Колко рано е твърде рано?
Вчера гледах домашни видеофилмчета на децата ми като малки. Останах поразена колко много и бързо са пораснали. Замислих се, че вероятно скоро ще започнат да предпочитат да общуват с приятелите си, вместо с мен...На какво още мога да ги науча? Какво още от моите познания и прозрения за света( понякога не съвсем правилни:)) мога да им предам? Докато са склонни да слушат все още...
Дъщеря ми е на 7--рано ли е да почна да я уча да готви?
За някои това може да изглежда маловажен въпрос, но не и за мен.За мен е важно да даваме на децата си не само правилните дози любов и разбиране, правилната духовна храна, но и правилно и грамотно да приготвяме храната им в най-баналния и ежедневен смисъл.
Светът е полудял--големите корпорации, в стремежа си да опаковат всяка храна в пликче(с колкото може по-голям срок на годност), майките, които се разкъсват между работата си и семейната вечеря, децата, които захранваме от бебета с вафли и чипс, защото за нас това е най-добрият начин да възнаграждаваме...
Мисля си, че най-лесно се учи на принципа "око да види, ръка да пипне". От друга страна ме е страх--кухнята само привидно е безопасно и уютно място--ножове, горещи котлони, люти подправки...
Но пък не искам да пропусна възрастта, в която децата са само ентусиазъм--има такива моменти, ако ги пропуснеш, не се наваксват...Детето ми се интересува от рецепти, даже ги учи наизуст:)). А и аз си мисля, че е дошло времето да разбием мита, че големи готвачи могат да бъдат само мъжете...
Вие какво мислите? Амбицията ли говори в мен или здравият разум?
Дъщеря ми е на 7--рано ли е да почна да я уча да готви?
За някои това може да изглежда маловажен въпрос, но не и за мен.За мен е важно да даваме на децата си не само правилните дози любов и разбиране, правилната духовна храна, но и правилно и грамотно да приготвяме храната им в най-баналния и ежедневен смисъл.
Светът е полудял--големите корпорации, в стремежа си да опаковат всяка храна в пликче(с колкото може по-голям срок на годност), майките, които се разкъсват между работата си и семейната вечеря, децата, които захранваме от бебета с вафли и чипс, защото за нас това е най-добрият начин да възнаграждаваме...
Мисля си, че най-лесно се учи на принципа "око да види, ръка да пипне". От друга страна ме е страх--кухнята само привидно е безопасно и уютно място--ножове, горещи котлони, люти подправки...
Но пък не искам да пропусна възрастта, в която децата са само ентусиазъм--има такива моменти, ако ги пропуснеш, не се наваксват...Детето ми се интересува от рецепти, даже ги учи наизуст:)). А и аз си мисля, че е дошло времето да разбием мита, че големи готвачи могат да бъдат само мъжете...
Вие какво мислите? Амбицията ли говори в мен или здравият разум?
Още помня как навръх 10ия ми рожден ден майка ми ме изгони от кухнята, явно беше нервна. Е, от тогава не бях стъпила...
Така че щом я гони ентусиазъм - почвай, от дребните неща...
А в нашето семейство готвим всички и крайният резултат винаги е зашеметяващ. И, така като седнат гостите на хапка и пийка, не съм чула да питат мъжко ли е или женско ястието на масата;)).
Ама само защото на мен ми се вие свят, не мога да искам Земята да спре да се върти.
И,за Бога, татковци, позволявайте на децата да ви помагат--думи и изрази като "мухльо", "калпав", "с две леви ръце" обогатяват езиковата палитра на нашия език, но са си и доста грознички...
Иначе ти благодаря за идеята, която ми даде--ще накарам децата да ми обещаят, че няма да пипат котлона в мое отсъствие.
Вярно!
Аз от известно време все верни неща казвам ,но никой не ме слуша.Разбирам от всичко.Питаш и отговарям.Без притеснения.
Иначе и аз като Еоуин проявих интерес (инициатива) към готвенето далеч, далеч след детската ми възраст. Омъжих се и нямаше вече за кога да отлагам. :-)) Но, и до ден днешен НЕ обичам да готвя! Вероятно, ако майка ми ме е поощрявала по-рано съм щяла да развия по-различно отношение към кулинарията.
Малко офф топик: Моята дилема пък в момента е дали да запиша 6 годишния си син на училище сега, след като му се учи, или да изчакам да навърши 7.
Много е важно също доколко самото дете реагира спокойно и положително на нови ситуации--т.е. доколко зряла е нервната му система.
