Колективен ум
Нещо тия дни от Нова година насам всеки се е сдухал. Всеки, всеки, всеки! Или поне достатъчно голям брой хора, че вече ми се вижда, че просто не може да е случайно! В бглога настроението е или по-скоро беше едно такова ... ами смазано.
Дали няма такова нещо като колективен ум?
Понякога имам чувството, че ние в този бглог сме малко или много един кошер - абе направо един организъм. Приликите между емоциите ни направо ме шашкат, пък да кажеш ни се случват едни и същи работи - не! Пък да кажеш - влияем си просто един на друг - пак не! Защото аз просто си мисля нещо мое си, нещо уникално се ражда в моята тиква в следствие на мисловна или псевдомисловна дейност - моя си дейност - си правя наблюдения и умозаключения пак мои си и си викам ей, може пък да постна нещо. Влизам - ами то вече някой го е постнал! Или двама човека вече са го постнали! Как може ...
Направи ми впечатление от Нова Година насам. Първо всички започнаха с честитки и отзиви. Скъсаха се от честитки и отзиви. Нищо, че се повтаря - честитки, майка! (Лошо няма де...)
Друго: новата платформа. Всеки го дразни. И всеки проявява разбиране. И пак го дразни.
Междувременно дойде Говньо. Или преди ... не знам. Но беше тема за всички. И всички са що годе с еднакво мнение. И АЗ съм с това мение! Хем кефи хем ... потриса и не може така! Нищо оригинално не можеш да кажеш!
След новогодишните честитки дойде една плътна вълна на депресираност и меланхолия. И никой не я поведе! Странното е именно, че аз си бях вече в това настроение, когато влязох онлайн. И тогава изведнъж чета, че с всички е така. Ето даже Щепси днес. Абе всички! Направо не е за вярване! Онова настоение - мойто си - ето го черно на бяло. Поне 10 блогери са го описали в постовете си...
едни се жалват, че им е тъпо. други са се разфилософствали. Трети и двете. Четвърти събират сдухваща музика. Яко спек братче ...
Ответ: всеки се усети, че с всички е така. Започнаха да се пишат блогове за всеобщата меланхолия и апатия. Отново ми взеха думите от устата. Ако не го бях прочела към 5 пъти, щях да го напиша аз...
Просто мен ме шашардиса фактът, че първо изпитвам определено настроение, мисля си нещо емоционално, и после го прочитам същото! Тук има нещо гнило ... нещо метафизично, психоделично, мистично - или друго -ично. Ако всички сме пчелички с колективен ум, тогава коя е нашата майка? Тери?
На последната ни среща - май изобщо не го показах - но изпитах някаква непреодолима топлота и близост с всички. Направо ми идеше да разпрегръщам и разцелувам всички! Не направих нито едното, нито другото. Май и грам не показах от възкипялата силна емоция. Не знам защо. Някак нямаше как, не знам. Но не това исках да кажа ... ами, че в такива моменти просто съм склонна да вярвам в чудеса. Просто защото някои неща са прекалено чудни, за да бъдат отминати ей така. И тази взаимна телепатия е едно от нещата, които усещам и не мога да докажа.
Майната й на психологията дето уж я следвам. Ако ме чуе некой проф, ще ме ... не, той просто ще ми се усмихне топло и леко тъпо. Няма да ми повярва. Пък и няма значение. За него.
А пък аз ... направо не знам какво ми става. Отново ми иде да ви пратя по едно виртуално гуш! ...
... виждам пак професора. Той ще ме изпитва през май месец. Последният ми изпит, казва се "Психични разстройства". Пасва си. Даже сега ако обърна монетката, ей така да се опитам да се поставя на негово място и да отгатна какво би казал той в този момент, може да се опитам да помногознайствам нещо за стремежа към привързаност в теориите на Боулби. За всичко е виновен този стремеж (респ. липса) според Боулби и може и да е прав човека, ама аз съм гола вода по тия въпроси, честно, не съм чела и не смятам да чета за това в близките месеци, до май месец има доста време!
Но звучи така реално, реалистично, рийл абе направо си е проза чиста работа, куха проза е тая дума "Привързаност" и в скобки до нея "Боулби".
Моля ви, забравете за Боулби. И аз не знам точно какво е казал, щото нали не съм чела. Но го забравете за момент, защото на мен ми се ще да дръпна аварийната спирачка - или като в анимационните филми да натисна онова голямо червено копче на ракетния пулт. На него пише СТОП и то мига настойчиво.
СТОП!
Спри да мислиш логично...
Да се върнем на пчеличките с колективния ум. Да речем, че има такова нещо като телепатия. Ей така да го приемем условно. С едно наум, защото нали сме големи хора. И все пак, при пчеличките и мравките биолозите само немеят, констатират го и цъкат с език.
Ами ... някак си ми се стори, че всичко това се повтаря и тук.
сетих се за един любопитен факт:
Има една порода стършели някъде в Австралия, които са супер силни, огромни, кръвожадни и нямат естествени противници. Движат се на рояци и нападнат ли кошер с пчели, изтрепват всички до крак. Имат пипала като клещи и с тях буквално обезглавяват пчелите за нула време. Всичките. Абе напаст. Та тия стършели пращат разузнавач и той като види кошер, връща се при останалите и ги вика и те нападат и това е. С кошера е свършено. Пчелите по принцип и те могат да се бият, но тия гадни стършели са прекалено силни.
