Комбинацията от работа, мързел и музика

Давам си сметка, че днес доста време съм прекарал в писане ичетене тук, както и в други, странични занимания, нямащи пряка връзка саработата ми.

Всъщност, ако съм гледан отстрани, както миналия месец правешеедин стажант, освен да потраквам по клавиатурата, да движа мишката и да севзирам в монитора, физическата ми активност се приближава опасно до нулата. А,да не забравя да спомена, че от време на време си пускам музика, предимно хеви.

Като съм на въпроса за музиката, отдавна съм установил, чехубавата музика, всъщност по-коректната формулировка е харесващата ми, не мипомага да работя по добре. Даже напротив, пречи и ме разсейва. Както и вмомента, слушам една Рейнбоу колекция и се хващам, че в продължение на минутиси стоя заслушан в музиката и текстовете, забравям си мисълта … Сетих се - втова няма нищо чудно. Лаская се с мисълта, че имам относително развит вкус идостатъчно добра обща култура в областта на музиката. Не че това би трябвало даима нещо общо, но като слушам харесващи ми групи, някак си се вживявам в това,което изразяват с комбинацията от тонове, китари, вокали, ударни, баси,синтезатори, полифонии, многогласия, лирики ... Особено ако съм чувал или знампесента, започвам първо да си тактувам, а ако се отпусна, дори да си припявам ида се опитвам да си представя как биха се изсвирили акордите или солата накитара. А това не е препоръчително, особено когато се занимавам със сериознаработа и силно застъпени елементи на творческо мислене. Мда, до такава степенме грабва. Опитал съм се да слушам тихо, но също не помага - ако песента едобра, се напрягам да я чуя по-добре, и в крайна сметка усилвам звука. Акомузиката не става - тогава по някое време започва да ме дразни, а и какъв есмисъла да бръмчи нещо си, на което се опитвам да не обръщам внимание? Таслушането и работата ги съвместявам единствено когато правя рутинни, досадни,повтарящи се операции.

А физическия мързел си е проблем. Така, теоретично са миясни действията, които трябва да се правят при продължителна работа с компютър,или по-обобщено - на бюро. Разни раздвижвания, физиологични почивки, съзнателноместене и разфокусиране на погледа и прочие в този дух. Знам, даже и усещам посебе си, как обездвижванията от последните години се трупат като негативнай-вече около кръста; как не мога да се кача до деветия етаж, без да сезадъхам; как ми се опират денонощни маратони; как плюя сутрин фасове. Но товами познание си остава неосмислено. Никак, ама въобще нищо не правя по въпроса.Рядкото спортуване като 1-2 часа тенис на маса месечно не е нищо. Хм,креватните упражнения са нормален начин за изгаряне на калории, но като физическаактивност не ме спасяват. Може би ако стане нещо драстично със здравето митогава ще се стресна.

Тук има и друг проблем, който е всъщност предимство отгледна точка на работодателя ми. Просто харесвам това, с което се занимавам.Почти напълно съм отдаден на работата си. Като част от мирогледа е станалоучудването ми, че не само се занимавам с любимите си неща, но и ми плащат :). Исъм в състояние да мисля за компютри, по-точно за информационни икомуникационни технологии денонощно, включително и да ги сънувам. Някъде Яничкабеше писала за това, че след изработване на определеното време, е редно да сеоставят служебните проблеми в работата. И за това, колко е трудно осъществимопонякога за някои. Е, така си е. Трудно ми се удава, и много често правяизключително, съзнателно усилие да се откъсна от всякакви компютри, операционнисистеми и каквото още може да бъде свързано с тях. И обикновено е за кратко.Просто всякаквите житейски ситуации и случки ми правят подобни асоциации. Междудругото, смятам да имам нормално семейство, като в момента положението е, ммм,контролируемо :).

Та днес работата на сървъра беше свързана с едниманипулации, отнемащи доста машинно време и изискващи само спорадична намеса,та успях да си припомня албумите на NightWish и да се поровя и да попиша вблога и на други места, набелязани от по-преди :). За разлика от предишните двадни, в които дефинирането на security policies и тестването им ми уплътни добревремето.

Марио Асенов