Колко съм жалка...
От много време се смятам за царица на глупостите, но отдавна не бях правила толкова този път за жалост почти не ми помогна. глупости наведнъж. Не знам как да обясня всичко, което се случи...
Целия ден се разправях с баба си за еден човал парцали (стари дрехи, които от много време не нося). Аз исках да ги изхвърля, а тя се разрева. Било й жал за дрехите, как щяла да ги изхвърли. Накрая се скарахме много жестоко и аз се махнах от къщи...
Размотавах се безцелно по улиците, давайки си шанс да обмислям неща, за които въобще не исках да се сещам... За щастие татко ми се обади към шест часа и сложи край на мъките ми... поне временно.. Искаше да се прибера за да ги закарам на гости на негов приятел в Плиска. Речено-сторено - натоварих кампанията на Пежото и ги стоварих на уреченото място. Казаха, че няма да се налага да ходя да ги прибирам. Чечо щял да ги върне в Нови пазар.
Аз особено доволна се прибрах към къщи по възможно най-дългия път. Все пак шофирането е един от антидепресантите ми, който
Този път тревогите ми бяха породени както от напрегнатото положение в къщи, така и от една нова любов, появила се съвсем не на време и място. При нормални обстоятелства сигурно щях да съм на седмото небе, но в случая нещата са твърде, твърде сложни...
Преди пет месеца един невероятен човек най-безцеремонно ми открадна сърцето. Осъзнавам, че е безмислена връзка (ако въобще мога да нарека това нашето връзка), без абсолютно никакво бъдеще, но това не ми пречи да го обичам силно и безрезервно... Осъзнах и факта, че дори да съм намерила място в нечие сърце, не цначи, че съм намерила място и в живота му...
Само че явно не е успял да открадне цялото ми сърце... Една част е останала непокътната и друг я открадна... Не знам кога и как е станало. Дори не знам дали той съзнава какво е сторил...
Прибрах се, пуснах си от моята музичка, налях си кана вино и седнах да пия... Сама!? Не съм вярвала, че някога ще направя такава глупост. Да седна да пия сама в опит да удавя мъката и нещастието си... За удавя себе си ако щете...
Когато в десет и половина баща ми се обади да ида да ги прибера, направо изтръпнах. Не бях пила много, но достатъчно да ми омекнат коленете...
За мое щастие колата отказа да запали (напоследък прави някакви такива мизерии). Обадих се на татко да му кажа с надеждата да се откаже, обаче той ме накара да извикам дядо да ми помогне да запаля. Докато се суетяхме около колата имах достатъчно време да изтрезнея достатъчно, че да мога да карам... Много се ядосах, когато дядо я запали и изгаси цели два пъти...
Не помня някога да съм карала така бясно. Бях наистина много ядосана. Благополучно отидох до Плиска и ги върнах обратно... Само аз си знам как съм успяла. Сигурно моя дух-пазител е бдял над мен...
Като се прибрах се затворих в стаята си, твърдо решила поне да се донапия както трябва... Срам и позор!!!
Имам ужасно пиянство... Много се разтройвам и вкисвам... и правя само глупости... Като например да пиша есемеси на когото не трябва... В случая на моите двама крдци на сърца...
Помня какво исках да им напишя, но не помня какво точно съм им написала... Дано да са били несвързани глупости, макар че и двамата ще се досетят какво съм искала да им кажа от тези редове... Няма да мога да ги погледна в очите вече... Пишейки това, буквално си подписвам смъртната присъда... Как да нарека всичко това? Изповед??? Не, надали, защото пак премълчавам някои неща... Всъщност вече ми писна от лъжите и тайните, в които сама се оплитам. Уморих се! Но нямах достатъчно смелост да се изправя пред тях двамата и да им кажа истината в очите...
Простете ми ако можете...
Чувствам се много, много жалка...
Брей, какво голямо сърце :)) Тука казваме "Като 280(номер автобус за Ст. Град :))) - винаги има място за още" :) Нещо ми се струва, че много се стягаш. И ти като Винка покрай изпитите малко поизпръщявате май :)) Дай по-весело и не се самоизмъчвай. Моята теория е, че нещо може да бъде откраднато, когато не е добре предпазено, а когато става въпрос за сърцето, значи то стои отворено, а това е малко или много даване.
Та за сърцето... ами направо си е много даване. А който дава - получава и то много повече отколкото дава. Това е така, въпреки, че доста хора го отричат....
Хайде - усмивчица :))
ПП И не разбрах, защо да си жалка?!
Фрости, много силни думи си избрала за заглавие! Не се самообвинявай така силно, на всеки му се е случвало да изпада в подобни "дупки" (или депресии, както щеш ги кажи). Лошото е, че понякога могат да доведат до много лоши последици. Обещай ми, че повече няма да караш пила, защото тази постъпка може да ти коства здравето или живота заради някакво лошо настроение и мисли. Добре, че си изтрезняла междувременно....
