Компютърът като начин на живот - опит за обяснение
Това го започнах като коментар, но много се измести темата към посока, която според мен си залужава отделна нишка. Препечатвам отговора на Janichka, за да стане ясно какво ме поддикна да се стана толкова обстоятелствен.
"Не храня нищо лично
Написано от Janichka на Вторник, 26/07/2005 - 11:34.
Не храня нищо лично, но не съм съгласна. Не знам каква е тази нагласа, при която миризмата от едно пълно до горе кошче не може да мръдне човек от компютъра. Компютъра си е компютър - всички ние - мъже и жени работим на него и в работно и в извън работно време. Разбира се мъжете отделят повече време за това. Но не смятам, че това би било извинение да не помогнат и да не пипнат нищо вкъщи.
Всички работим, за да може да си осигурим някои машинки, с които да се поглезим и да може те да вършат нещата вместо нас /миялни машини, перални и др./, но това не значи, че докато още ги нямаме, чиниите ще си седят неизмити, ако жената в една къща не свърши това. Все пак нужна е хигиена, ако мъжете чакат все някой друг да измие и да изчисти, не искам да си мисля какви гадинки ще се завъдят по домовете ни. И все пак, нормалната работеща жена също е била цял ден на работа и вечерта има нужда от малко помощ от половинката си и с къщната работа. Едно миене на чинии не е кой знае какво усилие, но е приятно да се усеща подкрепата на някой, който го върши от време на време вместо жената. Това разбиране, че мъжете работят и изкарват парите, а жените трябва да бъдат домакини, е твърде старо. Смятам, че двама човека, които живеят заедно, трябва да си помагат. А другият вариянт - жената да не работи, а да поддържа само къщата и да бъде една послушна домакиня - не мисля че устройва интелигентните и амбициозни жени, каквито има много - това само би ги ограничило да бъдат просто едни чистачки и миячки, вместо и те да се борят за място под слънцето и да изпълнят амбициите си."
Добре, Яничка, ще се опитам да обясня нагласата, защото разликите са съществени, не знам до колко ще успея ... Ясно ми е, че не е лично, просто си говорим за различните отношения и светоусещане. От личен опит в къщи работата е разпределена, само дето ми трябват чести подсещания да свърша каквото трябва. Оправдания и извинения вече не са нужни, защото в крайна сметка правя необходимото в къщи.
За нас/мен компютърът е повече от устройство. Много повече от механичен сбор на хардуер, софтуер и мрежи. Каквито са и отверката, прахосмукачката, колата или писалката. Не е само средство, или инструмент да се свърши някаква работа. Това е едновременно портал, двигател и жизнена/развойна среда, ракетоносител, атмосфера и вакуум, съзнание и безкрайно продължение на крайниците и мозъчните неврони.
Най-нагло би било да го нарека Битие. Комуникационните и информационни технологии като начин на живот. Интересът към разучаването, експериментирането, подобряването, разбирането и създаването на нови възможности е същността на живота. Смисълът на съществуването. За какво живее човек? За да остави след себе си нещо и да го направи максимално добре - деца, различна политическа система, картина, разказ, по-добър и чист свят, по-удобен потребителски интерфейс, лекарство против СПИН-а, голяма къща, забелязване/идентефициране на проблем, или най-малкото противоречив спомен в съзнанието на някои, посдещан от спорадичните некролози ...
Още по темата
BgLOG.net
· 15.01.2019
· arebemagare
Няколко цитата от друго място с мои коментари в скобите:
Ю не обичат досадните, неопределени или дребните, скучни, зле дефинирани малки задачи, които съответстват на поддържането на нормално съществуване. И така Ю са склонни да бъдат внимателни и подредени в своя интелектуален живот и хаотични навсякъде другаде. Нещата, с които се занимават, ще бъдат перфектни, дори и техните бюра да са заровени в три педи боклук. (Мия съдове почти два пъти по-бавно от половинката, но по-качествено. В края на дейността съдовете не само са идеално чисти, но и са подредени йерархично, приборите са разпределени, мивката свети, а използваните ресурси - вода и почистващ препарат - са минимални.)
