел, ама никой не го търсел...
Важното е, всеки от нас да се замисли какво прави срещу глупостта, не глобално, а съвсем локално-за себе си. Защото колкото повече хора си подреждат живота и отношенията качествено, толкова по-малко глупостта ще може да ни влия и да ни томози. А и най-добрият пример е личният.