Детето трябва да има своето детство, но няма нищо лошо да се научи да ти помага. Аз имам племенник, който обича да участва в готвенето / винаги отговаря за миксера, за донасянето на бутилката с олио, за слагането на солта и т.н.; тук не става въпрос за готварско обучение, а за приобщаване на детето. Когато ми помага имам време и да си говоря с него, а аз смятам, че е важно с детето да се разговаря и да бъде изслушвано/
Darla-Daisy На децата им се ходи на училище докато не стане трудно, но ако питаш мен, по-добре е да е на възрастта на по-големите деца. Племенникът ми непрекъснато повтаря, че е най-малкия в класа, защото не иска да е най-малък / а тръгна на училише от 7 г., просто е роден през есента/.
За сведение на Ricar, бащами ми позволяваше да бърникам из колата когато бях на 7. В последствие известно време си вадех хляба с това. Помага. Другото, което ми разрешаваше (а и обясняваше) от малък, беше електрониката и това е нещото с което си вадя хляба в момента - промишлена електроника.
Ела, все още нямам свои деца, но на база опит с племенници и племеннички - опитай, ако имат желание и с нужното търпение от твоя страна - всичко може да стане. Едно е човек да сбърка някъде с малко и да има кой търпеливо и с усмивка да му обясни защо и как, отколкото после да открива нещата по трудния начин.
Например, че оризът увира 10 пъти по-бързо от картофите ;)
А за времето за варене-подсети ме за една моя самоинициатива преди години--да правя чушки, пълнени с боб, на фурна, без да имам представа как. (Бобът първо трябва да се свари малко, за да не стане рецептата "чушки със сачми").
И е трагично на 23 години да звъниш на мама, за да питаш как се прави пилешка супа. Нищо, че си красива, за което много благодаря, Рицар :)
И в това няма нищо лошо.
Баща ми, да е жив и здрав още дълго, се стараеше да ме запознае със всяко нещо,
към което проявявам интерес.Нито съм запомнил всичко, нито съм
запазил интереса си към всичко, о много пъти съм му бил благодарен,
че си е направил труда.
Не се знае от коя трънка ще изскочи заека ;)
Сега, за опасностите - ами то опасности има навсякъде, но нали мама е там да казва какво се прави и какво не. Опасността "вилица" не е по-опасна от най-обикновената детска ножичка, а се ползва доста по-често в ежедневието, бих казала! Пък мен като малка ме беше страх от тигана (понеже може да ми пръсне олио) и се държах настрана като се пържеше ... абе .... децата много бързо схващат кое е окей и кое може да те опари. Не се притеснявай, занимавайте се, готвенето си е наистина занимавка. И има общо с играта - поне според мен са първи братовчеди. То навсякъде трябва да се внимава.
Бях в първи клас, когато реших да изненадам майка ми по случай 8-ми март. Видя ми се недостатъчно само да й подаря картичка за празника, затова реших да я изненадам с един приготвен от мен десерт. Бях виждала как се прави, можех да чета и си рекох, че не е трудно просто да следвам инструкциите в книгата с рецептите.
Избрах си един лесен за приготвяне (според мен) крем, в който си спомням, че се слагаха масло, яйца и мляко и не се печеше. Само че указанията, които трябва да са били от сорта на: "разбийте маслото, прибавете яйцата и долейте млякото", аз ги разбрах като: "разбъркайте цялото това нещо с вилица". За миксера не се сетих.
Леко се притесних, като видях, че крайният ми продукт изобщо не приличаше на крем, защото в чинията се плискаха яйца, мляко и парченца масло, но аз не се отчаях, защото в книгата се казваше, че цялото това произведение трябва да стои два часа в хладилника. Тогава наивно си въобразих, че престоя в хладилника ще превърне моята смес във вкусен, пухкав крем. Зачаках да видя какво ще стане.
Междувременно майка ми се прибра от работа и като погледна моето "изкуство" се хвана за главата. Накара ми се здраво и не особено педагогично, така че от този момент нататък аз не изпитах желание да се занимавам с готвене, а тя никога не пожела да ме учи.
Когато се омъжих, вече нямаше как, трябваше да започна да готвя. Накупих си около десетина готварски книги и, честно казано, много бързо се научих. Сега готвя по правилата и даже смятам това за мое достойнство, отколкото недостатък, защото манджите ми са вкусни, а технологията - по-здравословна.
Gargichka, мисля, че позицията ти е правилна-не защото мислиш като мен:), а защото една от ролите на родителя е да не допуска грешките на своите родители. Точно защото на мен не ми разрешаваха, защото бяха прекалено загрижени за безопасността ми, сега аз не искам да внушавам на децата си, че навсякъде ги дебнат опасности.
И наистина на тази възраст всичко е игра--АКО е приятно на децата.
Този път обаче ще стисна зъби, ще си прехапя езика и ще позволя на децата ми да опитат и те. Въпреки невероятната им способност с шепа брашно да сътворят Ватерло...
Хора с чувство за хумор са винаги добре дошли в моя блог!