Ю общо взето са твърде слабо мотивирани от общоприетите възнаграждения като социално одобрение или пари. Ю се интересуват от предизвикателства и се вълнуват от интересни играчки; и съдят за интересността на работата в съответствие с предлаганите предизвикателства и играчките, с които си играят. (Да, донякъде съм непораснало дете и харесвам играчки. Е, и?)
Ю често са величествено неорганизирани и немърливи при вземане-даване с външния свят. Сметките не плащат навреме, безредни купчини се трупат у дома и в офиса, с малки задачи по поддръжката биват неопределено отлагани. (Именно)
Хората, които употребяват изрази като "непълно социализирани" смятат, че Ю са такива. Ю от своя страна пък се отнасят с пренебрежение към такива хора, ако въобще ги забелязват. (За това вече съм писал).
Винаги съм се опитвал да обясня на Яничка, че това което правя на компютъра според мен е десетки пъти по-важно от това да стана точно сега и да хвърля празната кутия от цигарите, след като мога да я сложа на метър от себе си и след като вече мога да си откъсна вниманието да я сложа в кошчето. Същото важи и за чиниите - ако Айнщайн нямаше жена до себе си, която да се грижи за него, той щеше да живее в мръсотия и некомфорт, но това е само защото завладян от идеите си той е сляп за всичко друго. Когато си ентусиазиран, когато си завладян от нещо, което те изпълва силно, едни неизмити чинии са нещо, което е прекалено маловажно в твоя живот. Не казвам, че трябва никога да не миеш чиниите - просто има си разделение. Като единия е творческа личност и лети в облаците, но прави велики дела, половинката му трябва да го разбира и да не се опитва да го смъкне на земята на всяка цена. Силата на такъв човек е именно там, в облаците.
Когато силата на половинката е в друга насока, този същия мъж трябва да се опита да и помогне, но в тази насока. А дребните битови неща никога не бива да бъдат нещо, за което човек целенасочено да мисли. 2% от вниманието и толкова, живота предлага къде по-важни неща за мислене, правене и научаване :)
Teri
Знам, че няма да постигнем единство по този въпрос, аз напълно ви разбирам вас мъжете, но и вие трябва да разберете нас жените. Компютрите като начин на живот - разбирам прекрасно, че това е начин на живот за много хора и все пак светът чрез компютъра е нереален, тоест поне според мен е много по-приятно да се видиш на живо с някой, от колкото да комуникираш чрез РС-то /отдалечавам се от темата малко/, както и мисля, че колкото и да е гениален човек, той трябва да отдели няколко безценни секунди от толкова натоварената си програма, за да свърши нещо вкъщи и да помогне. Пак казвам - никой не е длъжен да върви и само да чисти след гения вкъщи. /Не визирам никого, сигурна съм че assenoff се справя прекрасно вкъщи, говоря общо/. За мен компютрите не са начин на живот, но СЪЩО не мога без компютър - върша огромно количество от работата си на РС, но все пак не бягам от задълженията вкъщи. В противен случай наистина би трябвало да си тънем в мръсотия или да наемем чистачка, което мисля че не можем да си позволим в момента.
Толкова от мен. Както казах ясно ми е, че няма да стигнем до консенсус, но каквото ми е на душата - трябва да го кажа. Защото в противен случай това би означавало, че гениите трябва да си работят и да си вършат гениалната работа на компютъра, а някой вечно да им прислужва.
Невероятно! Смятах да спомена тази "култова" статия към едно от предните ти съобщения. :-O"Портрет на един хакер", Personal Computer World, юли-август 1995 г., стр. 68-71, заменил си "хакерите" и "те" с "Ю". :-) Щях да го споменавам относно това че в нея и думичка не се споменава за мрежи,още повече за "проникване в тях" като необходимост за да бъдешопределен като "хакер", като укорителна забележка към издателите/писателите на компютърни издания от по-късни епохи, които се поддават на разрушителното влияние на жълтата преса.За мен е "култова" не само защото се чувствам съпричастен към нея - макар не във всички определения, - и е основа на културата която се опитвам да изградя, а и защото е точно в първия брой списание за сметачи което съм си купувал… :-D
При това динамиката на купуването е интересна, горе-долу:
1995: 2
2000: 3
2001: 2 (1 за игри)
(...)