Та значи пчелите пък те ако видят такъв стършел, вкупом се втурват към него всичките и правят плътно кълбо около него. Започват да жужат с крила, като при това се повишава температурата. Повишават я до (ако не ме лъже паметта) към 37 градуса, като стършелът издържа на 1-2 десети от градуса по-малко от самите пчели. И така действително успяват да убият противника.
Всъщност това май не е най-добрият пример, който мога да дам. Малко е ... хмм ... ужасяващ, поне според мен. Мразя ги тия огромни зли стършели! И макар че пчеличките все пак успяват да се спасят (ако забележат пратеника) и то само благодарение на това, че са едно, някак тоя стършел не ми дава мира. Не ми дава мира, че са много. Че ги има някъде и че са непобедими. Мразя ги! Убийте стършела!
И все пак историйката е с щастлив край, нали? Доброто победи злото, колкото и банално да звучи. Този път заради щастливите две десети от градуса.
Гадния грозен проклет отвратителен злобен гнусен стършел!
(чувам пак гласа на професора: натрапливи мисли, налудности, накъсаност на речта, честа и внезапна смяна в настроенията, психотични симптоми (т.е. загуба на представа за време, място и/или идентичност). С други думи: не й обръщайте внимание на блогерката. Ама ше й мине!)
Хеееее Вескоооо!!!!! Я си виж мейла какво съм ти писала!
Значи за сведение на останалите: многоуважаемия блогер Веско и моя милост тази нощ и ден си летяха заедно за Германията. Абсолютна случайност да се паднем в един и същи полет при положение, че са толкова много. Хубаво, обаче то цяла нощ и после деня, изморява много, аз не бях спала и той май не и мен ми беше едно шашаво и замаяно от тая работа - много бях неадекватна (още не съм лягала оттогава, между впрочем). Та писах му мейл да се извинявам за заспалото ми излъчване и необщителност, а той паралелно по време написал коментара по-горе.
Еми май се разбрахме ...
стане и наш кошер един весел.Пък от весел кошер,стършелите бягат надалеч,те само сдуханите кошери нападат...
Оф, ами, а де! :) Разбрахме се. Само дето нищо не съм получил. ( veselini(маймунка)gmail.com ). Може да е станала грешка в адресите :) Карай. Посланието ми е ясно :)
Ооо, ами туй ще си стане - и си става автоматично. Защото всяка пчеличка има интерес (а) тя да е весела и (б) роякът да е весел. Тоест те имат общи цели. А веселостта/вдъхновението за заразни.
Другото е, че появи ли се проблем -противник, застрашаващ целостта на рояка - то е изпитание за всички пчели. Но аз всъщност нямам против такива изпитания, де.
@Веско: пропуснала съм i-то, блейка с блейка!
Много се кефя да съм пчеличка в един общ рояк, и затова бързам да се включа в общото бръмчене: нека да убием стършела на лошото настроение, да повишим градуса, пък няма значение, че може да прегреем леко от радост! За която не ни трябва нито повод, нито причина.
***Човек, отседнал в хотел в Германия, се буди през нощта и чува:
- Бите шойн, данке шойн, бите шойн, данке шойн.
Става, гледа през прозореца, и какво да види:
Група немци разтоварват камион с тухли.
Много готин немски виц!!!
От сърце се смях!!! :)
Хех, много добре си го написала Гаргичке :)
Надявам се доброто настроение да започне да идва при всички вас :)
Странно ми е защо преобладава меланхоличното настроение. Поне при себе си не го чувствам толкова осезаемо - нова година е, очакваме да е по-добра от старата, не сме отпочинали, сигурно и на работа не ни се ходи (респективно за изпити не ни се учи). ВСЯКО ЧУДО ЗА ТРИ ДНИ казват :) Ще отмине и това, ще има нови положителни емоции. Аз ги чакам с нетърпение :) Дори вчера беше един прекрасен Ивановден, в който се видях с много приятели на различни места и заведения. С Тери уважихме ИванАнгел и беше много весело :)
Към Гаргичка: друг път като изпитваш желание да ни нагушкаш на някоя среща, хич не се свени :) Аз съм от гушкащите се, ще отвърна, другите съм сигурна - също :)
Не знам защо се смениха поне няколко аватара при разглеждането на този пост, но от коментарите и непроменящото се име под заглавието, пак си става ясно кой го е писал. Беше ми много приятно да го прочета, защото така готино си го казала всичко. :) Поздравления и дано ти е уютно в кошера. Струва ми се, че вече настроението върви към своята горна точка и никаква меланхолия няма да се появи поне до следващата нова година. :))
С удоволствие чета твоите постинги, Гаргичка!
От една страна разбирам, че учиш психология, от друга засягаш нещо върху, което и аз съм мислила. Тъй като нямам достъп до сайта постоянно, когато пътувам ми хрумват неща, за които искам да пиша в блога си. И, какво да видя - те вече са там, някой вече ги е засегнал. Такъв пример е темата за чуждиците в българския език, или манталитета на масовия българин да пресича на червен сфетофар.
Но, не е само това - ти си една от блогерите, които пишат увлекателно и интересно! И тъй като обратната връзка (мнението на другия) е важна по принцип за хората(в частност и за мен), то реших да напиша моята за теб. Желая ти успех, мило момиче! Дарла-Дейзи