Котета
Чета си днес новините и какво да видя... Създали някаква котка, която била хибрид между африкански сервал, азиатски леопард и домашна котка. Това чудо тежало 13 килограма и се продава за 22 000 долара. "Производителят" можел да ви продаде специално създадена за вас котка, която да е противоалергична. Тази нова порода се казвала Ашера и станала любимка на богаташите, които отдавна мечтаели да си имат умилкващ се леопард вкъщи. Най-вече руските и китайските.
Направи ми впечатление в статията, която прочетох, че за животинките се говори като за някакъв продукт. Даже си идва с писмено описание на качествата му: "приятелски настроена, може да бъде научена сама да си отваря вратите, както и да бъде водена на каишка, поведението й напомня това на куче."
Честно казано тази новина ме отврати. После прочетох една друга - в Япония отворили 3 чайни, в които посетителите могат да се наслаждават на момента да гушкат котенце. Не някакъв мутант, а истинско.
Спомних си, как на един празник на целувката, едно котенце се присламчи в скута ми, легна и заспа. Тъкмо нещо обяснявах, когато нещо почна да ме бута по лакътя. Погледнах приятелката си, чудейки се как така ръката и е толкова дълга, а после осъзнавайки, че не може да е тя стреснато повдигнах ръка. И едно коте си проби път и седна в скута ми. Заспа милото.
После попитах сервитьорката как се казва котето. Тя ми каза, че си нямало име. Живеело си тук, но си нямало име. Стана ми мъчно. Замислих се. Как може едно котенце да живее в заведението и да си няма име. Все едно едно малко Гаврошче се беше присламчило към мен, търсейки ласка и топлина.
Тъй като ми откраднаха и двете камери, нямах друго с което да го заснема, освен телефона ми. Снимката не се получи много, но можете да видите тази душица.
Колко ли струва това коте, търсещо нежност и ласка? И дори нямащо име? Истината е, че не струва и стотинка. Безплатно е. Като любовта, нали?
Със своя копнеж да получи нежност това коте разведри обстановката в момент, в който с момичето с което бяхме заедно ни се плачеше.
Направи ми впечатление в статията, която прочетох, че за животинките се говори като за някакъв продукт. Даже си идва с писмено описание на качествата му: "приятелски настроена, може да бъде научена сама да си отваря вратите, както и да бъде водена на каишка, поведението й напомня това на куче."
Честно казано тази новина ме отврати. После прочетох една друга - в Япония отворили 3 чайни, в които посетителите могат да се наслаждават на момента да гушкат котенце. Не някакъв мутант, а истинско.
Спомних си, как на един празник на целувката, едно котенце се присламчи в скута ми, легна и заспа. Тъкмо нещо обяснявах, когато нещо почна да ме бута по лакътя. Погледнах приятелката си, чудейки се как така ръката и е толкова дълга, а после осъзнавайки, че не може да е тя стреснато повдигнах ръка. И едно коте си проби път и седна в скута ми. Заспа милото.
После попитах сервитьорката как се казва котето. Тя ми каза, че си нямало име. Живеело си тук, но си нямало име. Стана ми мъчно. Замислих се. Как може едно котенце да живее в заведението и да си няма име. Все едно едно малко Гаврошче се беше присламчило към мен, търсейки ласка и топлина.
Тъй като ми откраднаха и двете камери, нямах друго с което да го заснема, освен телефона ми. Снимката не се получи много, но можете да видите тази душица.
Колко ли струва това коте, търсещо нежност и ласка? И дори нямащо име? Истината е, че не струва и стотинка. Безплатно е. Като любовта, нали?
Със своя копнеж да получи нежност това коте разведри обстановката в момент, в който с момичето с което бяхме заедно ни се плачеше.
"Например, ако поставите Неистинска котка пред наредени купички с котешка храна, тя послушно ще избере храната, произвеждана от спонсорите на рекламата, дори и всички останали купички да не са намазани с грес. Истинската котка, от друга страна, независимо от всичко ще се втурне към най-скъпата храна, ще я разсипе по пода на студиото, ще я излапа с виновна наслада, ще пробва някои от другите храни, ще препъне оператора и накрая ще се завре зад подиума на новинаря. Където ще се издрайфа. А после, след като собствениците й купят няколко големи кутии от този жалък буламач, повече няма и да припари до него."
И още един цитат от тази любима книга, отнасящ се сякаш за този вид нови котки:
"Цял вид, поделен, в основни линии, между двеста и петдесет кила раирани мускули, способни да повалят антилопа гну, и три кила пухкаво мър-мър. Е, добре, имаме дивата котка, но тя прилича просто на най-обикновена домашна тигрова котка, ударена по главата с тухла и ядосана от което."