Хммм… Абе всъщност да не би да имаш предвид точно "Аз, Юнакът" - ранна и все още не напълно определена статия за юначеството в бр. 8 на "Свещеният сметач", и затова си използвал "Ю", т.е. "Юнакът"?! :-D
А по темата за изчислителните машини и начина на живот сигурно ще допиша :-D по-късно.
Тош, http://geocities.com/todprog
Тош, не се и съмнявах, че точно ти ще забележиш цитираната стация - по този начин дори и си спазил копирайт-а, като си посочил изрично оригиналният източник :)
Мда, Ю-то е символично, няма как да пропуснеш съзнателното съвпадение ... Поздрав, човеко!
П.С. Още не съм приключил с всички броеве, само подсказвам, че съм минал средата ...
Марио Асенов
Janichka, подозирам, че assenoff пренесе спора тук и му сложи такова отвличащо вниманието заглавие, за да избяга от мен :)
Има един такъв много основен момент, който момчетата се правят, че не забелязват. Аз мисля като тях - ми да, компютрите са начин на живот и пр. И за мен, примерно. Да речем, и за т.нар. "половинка" (ама усещате ли каква дискриминираща дума? - по отношение и на двата пола, Tosh :)). Ми тогава кой ще мие чиниите - аз ли? А, сори! Що аз трябва да си разбутвам програмата? И тогава какво? След някой и друг месец взривяваме къщата и почваме на чисто, нали :)
Сори. Моите приоритети в живота са не по-малко важни от чиито и да било други. Ако не се постигне компромис, по равно и от двете страни, аз не играя. Като някой ще мие чиниите, примерно, "след малко", и аз ще наготвя "след малко", ще изпера "след малко" и т.н., всичко "след малко". Щом може за друг, може и за мен. Ми той не може да не си довърши нещото пред монитора и аз не мога да си зарежа четирите сапунки, например, и да се грижа за жизнените му нужди. Така де.
P.S. Ама да не решите, че през цялото време говоря за себе си и съм такава мегера ;) Всичко е по принцип. Без конкретика. Щото трябва да ме приведете в безпомощно състояние, за да ме накарате да изтърпя и 5 минути от сапунка. Примерно.
Ани, Ани ... (клатя показалец предупредително, усмихвам се криво алаХарисън Форд (да бе, да) и закъснявам с няколко минути заради тези тимисли) :).
Сега ще се доизясня и за теб. Спора не съм го пренасял, за да избягам от теб(в което грешиш), а дискусията по половата насадена предопределеност -мъже-техничари, жени-домакини исках да пропусна (в което си права, чеима елемент на "бягство"). И затова логично заглавието съм го прецизирал максимално, отделих му доста време, за да вместя в няколко думички това, което съм искал да кажа.
Не се заяждай усмихнато с Тош, какво и е дискриминиращото в думата "половинка"? Не съм му адвокат, той сам ще си прецени дали да реагира, но аз се възприемам като останалата половинка в семейството. Смятам да сме сплотени и равноправни, използвам думичката в най-приятен и положителен аспект, допълваме се толкова добре, какво те накара да направиш такава асоциация?
"... Ако не се постигне компромис, по равно и от двете страни, аз неиграя. Като някой ще мие чиниите, примерно, "след малко", и аз щенаготвя "след малко", ще изпера "след малко" и т.н., всичко "следмалко". Щом може за друг, може и за мен. Ми той не може да не сидовърши нещото пред монитора и аз не мога да си зарежа четиритесапунки .."
Естествено, човеко, че е така. Може и е равноправно за всички. Къде е казано, че не можеш да си догледаш "Реймънд" и след малко да направиш нещо си? Може, разбира се. И може висчко да е след малко и от двете страни. А и защо ще готвиш ти? Освен ако не ти прави кеф, няма смисъл да се мъчиш. С поллуфабрикати в микровълновата всички са доволни. И, естествено, решението за готвене или чистене или пране се взима колективно и се изпълнява също колективно.
