Колко струва и дали си струва?
Пак е пълно-лу(д)но, но този път е в друга посока.
Колко струва и колко си струва? В смисъл да си българин и да живееш в страната на неограничените възможности -- България.
Уважението. Колко струва и дали си струва?
Пресен пример. Изключително пресен... В смисъл не онова "ти мен уважаваш ли ме" уважение, а за най-нормалното човешко уважение говоря. Онова, което те кара отвътре да правиш / неправиш нещо, което може да е в твой ущърб, но задължиетлно в нечия друга полза. Примерно да станеш в автобуса, за да седне някоя бременна жена; или да се мръднеш от кишестия тротоар в преспата сняг, за да се размимете с човека пред теб; или да казваш "заповядайте" всеки път (ако ще да е дори стотинки за билетче), когато даваш нещо и "благодаря" всеки път (ако ще да е дори за билетчето) ... Примери мога да намеря бол.
Колко струва уважението на една сервитьорка? Бутилка вермут. Колко струва уважението на един dj? Бутилки уиски. Идеята е да е приятно и весело и ако това е ключът за тяхното веселие -- нека им. Разбира се -- стига да е уважение.
Колко струва уважението на преподавателя? Онова нормално отношение ментор -> ученик, което мотивира да се интересуваш от материята и да продължаваш напред. 300 лева и едно прасе? Да изложиш преподавателя пред цяла аудитория? Да те представи някой по-високопоставен от него? Струва ли си? Разбира се -- стига да е уважение, а не страх, потенциална изгода или друга лицемерност.
Колко струва уважението на ученика? Пак същото нормално отношене ученик -> ментор, което издава на преподавателя, че не говори на стената. Гьостерица? Двойки? Викане? Струва ли си? Разбира се -- стига да е уважение.
Колко струва уважението на властимащите? Стачка? Преврат? Разстрел? Стига да е уважение. Струва ли си? Разбира се -- стига да е уважение.
Почивката. Колко струва и дали си струва?
60 лева международен паспорт, 200 лева двупосочен билет, от 50 до 100 лева на ден режийни разходи (спане и храна), от 100 до безкрайност нощни; или пък раницата със суха храна за три дни и баира; или пък каса бира и тесте карти; или два филма и пакет чипс ... Струва ли си? Разбира се -- стига да е почивка след дейност (работа, учене ...), а не имитиране на тази дейност.
Здравето. Колко струва и дали си струва?
Процент от заплатата за осигуровки. Здравни услуги, плащани на "килограм". Прегледи, обвързани с минималната работна заплата. Медикаменти ... Струва ли си? Разбира се -- ако е здраве.
Приятелството. Колко струва и дали си струва?
Телефонни разговори, излизания, пътувания, нормални разговори, изнервени разговори, монолози, диалози, караници, сдобрявания ... Струва ли си? Рзабира се -- стига да е приятелство.
***
Да живееш в България? Колко струва и дали си струва?
Що за въпрос е това? Разбира се, че си струва, стига да е живот, а не просто съществувание без надеждата и за утрешния ден. И онова по-горе е само една малка част от нещата, които го правят да си струва.
ОК, признавам, нещата не са особено розови. В смисъл ... да, повечето неща стават с пари. Цените са меко казано неразумни, политиците също, ако позволите препратката. Много от нещата не зависят от нас, обикновените хора -- било опазване на природни паркове или освобождаване на медици. Ценостната ни система е имагинерно понятие ... понякога. Караме се с близките и любимите хора. Не ги оценяваме адекватно, или пък ако ги оценяваме, не го показваме.
(примерите може и да не са напълно подходящо избрани)
Обаче ако човек вижда смисъл в това, което прави; ако му харесва; ако му е приятно; ако... ако има нещо... нещо дребно дори, което придава разликата на нещата от безразличното към нещо положително -- може би, само може би, за някои от нас, ще си струва да се живее в България.
За мен си струва, независимо колко струва.
***
Послеслов
Всъщност имах друга идея, когато бях в тоалетната. Но незнам ... някъде в момента на писането се отплеснах и заминах в друга посока... Каква ми беше идеята?
- да кажа на Антон, че е прасе -- Антон, прасе си! -- обаче пак си ми приятел. Ама си прасе!
- да се възмутя от сервитьорките, диджея и тъпия начин, по който си купувам уважението -- взъмутен съм.- да се извиня на себе си, от себе си, че ми беше приятно, когато го правех -- извинявай. Няма защо, но гледай да не ти става навик.
- да изкажа преклонението си пред хората, които правят нещо за българската природа -- хора, прекланям ви се!
Сашо и ти си прасе, нищо, че няма да го прочетеш това.
***
Накрая, като за после-послеслов, искам да кажа, нищо, че не съм работник в червен потник и не копая канали, пред къщичка с паднали перденца -- Еби му майката! И утре е ден.
Коментари