Котето,което обичаше поезия

Приказки от живота
Имало някога един поет и едно коте,вероятно ги има и сега.
 Поетът като всеки млад човек,бил блед и срамежлив и почти никой не знаел,че се опитва да пише поезия освен котето.Толкова бил срамежлив,че минали години,докато се решил да прочете творбите си на семейството си ала тук го очаквал първият студен душ.
Семейството му се оказало,здраво стъпило на земята-казали му,че нямат време за глупости и да си намери друго занимание от което да  изкара някой лев.

Затворил се  поета в своя си свят,докато един ден не забелязал че котето го гледа с интерес докато пише и чете написаното.
  Тук трябва да обърнем внимание и на котето му,то не било от обикновен произход-баща му бил незаконороден син на  една от принцесите на Сиам, а пък то носело аристократичното име Гугита фон Блек., а и  изглеждало сякаш току що излязло то графика на известен художник А както се знае всички аристократи разбират от изящни изкуства и от поезия дори.
Така,че нашият герой почнал да чете произведенията си ,първо на котето.То никога не казвало че няма време и че го занимава с глупости.Само понякога с възмущение мяукало,когато в стиховете му ставало въпрос за кучета:

”Кученца две,изхвърлени от своя дом

в този безсърдечен свят от човешки ръце.

Питат със своите тъжни,гладни, уплашени очи:

Виновни ли сме ние,че бог така е ре шил,

в света ви да се появим.”

А когато пишел за любовта на нейните посестрими,очите на котето ставали  
необяснимо тъжни и го гледали с неразбиране:

   “Във нощта из нетта,се разкарвам. Пристъпвам бавно,следя всяка своя крачка,сеоглеждам. Очаквам миши писък,да дочуя. Или ангорски,тук,да срещнавъв нощта! “

Е, то не знаело що е любов и нетт,но усещало с мустаците  си,че никога няма да изпита тези чувства.
  За разлика от други поети,нашият поет бил отговорен и милостив човек,затова не си позволявал  любимото му коте да има котенца,защото сърцето му нямало да му даде  да ги изхвърли на улицата.
Той така свикнал,да  му чете  стиховете си,че му трябвало  време да забележи,че точно на тези стихове на който то заспивало,мъркайки се оказвали най-добрите му.
  И така ,благодарение на него,младият поет се престрашил и почнал да чете стиховете си и на други себеподобни,в интерес на истината вече не бил толкова млад и блед,но вие досега да сте чували за добре охранен млад поет,каквото и да означава това…