Е, има вероятност всичко да потъне в мизерия и болести, но все в някакъв момент преди това се взимат, КОЛЕКТИВНО, мерки това да не стане. Искам да кажа, че обикновено "половинката" ми (както и аз съм нейната половинка) е инициатора и ги забелязва тези неща, и след като ми е обърнато внимание, всичко си върви нормално.
П.С.С. Щом не си такава, а въпросът е само принципен, без конкретика, защо ти правят впечатление тия неща? Какво те кара да четеш (сравнително) задълбочено няколко стотин символа и да пишеш обосновано по тях? Примерно ...
Марио Асенов
Яничка, оценявам искреността ти. Мисля, че добре съм разбрал твоята гледна точка. Но разбрал, не значи приел. В този смисъл също ми е ясно, че и ти разбираш, но не приемаш такъв (краен, различен от твоя) мироглед. Права си също, че май няма да се постигне единство по въпроса. Положителното тук е, че дори и в процес на фомулиране на тези изречения си изясняваме позициите и научаваме различни, интересни неща за другите, дори и да не ги одобряваме. Това ни кара следващия път да се отнесем с още по-голямо разбиране, търпение и доброта по някои спорни въпроси.
За да бъда докрай искрен, осмислянето на твоите (и други подобни) позиции си остава малко теоретично. Правя съзнателно усилие, опитвал съм се, но просто не успявам напълно да се потопя и да се възприема като друг човек до такава степен, че да кажа - ДА, всичко ми е ясно. Но ако някой настоява, че е успял да го направи, за това си има диагноза "начална форма на шизофрения" :).
Странични добавки: гений в къщи и как се справям - определено не съм гений, защото все пак се справям не чудесно, но нормално. Поради различни обективни фактори гениите няма как да се справят, защото ... няма значение.
Светът чрез компютъра е нереален - а кой е реалният свят? Дори и мозъка използва интерфейс за връзка с действителността,в който процес безмилостно филтрира 99.99 % от входящата информация чрез сетивните органи. Може би имаш в предвид "физическите" обекти и възприятия? Неща като докосване, мирис, говор, слух ... Хайде да приключа с твърдението, че ИКТ са обогатяващият, разширяващ и анализиращ интерфейс на действителността. С всички логични последствия от това ...
Марио Асенов
assenoff, много мило, че ми обясняваш позицията си. Имаше нужда. Защото от поста ти може да се разбере друго. Ей затова си направих труда да изчета и напиша толкова стотин символа (не съм ги броила, ама щом казваш) :)
Е, добре, ще ти кажа защо по принцип обичам да провокирам на тая тема ;) Защото не обичам стереотипите, а в тази област те като че ли са най-устойчиви :) Или пък - просто ми е най-лесно точно в тази област да се "боря" с матриците :) Има го и това, признавам си :)
А общо взето, забавлявам се - лошо ли е?
:)
Благодаря за провокацията ... и се радвам, че се изяснихме. Мдаа, ако писанията ми се разглеждат от определен ъгъл, може би си разбрала друго ... съзнателно търсено? Както и да е, според word count символите без интервали и нови редове са около 13 000!
Мерси и за провокираното признание :) и само да кажа - любопитен начин за забавление - нещо общо със психологията?
Това може да си остане и като риторичен въпрос.
Марио Асенов
Това обяснява вида на стаята ми :)) От 3 месеца си казвам 4е сте подредя и по4истя и оправя ;) все не остава време
... I'm coming back I will returnAnd I'll possess your body and I'llmake you burnI have the fire I have the forceI have the power to makemy evil take it's course
Ами по-скоро с правото :)
Обаче аз съм непоправим идеалист и смятам, че правото трябва да е равно на справедливост :)
А освен това, покрай друтого, съм учила и 2 семестъра обща психология, 2 семестъра педагогика (не докато следвах право), та и този аспект не ми е чужд :)
Познавам един човек, който преди месец се разведе. Преди година, съпругата му си намери 18 годишен любовник в чата и го заряза. Човека се грижи сам за двете си малки деца, едното от които почти бебе, а другото първолак. В помощ е възрастната му майка, която обаче не живее при него. Освен това ходи на работа, живо се интересува от домашния си компютър и Интернет. В неговият дом е изрядно чисто. Децата му са обгрижени и не искат дори да чуват за майка си.
