Коледна приказка.
На вън беше сух студ. Сякаш живота беше замръзнал. От коридора се чу силен трясък и чупене на съдове. Лори чу силният звук и сърцето и потрепери. Това беше звук, който вещаеше зло. Това не беше просто загубата на ценните съдови, в които ядяха, това беше ново наказание, нови викове и яросни погледи. Лори знаеше, че тя няма вина както и събратята и, но това не смекчаваше наказанието им. Те - децата от дома за сираци, в който живееше Лори бяха винаги виновните за всичко. Дори виновни за това, че съществуват.
Лори беше едва на 4 годинки. Но тя беше видяла твърде малко хубаво и твъдре много лошо за своята скрома възраст. Тя беше малко красиво момиченце с черна дълга права коса, със изразителни зелени очи и много дълги мигли -придаващи дълбочина на погледа и. Като всички свои събратя по съдба тя беше много слабичка и много нежна. Лори не беше от тези деца, който родителите им са имали глупостта да изоставят. Нейните родители много я обичаха, но ги сполетя злата участ да претърпят катастрофа и да я оставят единствената оживяла от неприятната случка. Това се беше случило преди 2 години. От тогава Лори загуби всичко, тя почти не помнеше близките си, като спомен беше останал само сияината усмивка на майка и и топлината скоято я обгръщаше.
През последните 2 години в домът идваха най-различни хора. Повечето си търсеха деца за осиновяване. Лори беше попаднала в две такива семейства. Но при първото семеиство тя остана само месец, защото новата и майка забременя като по чудо и решиха че 2 деца са им твъурде много. При второто семейство всичко беше ужасно. Постоянно и крещяха. семейството се занимаваше със правене на играшки, по точно кукли. Те се държаха ужасно грубо с куклите, рисуваха ги а после им се присмиваха колко са грозни. Лори обичаше всяка една кукла и много я болеше, че хвърляха куклите и всяка кукла беше парите които ще им донесе. Това така грубо семейство, не можа да уцени добрината която лъхаше от Лори и решиха, че тя не им е нужна и я върнаха обратно в приюта под няколко абсурдни предтекста, които няма да споменаваме. Тези случки, много промениха Лори. Тя не искаше вече да я забелязват, не искаше да е красива , не искаше да говори. Единственото което и харесваше беше да стои до прозореца и да гледа замечтана в бъдещето. Лори се затвори в себе си. Децата около нея бяха ужасни присмиваха и се.
В началото на декември, един хубав зимен ден Лори се събуди. Тя погледна през прозореца всичко беше бяло и красиво. Лори знаеше че предстоят празници. Но нейните сетива бяха затворени. Тя не виждаше хората около себе си , не чуваше нищо от това което и се говореше, не искаше да мисли за празниците. Тя знаеше че това ще е поредното тържество в което ще има натякват че те всички са излишни на този свят. Лори не можеше да чете не желаеше да гледа нито да говори нито да слуша. единствено общуваше с природа. Сякаш природата беше в синхрон с нея и и беше приятел.
В този ден се случи нещо не очаквано в дома дойде мъж на около 35 години. Той желаеше да бъде татко. Мъжът беше красив със хубави скъпи дрехи. Всички деца се влюбиха в него и го обградиха от всякъде. Всяко едно желаеше този очарователен мъж да го вземе със него и да стане негов татко. Лори стоеше и гледаше през прозореца, за малко погледна мъжа видя, топлия поглед в очите му. Това бяха най-искрените кафеви очи които беше виждала. Тя се зачуди защо, той е сам къде е дамата на живота му. Всички тези мисли минаваха през малката и главичка докато гледаше мъжът от далече. Той я забеляза. Веселите деца в краката му, които го подръпваха от всякъде бяха много красиви. Но мъжът беше омагиосан от нежността и тъгата в очите на Лори.
Направи няколко крачи, спря до нея, приклекна и подаде огромната си ръка.
-Здравей, аз съм Никола. А ти как се казваш, малка принцесо?
Очите на Лори засияха. Тя се страхуваше, но нещо и подсказваше че този човек няма да я излъже. Тя плахо подаде ръка и усети, че въпреки големината итя беше много нежна и топла.
-Лори.
-Прекрасно име имаш, Лори. Желаеш ли да бъдеш моята малка принцеса и да дойдеш да живееш с мен.
