Концертът на Depeche Mode
Концертът на Depeche mode.Ха-ха-ха...Почти никой не казва нищо за него.И аз мълчах,но поне имам какво да премълчавам,а вие?За мен концерта не беше просто концерт,а едно преживяване,за което ми е трудно да намеря точните думи.Не беше само еуфорията,а нещо повече от лично...
Всичко започна през януари,когато ТОЙ взе билетите.Още тогава знаех,след толкова време няма да сме заедно,за това си обещахме,че каквото и да се случи поне на концерта ще сме заедно.Билетите останаха у мен,като гаранция,че ще спазим обещанията си...Сега и двамата имаме други хора до себе си,но отидохме заедно на този концерт,както си бяхме обещали и нито за миг не съжалихме.
Беше велико-опашките за бира,всичките тези хора тръпнещи в очакване,
готови да скандират всеки излязъл на сцената,с надеждата,че са тe,
Depeche Mode...Идолите на цели три поколения!!!
Беше ме страх,че с моите 1.63м няма да видя нищо,но ТОЙ ме качи на раменете си...И аз видях всичко-от началото до края...Depeche,40000-та
публика,която притихваше за части от секундата и изригваше-пееше,скандираше...Ръцете,които се полюшваха в такт на ляво,на дясно,като вълни...Все още нямам глас и идея си нямам кога ще се появи.
Благодаря ти,миличко!Усещането там,горе беше БЕЗУМНО!Никога нямаше да го преживея без теб.Това,което направи също никога няма да забравя...Заслужаваше си часовете чакане(да не броим месеците и търпението ти),ходенето пеша до центъра от стадиона,подминаващите пълни таксита...дори Табако...
В момента слушам една песен на Depeche "Freelove",която те така и не изпяха...Поздравявам всички четящи тези объркани мисли със нея...
и теб...ако някога прочетеш всичко това.
The page cannot be displayed
Обаче след като прочетох поста на efina... вълнували ли сте се от нещо,което не обичате, сякаш то ви дава живот?
Благодаря:)
Благодаря Ви за вниманието! И, efina, аз също чаках някой да напише 2-3 реда за концерта, който така или иначе си беше СЪБИТИЕТО! Мои приятели казват, че като мащаб, той може да се сравнява единствено с концерта на Металика преди няколко години. Не знам аз...
Благодаря ти, че беше първата, която отбеляза тура на ДМ в България.
Виждахме се предимно вечер, след работа и когато се качвахме в стаята му пускаше един концерт на ДМ... Загасена лампа, 6-ти етаж, лятна тишина, щурчета навън и концертът... макар и гледан така, не можех да не отрека, че тези хора са уникални, вокалът направо заразяваше с песента си, а музиката! Виждах на екрана пред мен не просто музиканти, а някакви опиянени от музиката хора, които не росто правят музика(макар че това не е проста работа), а живеят чрез нея, като предават това и на хората в краката им, както и на хората, които нейде си гледат концерта през монитор на компютър.
И така се започна.
От тогава те са на призово място сред музиката, която слушам и в която направо се флибих, само че тази либофф май по-вярна ще излезе