Момчета, помислете си какво му е на този Човек. Сравнете вашите усилия в домакинството с неговите. И се засрамете ;)
Забравяш че човека е разведен - значи никой не му дава зор да домакинства ... ( По лесно му е)
Най сетне и аз реших да управя / изчиста моята стая че се уплаших като погледнах под леглото и бюрото ... :)
The gods made heavy metal and they saw that is was good
They said to play it louder than Hell
We promised that we would
When losers say it's over with you know that it's a lie
The gods made heavy metal and it's never gonna die
"Компютрите като начин на живот - разбирам прекрасно, че това е начинна живот за много хора и все пак светът чрез компютъра е нереален,тоест поне според мен е много по-приятно да се видиш на живо с някой,от колкото да комуникираш чрез РС-то /отдалечавам се от темата малко/,"
Яничка,според мен Асенов спомена че за него изчислителната машина е нещоповече от шарен показвач и свирач с копчета, който служи да се влизачрез него в bglog.net или някъде другаде, където се разменят съобщениямежду хора. И говореше за Ю, а Ю са редки същества, и са "двуполови".Не са единици, но са 1/....?
В "Езикотворец", речника на юнашкото наречие, Юнак е определен накратко и общо така.
ЮНАК: Сметачолюбец, който съчетава способности и желание да твори не самосметачни същности, но и всякакви видове изкуство; многостранно надаренчовек.
СМЕТАЧОЛЮБЕЦ: Изследовател на същността на сметачите и творец на нови сметачнисъщностни - железни и глаголни. Потребител на възможностите запредписание чрез "пълнокръвни" глаголни езици. Напр. юнаците сасметачолюбци.
"и все пак светът чрез компютъра е нереален,тоест поне според мен е много по-приятно да се видиш на живо с някой,от колкото да комуникираш чрез РС-то"
Курсивъте "зле дефинирана задача", прекалено неясна. Напр. на мен ми епо-приятно да общувам с някого, който ми е приятел чрез сметача,отколкото да се видя на живо с някого, който не ми е приятел, или скогото няма какво да си кажа, или който не ми е приятен и т.н. Зависи с кого се срещаш и с кого общуваш чрез устройство-посредник, и за какво общуваш, какво искаш да постигнеш с общуването, какво получаваш от общуването...
За това кое е "действително" и кое е "недействително" един Ю бешеписал много, чак до формализиране, но това е тема за бъдещблог.
"от колкото да комуникираш чрез РС-то"
Впрочем кой говори за общуване между хора чрез сметачи?
Същносттана изчислителните машини не е общуване между хората, и Ю не севъодушевяват от машината защото с нея могат да общуват с хора, а защото чрез нея могат да общуват с Нея... :-)
Хора има бол (жалко че повечето не са много умни), общуването с тях е друга работа, други потребности се задоволяват. С мояПравец-8М не съм общувал с много хора :-D ( само с друга машина, със себе си и с него), но и на него съм си правил многоиграчки, които с друго освен с изчислителна машина не могат да сенаправят.
Относночистенето - някои хора имат мании за чистене (Моника напр. :-D ),и смятат за "мръсотия" нещо което други изобщо не ги притеснява, не импречи (Тери спомена за празната кутия цигари).
На мен напр. не мипречи, че на бюрото ми, на което има не знам колко разнообразни по видпредмети, от дни има и три опаковски от вафли - те дойдоха една поедна, с дните. Сега ще ги хвърля трите заедно. Също не ми пречи, чекато си взема да ям банан в стаята, като го изям първата ми работа не еда ида до коша и да хвърля обвивката му. Оставям я някъде до мен -защото целта ми е да освободя ръцете си и да върша нещо друго отдърженето на обвивката. Хвърлям я в кошче за отпадъци чак когато имамнякаква по-важна работа близо до него, например захранване.
