Красива
Тази сутрин се събудих и реших да бъда красива. Станах, помотах се и се разрових в гардероба...Черно или синьо? Черно. Сините неща са ми доста летни. Такааааа...късата карирана пола на сиво,черно и бяло и черното поло. Високите черни ботуши, италиански, за 40 лева (какъв удар!!!). Поглед в огледалото. Мноооооого добре. Рядко се харесвам с пола , особено къса, но сега изглеждам добре. Следва грим.Първо фон дю тен. Рядко се задълбочавам толкова, обикновено минавам с молив и спирала, ако въобще се гримирам, но нали днес ще съм красива...Намацахме се, изравнихме тена. Сега тъмните сенки, нали съм в черно.Отдолу лек пласт, отгоре - 2-3 пласта.После светло сиво. Накрая довършваме с черната очна линия, да ги поиздължа малко. Черният молив отдолу, малко спирала и нагъвам миглите с онзи уред,който винаги ми е приличал на инквизиторски.Сега очите ми изглеждат големи и по-светли. Устните...Наситено червено или светло розово? След дълго колебание - светло розово. Много съм гримирала очите, устните трябва да бъдат по-леки. Очертавам ги с молива, слагам един нежен пласт и- воала, напълно гримирана. Прическа. Всеизвестна съм със способността си сама да си правя на себе си какво ли не с косата. За това едно време като живеех в студентски град се изявявах като фризьорката на етажа,че и на петия етаж на 36 блок, където живее една приятелка. Хванащам предната част, реша се, скубя се, връзвам опашка, като оставям два кичура да падат пред очите, да подчертаят лицето. Отзад косата е пусната. Малко като сватбената ми прическа, само че тоя път нямам нерви да плета и плитка. Последен поглед в огледалото преди да тръгна. Бреееей, аз съм можела да бъда и красива ... Излизам. Ходя малко като в паници на тия 9 сантиметрови токчета, ама красотата изисква жертви, примерно някой счупен глезен. Мъжете на спирката ме гледат странно.Единият младеж не може да откъсне очи, а аз се усмихвам.Качваме се в автобуса, тъпканица, но аз успявам да се уредя с място и кръстосвам крака. Младежът още ме гледа. Слизаме на Ректората .Тръгвам по коридорите на СУ - насреща две колежки, за малко да ме подминат, ако не ги бях спряла. Как са , какво правят . "Лелелеле,мише, колко си красива, не можах да те позная" - казва Мила, а на мен още малко крила ще ми поникнат от кеф. Те двете отиват да пият кафе, а аз продължавам да издирвам стаята за упражнения. Намирам групата си, Вели и тя остава в захлас - много съм красива, много съм отслабнала, да нося повече къси поли, много ми отивали. С последното малко трудно се съгласявам,но влизаме в час. След упражнението си тръгвам и по коридора срещам един...хм, не точно бивш, защото така и не ходихме...Да речем, флирт от миналото, който направи грешка и ме изгуби преди да ме спечели. Остава със зяпнала уста. Много добре съм изглеждала, разхубавила съм се, бракът добре ми влияел. И както тъй добре ми влияел бракът, ние що не вземем да пием по кафе? Има ми телефона - да ме търси. Много му бях ядосана за едно нещо едно време, за да го търся аз по какъвто и да е повод. Не му го казах, де, усмихнах се очарователно и - когато поиска да ми звънне, аз ще реша излиза ли ми се с него. Вървя към крайната си цел - библиотеката с интернет. По пътя един дългокос младеж ме заглежда и се обръща след мен, докато го подминавам. Усмихвам си се. Хубаво е да си красива. Май трябва да го правя по- често :)
Преди да ме зачекнете да си кажа, че добрия външен вид винаги помага по време на изпит. Аз примерно се старая, когато ходя да ме изпитват, да се поспретна малко или поне да се избръснат, защото нали знаете "По дрехите посрещат...".
Лейди, едно време аз бях тръгнала с един гащеризон, сцепен на дупето, а крачолите му разрязани на ленти - моя приумица. И понеже покрива догоре - с едно късо , късо потниче,прилично на сутиен. Намирам се на някаква спирка с някаква приятелка и се навеждам да си вържа маратонката, при което се вижда някаква част от д-то ми. И следват възмутени възгласи на някакви пенсионерки. А аз нали съм лоша, се обръщам и казвам : "Говорите така, защото ви е яд,че не сте на 16 и не можете да си показвате краката и задника!" При което се почна и как младите са много невъзпитани, обаче на мен вече ми беше толкова смешно...Не е правилно да съдиш един човек по начина му на обличане.:)
Да не говорим, че сутрин като стана 20 минути преди лекции ми е само до тъкмене и гримиране... Малко ме е срам, но е имало случаи даже невчесана да ида... Направо си се чудя как се занемарявам понякога...
Има даже специална думичка за такива като мен: МЪРЛА
След години съм в Пловдив, пак със съксани дънки. Един шофер на аеробус ми предложи да ми подари игла и конец. О времена, о нрави:) Сега гледам, че гъзетата ходят с фабрично скъсани, хихи:)
Много ме кефи да съм със скъсани дънки и готина ризка. Първо те поглеждат спретнат и се усмихват и тя минава в гримана като видят джинсите. Обичам да хоя на пазар така:)
-Миме мама, защо ходиш мама с тези непоръбени дънки! Да ми се смеят съседките, да ми викат: я ти шиеш тука на целия квартал дрехи, а на внучката ти от дънките конци висят!
Прекрасно е това, че времето, което си прекарала пред огледалото, е било увенчано с успех и нужното внимание. А често се случва разни злобни змийчета от завист, че изглеждаш толкова добре, да не ти доставят това хубаво удоволствие и да не ти кажат колко си красива днес :))
Така че, дами, поддържайте се и не оставяйте работата да ви отнеме всичкото време и да ви попречи да се чувствате доволна от външния си вид като жена :)