А за крадците на сърцето ти и смс-ите - няма лошо, писала си им. Че кой не е пращал смс-и и не е звънял на хора, към които е имал чувства без да знае какво точно иска да каже или как да го каже??? Нали затова сме хора, чувстваме, усещаме, влюбваме се, после се разлюбваме и тн. Очевидно "крадците" не са си заслужавали. След такива връзки с неточния човек най-накрая се появява точния - аз поне така мисля.
Фрости, миличка,
мисля, че разбирам защо се чувстваш жалка, но според мен по-опасната част за теб лично е онова, което ИванАнгел ти пише лаконично - пази живота и здравето си...
Иначе моят съвет е да вземеш сърцето си в твои ръце - който и да ти го краде, то си твоето собствено. Изясни си отношенията с крадците и виж дали си струва емоцията... Защото наистина наблизо може да е човек, с когото да споделиш цялото си сърце - и да сте щастливи и двамата. Сега, на този винен етап, няма как да го знаеш.
Но този съвет съм го давала и на друга обична наша блогерка - "хвани бика за рогата' (или за други части) и виж за какво става дума. Защо да губиш месеци от живота си в страдание или самопрезрение, когато изобщо не си е струвало? (не че някое страдание по принцип си струва...) Но можеш да им теглиш една пловдивска майна и да продължиш напред. Макар и очевадно това сега да не ти се иска, може да се окаже добро за теб....
Е, не ми се е случвало да се влюбвам в двама души едновременно, но въпреки това те разбирам и не бих те упрекнала. Във всеки случай ще трябва да направиш своя избор - няма как - и да останеш с единия от двамата.
Любовта може да докара човека до състояние на лудост. В това отношение влюбеният много прилича на пияния. Той може да направи такива неща, които на трезва глава - в буквалния и преносния смисъл - не би сторил, така наречените глупости - щури и неразумни постъпки - но пък именно в това е чарът на любовта...
Е, разбира се, когато става въпрос за живота и здравето ти, трябва да внимаваш и в никакъв случай да не се излагаш на риск.
Суънчице! Жалка е последното нещо, което можеш да кажеш за себе си! Попаднала си в нормална ситуация и си постъпила съвсем човешки!
Сега, за карането - човек има моменти, в които му се разминава ... важното е, че ти осъзнаваш какво не трябва да правиш.
За сърцето - то е за крадене - не е да си го държиш за тебе - ако някой не го е гепил, е скучно, самотно, тъжно, безсмислено и т.н. Да, има моменти, в които ти е мъчно, но според мене е по-добре да имаш няколко такива моменти като се оставиш да ти бъде откраднато сърцето, отколкото да го пазиш, криеш и не го даваш и да си седиш сама в еднообразието. Под това, че ти е откраднато сърцето, резбирам не само тогава, когато задължително ще се случи нещо, ами самият факт, че си позволила на някой да влезе, да го вземе или пък пак символично казано да остане там, пък били те и повечко на брой
Това чувство не може да бъде заменено от никакво друго - трептенето под лъжичката, да ти се свива коремчето като си помислиш за него, дори даже болката от тази мисъл - не трябва да се чувстваш жалка от тези чувства! Трябва да си щастлива, че ги изпитваш, да им се наслаждаваш, да не ги тушираш, а да се опитваш да ги извлечеш максимално! Радвай се на момента и следващия път искай от баща си писмено удостоверение, че няма да те вика да го караш! 
Само не казвай, че си жалка... Понякога си изправена пред труден избор, друг път не знаеш какво искаш и какво е най-доброто за теб. Точно това направи: избери най-доброто за себе си. Ако то е да имаш две гаджета - така да бъде.
Всъщност, доколкото разбирам, ти си разстроена, защото не можеш да си искрена: ако си кажеш всичко "Право куме та в очи" - ще загубиш и двамата, а не го желаеш, и даже не си избрала още кого искаш да задържиш. Нека да ти кажа как аз разбирам искреността: Това в никакъв случай не е да кажеш цялата истина. А само - това, което казваш, да е истина.
Да кажеш всичко, което мислиш? Ако се правеше така, нямаше да живеем в общество. Това може да си го позволи само козарчето, което вика над ямата "Цар Траян има кози уши".
Преигравам може би... Може би твърде драматизирам... Не знам!
Обещавам повече никога да не карам когато съм пила! Това ще ми е пръв и последен път! Не знам въобще с какъв акъл тръгнах тя вечер...
За другото... Не знам какво да кажа... Страхувам се от това, че трябва да направя своя избор, страхувам се и че мога да сбъркам...
О, и давамата си заслужават и още как! Но не предприемам нищо, къде отново от страх, къде от несигурност.... Може би просто трябва да оставя нещата както са и да продължа нататък.....
Не знам, не знам... Ще има да го мисля още известно време и да анализирам тая налудничева и съвсем нова за мен ситуация!