Забелязвамв поведението си неспирно решаване на оптимизационни задачи и търсенена по-добри стратегии за поведение, и се замислям кое след кое данаправя, така че да изразходя най-малко време за извършване наслужебни, нецелеви действия. Целеви действие напр. са "хвърляне набанана в кошчето", "захранване", а нецелево е "пътуване от стаята докошчето", което е страничен ефект на целите.
По-съвършените управляващи устройства сестремят да намаляват страничните нецелеви ефекти от действията си, катонапр. ходят веднъж до кошчето до боклук, вместо два пъти, както бинаправило по-несъвършено УУ. По-съвършените УУ са по-способни дазапомнят множества от цели и да обединяват изпълнението им в новипо-обхватни цели в които има търсене на най-добрия път за изпълнение навсички цели за възможно най-кратко време с възможно най-малко усилия.
Тош, http://geocities.com/todprog
Из въпросната цитирана статия, което Асенов е пропуснал:
"Неща, които хакерите мразят и избягват
(...) Тъпи хора. (...) Скуката.
Пол и етнос
Хакерската общност е все още преобладаващо мъжка. При всетова, процентът на жените е несъмнено по-висок от "малкото едноцифреночисло", типично за техническите професии, а жените-хакери изобщо са уважавани и с тях се работи като с равни.
...Расовите и етнически предразсъдъци са забележително рядко срещани и се посрещат с ледено презрение...
...Самите хакери често приписват свойствената за културата имнесъщественост на расовите и полови различия като положителен ефект натекстовия канал за връзка по електронните мрежи и това несъмнено еоказало силно влияние. Връзките на много хакери с изследванята наизкуствения интелект и с научнофантастичната литература също може би саим помогнали да развият идеята за личността, която е "включителна", ане "изключителна". В края на краищата, ако нечие въображение сготовност допуска пълни човешки права на ИИ,роботите,делфините иизвънземните същества, то някакви си пол и цвят не ще могат даизглеждат много важни."
Тош, http://geocities.com/todprog
"Яничка,
според мен Асенов спомена че за него изчислителната машина е нещо
повече от шарен показвач и свирач с копчета, който служи да се влиза
чрез него в bglog.net или някъде другаде, където се разменят съобщения
между хора." - знам това, затова бях писала, че се отдалечавам от темата, отваряйки тема за този вид комуникация.
А що се отнася до чистотата и до обелката банан и т.н. - въпрос на приоритети. За мен не е никакво усилие на труда да отида ЦЕЛИ два пъти до кошчето за боклук, защото ако чакам да имам път на там така да се каже, в обелката от банан може да се зародят някакви живи същества, които да почнат да живеят свой живот....
Безкрайна тема е това, както казах хич и не очаквам да достигнем до едно мнение. Аз обаче отстоятавам мнението си, че РС-то и нормалните ежедневни действия трябва да се съчетават т.е. да не се прекалява с нито едно от двете - нито да си прекален честник, нито да висиш ден и нощ пред РС-то.
"За мен не е никакво усилие на труда да отида ЦЕЛИ два пъти до кошчетоза боклук, защото ако чакам да имам път на там така да се каже, вобелката от банан може да се зародят някакви живи същества, които дапочнат да живеят свой живот…."
За няколко часа или ден не се навъждат видими с просто око. :-)
"Аз обаче отстоятавам мнението си, че РС-то и нормалните ежедневнидействия трябва да се съчетават т.е. да не се прекалява с нито едно отдвете - нито да си прекален честник, нито да висиш ден и нощ предРС-то. "
Не знам някой който да не е съгласен с това твое мнение. Само по себе си обаче то не ни изяснява какво да правим - изникват въпросите "какво значи да се съчетават" и "какво значи да не прекаляваш".
Според някои хора в някои моменти да идеш два пъти, или три пъти - ако си бях изхвърлял опаковките от вафли една по една, вместо трите заедно, чак след като се събраха три, - вместо само веднъж и ще свършиш същата полезна работа, ако си измислил стратегия при която ще ходиш само веднъж, също значи че си "прекален чистник", и на всичкото отгоре това е формална мерна единица: колко повече пъти спрямо най-малкия възможен брой, вършещ същата полезна работа.
Тош, http://geocities.com/todprog