Кратък миг на удоволствие
За пръв път виждам такъв дъжд. Едри капки, но не нагъсто. И хем са едри, хем капят бавно. Заслушах се изненадан, защото слънцето пече безмилостно навън, въпреки че е вече едва на 20тина градуса от тангентата към земната повърхност на мойте координати. Да, наистина вали. Невероятно усещане. Хем пече слънце, хем вали дъжд, хем усещаш неговия (на дъжда) хлад.
И зелените, все още, дървета всякаш станаха по зелени и забравиха за ранната немска есен, която очевидно е нормално и никак ранно да настъпва по това време на това място.
И някакви успокоителни песни на Пърл Джем се върят от моя уинамп. Каква идилия, какво съвършенство. За миг забравих колко много работа имам да върша. Кратък миг, който отнесе съзнанието ми високо над всички дребни несъвършенства и несгоди.
И зелените, все още, дървета всякаш станаха по зелени и забравиха за ранната немска есен, която очевидно е нормално и никак ранно да настъпва по това време на това място.
И някакви успокоителни песни на Пърл Джем се върят от моя уинамп. Каква идилия, какво съвършенство. За миг забравих колко много работа имам да върша. Кратък миг, който отнесе съзнанието ми високо над всички дребни несъвършенства и несгоди.
Ето, че и при мен вали... С малко закъснение, но докато дойде дъжда от Мерзебург до Дуисбург... трябва време! След изнурителното белене на картофи, рязане и пържене, сега пак съм си пред компютъра, с една бира, порция картофки, нежно обляни в златисти нюанси... Отворил съм си широко прозореца, а отвън се чува акустична китара и пеене.. Явно някой съсед се е развихрил...Капки, потропване, свежест... Кратък миг на съвършенство...