BgLOG.net 04.08.2005 Моника 127 прочитания

Красиви ли сме хората по душа?

Винаги съм твърдяла,че няма красиви и грозни хора,а това е въпрос на светоглед,често съм се гледала в огледалото и съм си казвала Коя съм аз?Една от многото,една частица от реалноста и вечноста-красота и грозота две съвършено непонятни понятия за мен.Има ли красота в действителност или тя е нашия вътрешен мироглед.Кое е красиво и кое е грозно?Не е ли това просто нашето възприятие за нещата?Питам се гледайки един неодушевен предмет-например една шапка-аз си казвам-това е красиво,а някой друг би казал това е  грозно,а трети ще каже то е просто шапка.За мен специално красотата е относителна-тя е  това,което изпитваме и усещаме с сърцето си.......Питам се има ли наистина красиво и грозно като понятия или това са абстрактни понятия?Красотата за мен е относителна тя е въпрос на вътрешно разбиране,на мироглед............А вие какво мислите по този въпрос? За мен Човек без душевност и съвест Никога не би могъл да е красив...........

Категории

Реклама

Коментари

entusiast
entusiast преди 20 години и 9 месеца

Имах един даскал по естетика, който на изпита по естетика обичаше да казва: Забравете учебника, защото току що идвам от Марс и ми обяснете какво е красота!    Извода до който стигнахме с колегите тогава е, че красиво е това, което при зрително или друго възприемане създава положителни емоции у възприемащия                  

                                                                                                                        .

anispin
anispin преди 20 години и 9 месеца

Аз пък имах една професорка по еститика, която твърдеше, че красиво може да бъде само създаденото от природата. Поради това жените не трябва да се гримират, да си боядисват косите и пр. Ако се развие тезата й, може да се стигне доста далеч - ще излезе, че истинската красота я има само по нудистките плажове.

Изобщо, странна теория за един професор по естетика.

Но щом такъв човек не може да даде смислен отговор за това, що е то красиво, аз пък съвсем не бих се наела... 

Tosh
Tosh преди 20 години и 9 месеца

"Извода до който стигнахме с колегите тогава е, че красиво е това, коетопри зрително или друго възприемане създава положителни емоции увъзприемащия"

И аз стигнах до този извод, в мисловните си опити. :-) Нещата които класифицирам като "по-красиви", са такива които ми носят повече наслада, отколкото тези, които класифицирам като "по-грозни". Съответно на "красивите" възприятия може да не мога да се наситя, а "грозните" се стремя да ги отбягвам и да не ги срещам.

"Красив входен къс данни" е "ключ", който съвпада с "ключалка" в ума, която отключва "стая" с удоволствие.

"Красотата" се "намира" в съотношенията между частите във входен къс данни  и/или в съотношенията между този входен къс данни, и информация, която оценяващото устройство има в паметта си.

"Простите" видове красота са "еднакви" за повечето хора, вероятно защото са заложени в някакви основни твърдо заложени съотношения, които умът търси, или които не само търси, но и по-лесно намира, отколкото други, защото са достатъчно прости. Напр. повечето хора смятат котките за "сладки" - а "сладостта" им всъщност е в елементарни съотношения между разположението и "цвета" или яркостта на петна в изображение. Така е при всякаквите плюшени мечета, кученца, мишки - две петна за очи, едно петно нос, и става "сладко човече".

Напр. това че за човек симетрията обикновено се възприема като "красива" ( за фотографите понякога е скучна) и че повечето неща които човек създава се опитват да носят някаква симетрия може да е обяснимо следствие на устройството на ДНК ( две "огледални" редици ), от което пък се появява приблизителната симетрия във физическия строеж на човека. А може би просто симетрията във физическия строеж на човека и на животните, и това че младият ум, който търси зависимости във възприятията си, се радва че схваща зависимостта "лявото е като дясното",  непряко въздейства на ума така, че той да постави симетрията като основа на възприятието си за "красота", за  къс данни, възприятия, които му носят удоволствие.

 "Схващане за всеобщата предопределеност 3",  2003.

т. 46, 47, 49