Корида
Не обичам, когато умни хора се карат. Разбирам, че понякога това е неизбежно - става въпрос за жизнена позиция. И пак не ми харесва. Най-вече ме учудва защо понякога този, който безспорно е по-умен, по-ерудиран, по-перспективен, защо точно той е по-агресивният, по-непримиримият, по-несправедливият. Вероятно, усеща нещо, с което другият го превъзхожда, хм, само в собствените му очи... Имах двама приятели - писател и културолог. "Имах" - защото културологът напусна сайта (замина за Холандия да защищава докторат: получил е пълна стипендия, като в конкурса е победил дори възпитаници на Оксфорд, та трябва да работи здраво, за да си запази статута). Да си призная, много ми липсват неговите постове - публикуваше невероятни снимки с културологична стойност. Имаше навика да разказва на глас Хегел и с някакъв софтуер това се превръщаше в писмен текст, постван в блога му. Красиво се получаваше. Липсва ми. Само дето не можах да разбера защо толкова не обича писателя. Някакви лични причини...

Както и да е. Това не би имало нищо общо с коридата, ако не беше Хлебников. Е, добре, знаех за Велимир Хлебников, обаче не бях чела нищо. А и той не е имал такова влияние върху българския модернизъм. Напразно. Самият Хлебников се е занимавал с българския фолклор, с тракийската митология - научих го от културолога (всъщност, дисертацията му е за Хлебников). Пак в неговия блог прочетох Велимировата поема за коридата. Слад като той заличи акаунта си, дълго време не можех да намеря текста на поемата, да не говорим, че не помнех точното име.
Но да се върнем към коридата. И аз обичам животните, IvanAngel. И на мен не ми харесва, че биват унищожавани безсърдечно и от глупост. Обаче случаят не е такъв.
Впрочем, не винаги съм мислила така. Доскоро коридата ми изглеждаше дивашко и варварско забавление. Бях ужасно възмутена от онова представление в Барселона, когато нещастното болно животинче беше мъчено да изглежда агресивно. Доколкото си спомням, то преживя срама на арената, но едва ли за дълго - очевидно, здравето му беше на свършване. Отвратително зрелище.
Обаче. После прочетох "Непобеденият" на Хемингуей. Потресаващ разказ. Защо ли е кръстил сборника "Мъже без жени"? :) А след това по испанския канал, предаван от кабеларките, случайно попаднах на истинска корида... !!
И пак препрочетох Хемингуей. А след това спорихме и с моя приятел културолога - опитвах се да му докажа, че всъщност това е една много достойна смърт за бика, че е много по-достойна от касапницата, на която са подложени събратята му. Едва ли от моите тиради на биковете им става по-леко, така си е.
Но според някои тълкувания, Хлебников разглежда бика като символ на първичното, грубото, доцивилизационното. Е, винаги бикът е бил символ на силата, на мъжкото начало - нали Зевс се превръща в бик, за да отвлече Европа. Но за Хлебников конят е цивилизационното начало. И той бива разкъсан от бика под доволните крясъци на тълпата. Поемата е писана на 7.11.1921 г., ако датата ви говори нещо.
Споменах, че доста време търсих текста на тази поема. Докато досаждах на търсачките, попаднах на стихотварение от Рафаел Алберти. Матадорът дълго предизвиква бика, уверен в победата си, уверен в това, че е най-добрият матадор - "Да, казва той, днес ти ще ми донесеш слава". Бикът с името Безгрижен внезапно се хвърля в битката и я печели - "Ти ще умреш от моята смърт" и "Още музика, музика, музика! Аз убих най-добрия матадор!"
Не бива да забраняват коридата. Тя ни напомня за това, кои сме ... може би.
А жената-матадор - това е нещо красиво, наистина красиво. Не ли?
Даже не си осъзнала каква глупост си написала.
''това е една много достойна смърт за бика, че е много по-достойна от касапницата, на която са подложени събратята му''
''Не бива да забраняват коридата. Тя ни напомня за това, кои сме … може би.''
Достойнство-осъзнатите и грижливо пазени ценни качества ; чест
Едва ли може да се нарече достойна смърт , малтретирането на животно по такъв жесток и груб начин.Забавление от първобитен тип.
Може би трябва да се ''реабилитират'' гладиаторските битки , за да напомня на мъжете , че са по силната част от човечеството.По добре да умират на арената отколкото да умират като изнемощели старци.Трябва да имат достойна смърт.КОЛКО СМЕ ВЕЛИКИ ХОРАТА.
Rossonero, добре дошъл на сайта! :)
Знам, знам каква глупост съм написала :) Еее, сложно е да ти обяснявам защо съм я написала, защо може да е глупост, а може и да не е... :)
Ако си вегетарианец и не хапваш даже яйца и риба, нищо не мога ти кажа - въпрос на жизнена позиция. Макар да има подозрения, че и растенията ги боли. Ама не е сигурно, прав си.
Имам предвид ,че не разбирам този тип ''кървави забавления''.Ревяща тълпа която наблюдава агонизиращо животно.Има нещо идиотско в това.
А достойна смърт може да се нарече да умреш за някаква кауза , в името на един народ , а не на животно което някои го символизира като нещо си.
Не съм вегетарианец :)
ROSSONERO, ако питаш мен, няма такава кауза, за която си струва да умреш. Ама това е друг разговор.