Кошмарът на Твореца

Двадесет и осми час, откакто Борис не беше лягал. Беше се подпрял на печатарската машина и изкарваше последните бройки календари на списание "Жената с фес". Очите му се затваряха сами и само от време на време някой от клепачите му притрепваше да провери следващата страница за съвършенството на печата и това на модела, огряващ от там. Бръкна за цигара, но пакетът Арда бе лишен от съдържание още преди час. Шишето от мастиката също бе празно, което накара Твореца да изпсува гласно на стар руски диалект:

- Мамка ви капиталистическа! - Отекна в халето, където бяха наредени машините за печат.

Борис се поизправи, поизтегна се, обърна се и пред очите му лъсна надцевка дванайсти калибър. Старецът го гледаше със сивите си очи, а спокойствието, което излъчваше, всякаш свиваше пресъхналото гърло на Твореца.

- Какво става с редакцията, Борис? Търпението ми започва да се изчерпва!

Едва доловимото трепване на пръста на новодошлия, накара Борис да се осъзнае светкавично. Отби цевите, точно когато сачмите бяха изминали две трети от пътя до изхода, като с това намери решение за приложението на празната бутилка от мастика. Стъклата й се посипаха по календарите, а перверзният модел на тях сега изглеждаше някак садомазохистично.
Изведнъж забравил за преумората, Борис стовари дву тонния си удар право в долната челюст на Стареца. Чу се познат хрущящ звук, но Творецът нямаше време да го мисли дали е от челюстта или от ръката му. Болката беше неописуема, както и бученето в ушите му. Обърна се и тътри да бяга в лишеното от други хора помещение. Или не съвсем. Точно в този момент дочу пред себе си звук от припалване на бензинова резачка. След миг иззад една от машините се показа Лирика. В погледа му имаше нещо лудо. Някаква екзалтазия, която се поддържаше от високите обороти на двигателя.

- Къде е романа, Творецо? Трябва ли да се наказваме, непослушнико?

Борис не искаше да разбере какви са наказанията, а се шмугна между две от машините и се отправи навътре в халето. Спринтът му не продължи много, защото бе пресрещнат от дръжка на коса, което го стовари директно върху студения бетон. Като по чудо той успя да се претърколи встрани, въпреки жестокия удар по тила, и успя да види как металното острие на Смъртта прорязва бетона като че ли е козе масло. До него под ръка го гледаше презрително Щепселинка, с изваден договор за съредактор.

- Изоставаме с плановете, колега. Инвеститорите са ядосани.

Последната посока за бягство бе мазето. Въпреки, че ако влезеше там, нямаше да има почти никакъв шанс за спасение, но поне щеше да спечели време. Изтича по тъмните стълби, тъкмо в момента, когато една светкавица изпепели печатарска машина на педя от тялото на Борис. Изглежда и полубожествата бяха срещу него. А няма нищо по-лошо, когато владеят силата на светкавиците.
Творецът влезе в непрогледния мрак, като се надяваше поне за мъничко да отдъхне, невиждан от никого, докато реши какво да прави. Но плановете му бяха погрешни. Нова светкавица откъм горната част на стълбището озари силуетите на Ейс Коук и Лейди Фрост, които държаха алуминиеви бати и ритмично почухваха по пода. Зад гърба му се чуха характерните звуци на коса, потропваща по стълбите, бензинова резачка, работеща на празен ход и наместваща се челюст. Някой сложи ръка на рамото му...

Борис се стресна. Беше заспал над машината, точно на новогодишния еротичен календар на вестник "Трета възраст". Ръката, докоснала го по рамото се плъзна нежно и го плесна по дупето.

- Хайде, готин. Още малко остава - изчурулика нежното гласче на новата къдрокоса помощничка в печатницата. "Май трябва да привърша романа" - мислеше си Борис, докато отпиваше жадно от ледената мастичка, донесена от ангелчето...