Намерих металното кръгче на балкона. (Все още не беше ясно, че е копче). Помислих си, че сигурно е влетяло на моя балкон, когато съседката си е изтупвала чаршафите или по някакъв друг начин, може и незнаен. Не знам защо го запазих. Оставих го до саксията със зокум, който понякога забравям да поливам и майка ми ме посмъмря. Растенията все пак оцеляват въпреки мен, :) Е, понякога коледарчето цъфти на Великден вместо на Коледа, но все пак цъфти. И цикламата ми се задържа, макар точно в този момент да не цъфти, но просто и тя има нужда от почивка. Но да се върна на металната джунджурийка. Прегледах блузките си със заврънкулки - не беше от там. И така си го оставих да си стои кротко до саксията със зокум. Може би, защото несъзнателно се сещах за разказа на Ина Крейн за копчетата. А после намерих и другата част. На съвсем тривиално място - в пералнята. Вадех дрехи от нея, когато чух онзи скърцащ звук и изтръпнах. Обикновено внимавам и почти винаги проверявам за забравени неща по джобовете. А дали винаги? И дали този път не съм се унесла? Извадих дрехите и завъртях барабана. Скърцаше си. И някак тегаво се завърташе. Вече се примирих, че ще трябва да се обаждам в сервиз. Направих една безцелна обиколка из стаите и се върнах. И тогава го видях - беше си намерило място между гуменото уплътнение и барабана. Измъкнах го от там. Помислих си, че е от някоя блуза на майка ми. Защото моите блузки скоро бях проверявала. Но и по нейните нямаше такива елементи. Докато го оглеждах се сетих, че е едно цяло с предишното намерено от мен. Събрах двете половинки и тогава разбрах откъде е това копче - от моя шлифер. Извадих шлифера от гардероба, всичко си пасна. Най долното копче на принципа тик-так липсваше. Поставих двете половинки на мястото им, залепих ги с "Капчица" и светът си дойде на мястото. Моето копче се усмихваше от светлозеления ми шлифер и правеше лятото още по-приказно, още по-светло.