Кратък разказ с елементи на цветност

----

Някъде, някой който очевидно не бе „на ти“ с тoзи тип дейност, тракаше по клавиатурата на чисто нов лаптоп.

----

Събуди се с мисълта, че това не е естествения цвят на косата й, която изглеждаше кадифено-прекрасна на фона на падащите есенни листа и дори на заледения пейзаж, но някак си не на място когато природата си взимаше дълбоко дъх за да се роди отново.

----

„Чакай сега да видим“ - гласът си говореше повече сам на себе си, отколкото на околния свят - „“Hometown“ - там където съм родена или там където се намирам в момента?“

Ако някой се заслушаше внимателно щеше да долови звукът от прехвърляне на психическия еквивалент на молив с доста нахапани крайща от единия край на устата към другия.

„Religious Views:– I believe. Political views – бах мама му –  от мисловни усилия гласът вече беше изял молива наполовина – дето дават кюфтета по изборите, ма можеш ли да го кажеш в интернет? Бе май съм либерална, де да видим, те другите едва ли ще обърнат много внимание. Май не ми пука, който ще да е. Хубо, значи - Liberal“

----

Слънцето тренираше  за пролетта, като впрягаше всичките си сили да премине през тежката, февруарска мъгла. Въздухът имаше вкус на студ, хора и изгорели газове, но дори леко ацетонния и горчив дъх в устата й (единственото, което й напомняшe за дивата вечер с момичетата вчера) изчезна когато прекрачи входа на козметичния магазин.

„Керемидено – не, тъмно червено – не, рубин – не. Та, в този цвят се каносваше баба ми преди 20 години.“

„Кърваво червено“ - кутията с този надпис сама падна в ръцете й, докато тя събаряше спретнато подредените, но сгъчкани натясно щандове, с голямата чанта, за която бившият се шегуваше, че може да крие трупове в нея.

„Даaa, теб ще скрия копеле неедно и тъпата ти руса скучубра и после ще те пусна в перловската“ -  си мислеше щастливо тя, докато плащаше боята на касaта.

----

„Favorite Quotes:“ - гласът вече започваше да придобива изнервените нотки на математик сблъскъл се с нерешима тригонометрична задача с дванадесет нейзвестни - „„Най-тъмно е преди да зазори“  - Даа, това звучи умно и мъжете сигурно ще решат, че съм много готина и  дълбокомислена!“

 ----

„Най-тъмно е преди да зазори“ - мисълта се появи от нищото в съзнанието и толкова я стресна, че тя едвам не попадна под гумите на червена, стара Лада, докато се опитваше да пресече едно натоварено кръстовище.

„Най-тъмно е преди да зазори. Баси клишето“ - си каза полугласно, но достатъчно силно, че лелката, която вървеше до нея, успя да се разпише за деня с поглед в графата „Ех, вие младите, не сте като младите едно време, ейй.“и победоносно отмина.

Кутията с боя номер 78 - „Кърваво червено“ пулсираше почти като живо същество близо до десния й халбок, където на равни интервали се удряше пазарската чанта. Можеше да се закълне, че ако беше по-тъмно хората щяха да видят как свети като светофар в софийска мъгла.

Отмени сутрешните си ангажименти. Клюкарското кафе с приятелките и информацията „кой с кого си е тръгнал от партито вчера“, можеше да почака известно време.

От входната врата влезе направо в банята, разсъбличайки се пътьом и разхрърляйки всичките си дрехи и багаж на неравни купчинки в коридора.

„Да видим – на измита влажна коса нанасяте равномерно съдържанието на кутията. Разресвате няколко пъти и покривате косата с наелоновата шачица, която ще намерите в кутията заедно с чифт  ръкавици. След това изчаквате 45 минути.“

„Ритуалът на промяната“, както го нарича мислено цяла сутрин, е изпълнен с прецизността на масон, приготвящ се за първото си явяване пред старейшините.

 ----

„Interests: movies (Star wars, Terminator, Tim Burton's finest, Anime and etc), books ((King, Neil Gaiman, Terry Pratchet, Dan Simmons  and many others), music: music junkie (mostly drumandbass, Music junkie ( Trip-hop, Hip-Hop(but the good one), Lo-Fi, Classical music, Old soul, Jazz, Ragga, Reggae, Ambient and etc), love Pink Floyd and AC?DC:) and other old but gold stuff like that:).), sports: running, aerobic, biking, hiking, snowboarding“

 ----

„45 минути, 45 минути, 45 минути“ - крачи нервно из стаята и дори президентските дебати в  САЩ по CNN („Боже, жена или афро-американец начело на заспалата нация!!! Тази страна има сериозна нужда от промяна“) не успяват да отвлекат вниманието й от времето, което се носи със скоростта на умрял мърмот.

„44 минути, 44 минути, 44 минути“ - не помни да е чакала нещо с такова нетърпение от онзи злополучен случай, в който се целува с Иван от 8-а клас. Тестът за бременност, който си направи в мръсната училищна тоалетна един ден по – късно, разбира се, бе отрицателен, но тя добре помнеше превърналото се в камък време и нервните тласъци в стомаха си.

„43 минути, 43 минути, 43 минути“

 ----

„УРААААААААААААААААААА. УСПЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯХ ДА ЪПЛОЪДНА СНИМКААААААААА ЗА МОЯТ ПРОФИЛ“ - гласът се носи мощно из стаята, леко накъсан от падащите наоколо предмети (явно съборени в суматохата) и тежкият звук от счупена чаша за чай.

Ако Александър Велики се намираше на същото място, сигурно би се скрил под масата от срам (което със сигурност щеше да го предпази и от прелитащите наоколо плюшени играчки), че не е издал толкова мощен, завоевателски вик при покоряването на Египет и стъпването му на делтата на Нил, а Наполеон би тренирал поне няколко дни подред за да наподоби поне наполовина победоносните нотки, който гласът издава в този момент.

Дори и хунския вожд Атила щеше да признае, че този вик си го биваше.

 
----

„1 минута, 1 минута, 1 минута“ - хвърля се под душа и стремглаво измива косата от оцветяващата смес, която подобно на кървава река, бързо се стича по голите й бедра. Бърз сешоар и voila – моментът на истината. От огледалото я гледа съвършенно различна жена. От огледалото я гледа самата тя (май накрая намери себе си), точно такава каквато трябва да бъде.

Почти не помни как се озовава в „Хавана клуб“ същата вечер. Или как разлива голята си чаша „Cuba Libre“ върху бежовата му тениска и докато се опитва да оправи поразията вижда огромното, татуирано, червено слънце на ръката му, в същия червен цвят като нейната коса...

 ----

„Себична кучка – казва с почти майчинска любов и гордост астралното й аз – сега ще трябва да се науча как да променям Relationship статуса във www.Soulbook.com от „Single“ на „In Relationship“ - затваря  червенията „custom-made“ лаптоп iSpirit 2490 и отива да се натряска с няколко големи Mojito-та в бара зад съседния облак:).

 - The End -