Колко струва ли? Хммм, добър въпрос. Отговорът при всички случаи не може да е еднозначен. На мен лично ми струва 26 години радост, щастие и гордост, подплатени с мъничко срам и много болка. Струва ми 11 месеца в очакване на обратния полет от Берлин... Нещо такова.
Кой може да определи цена на спомените си, на детството си? Кой може да каже колко струват родителите, роднините, приятелите, хорота? Кой може да твърди колко е ценно морето, планините, небето, звездите? Аз не мога.
Днес, като го пуснах поста не ми остана време да коментирам... Но удари и моят час...
За мен България е безценна. Е, звучи банално и твърде патетично и патриотично, но няма по-точни думи.... Като държава може да е пълна съсипия наистина. Потъваме старателно към дъното. Не, вече направо сме заорали в тинята....
Но... Тук съм направила първите си стъпки, казала съм първите си думи, под това прекрасно небе съм се влюбила за първи път... Тук е всичко което обичам. Тук всяко кътче, всяка тревичка, всеки камък ми е мил... И недай си боже да се наложи да живея далеч от моята си свидна България... Всички заминават, но аз оставам.... Все някой трябва да остане, за да има къде да се върнете, за да имате все още "у дома".... И може да има по-красива природа някъде по света, по ярки звезди, по-синьо море, но никъде няма да има по у дома... и никъде няма да има по-свестни хора...
Аз съм българка и се гордея с това. Надявам се и децата ми да се гордеят с това, че са българи...
Много интересен въпрос наистина. Трудно може да се оцени цяла една държава, защото държавата все пак обединява и земята и хората, а наистина има безценни хора. Аз лично не бих казал, че съм патриот, дори никак не съм патриот сякаш, но все пак тук има много близки на мен хора има и невероятно много красиви гледки и места, които обичам. Честно си признавам обаче, че сериозно обмислям да напусна родината си.... колкото и да не ми се иска.
шопска салата
десет бири
пет лева
и чалгата да свири
Аз не мога.
За мен България е безценна. Е, звучи банално и твърде патетично и патриотично, но няма по-точни думи....
Като държава може да е пълна съсипия наистина. Потъваме старателно към дъното. Не, вече направо сме заорали в тинята....
Но... Тук съм направила първите си стъпки, казала съм първите си думи, под това прекрасно небе съм се влюбила за първи път... Тук е всичко което обичам. Тук всяко кътче, всяка тревичка, всеки камък ми е мил... И недай си боже да се наложи да живея далеч от моята си свидна България... Всички заминават, но аз оставам.... Все някой трябва да остане, за да има къде да се върнете, за да имате все още "у дома".... И може да има по-красива природа някъде по света, по ярки звезди, по-синьо море, но никъде няма да има по у дома... и никъде няма да има по-свестни хора...
Аз съм българка и се гордея с това. Надявам се и децата ми да се гордеят с това, че са българи...
Аз лично не бих казал, че съм патриот, дори никак не съм патриот сякаш, но все пак тук има много близки на мен хора има и невероятно много красиви гледки и места, които обичам. Честно си признавам обаче, че сериозно обмислям да напусна родината си.... колкото и да не ми се иска.
Има ли цена една човешка длан?