Лори незнаеше как да реагира. Тя искаше повече от всичко на света да каже "ДА", но нещо я спираше, тя само кимна и се усмихна дружелюбно.
Никола отведе Лори. Първо я заведе на сладкарница, после я заведе по магазините. Купи и много дрехи и играчки и шапки. Лори Само се усмихваше дружелюбно. Тя не искаше всичко това, тя се притесняваше. Единствентото което искаше е този мъж никога да не пуска ръката и. Живота започна да тече нормално. Той я водеше на дълги разходки из града, показваше и забележителностите. Говореше и с часове за книги ,приказки, хора които познавал , за живота си. Разказа й за любимата си жена която починала от рак преди 2 години. Лори само го прегърна нежно и за пръв път целуна някого толова искрено по бузата. Тя усещаше Никола като свои брат, приятел, баща. Но тя все още предпочиташе да го слуша и само да кима. Говореше рядко, но на лицето и се изписваха хиляди емоции. Всяка вечер Никола и носеше нови подаръци, нови играчки, лакомства. Но Лори не ги искаше тя просто се усмихваше оглеждаше ги внимателно и ги оставяше в стаята си.
Имаше само едно нещо с което не можеше да свикне- трябваше да спи сама на тъмно в стаята си. Тя винаги заспиваше обляна в сълзи, но не смееше да каже това на пастрока си. Страхуваше се че той ще се откаже от нея, че вече няма да я обича. Надяваше се някоя вечер той да забрави да изгаси лампата и чудовищата, които я преследваха в тъмното да не се появят. Гледаше винаги с толкова тъга към ключа за лампите, но усните и не помръдваха. Тя предпочиташе да запази Никола до себе си от колкото да си признае това и той вече да не я обича. През деня всичко беше прекрасно, приказно. Той винаги я наричаше "моята малка принцеса". Коледните празници наближаваха. Лори не знаеше какво всъшност е Коледа. Тя беше чувала само за това от приказките, които и четяха в дома за сираци, това и изглеждаше като илюзия, неосъществима мечта. Тя не знаеше какво е да пееш коледни песни, да имаш отрупана маса с храна и всички да се прегръщат. Тя не знаеше дори какво е коледно дръвче, нито пък кой е този добър дядо облече в червени одежди които раздава подараци , но винаги пропускаше нея. Тя не му се сърдеше може би не ги заслужаваше. Но искаше да го види. Един следобед Никола я заведе на пазара. Там имаше много високи елхи. Те двамата заедно си избраха най-красивата елха. Тя беше по-висока от Никола, много кичеста и ухаеше на смола. Това беше тяхната коледна елха. След това си купиха лампички и коледна окраса -гирлянди и лъскави играчки. Двамата заедно окрасиха елхата докато слушаха диск с коледни песнички. Никола пееше, вземаше я на моменти и я завърташе, а Лори се смееше с глас и също танцуваше. Накрая Никола и подаде звездата, която беше за връх подигна я и Лори постави коледната звезда, почувства се щастлива.. Лори усещаше топлината на камината. Сърчицето и туптеше бясно. След една семица беше Коледа. Никола разказа на Лори за Коледа. Каза и , че това е най-топлия семеен празник и той много се радва, че ще бъдат заедно. Той още и разказа за тържествата, традициите иобичаите, а също така и за веселия дядо със червения костюм. Лори грееше като звездичкаи продължаваше да задава въпроси.
-А то къде живее?
-На северния полюс, малака моя.
-Сам ли живее? Не му ли е скучно?
-Не, малка моя, той живее със Снежанка и свойте джуджета. Цяла година правт подаръци и по Коледа ги раздават на послуните деца.
-Колко жалко. Аз никога не съм получавала подаръци от него, сигурно не съм достатъчно послушна.
-Не, принцесо, ти си най-послушното дете, което познавам сигурен съм, че тази година ще получиш огромен подарък.
-Но ти не поизнаваш други деца.
- не се съмнявай , малка моя. Дядо Коледа има огромен списък с деца и на Коледа той поглевда списъка с добрите деца( в който си включена и ти) и заедно със голямата си шейна и седемте си бързи елена. Разнася подаръците на децата. Той е добър дядо със дълга бяла брада и червен нос. Той влиза през комина промъква се тихичко като крадец и оставя подаръците точно под елхата.
-Никола, може ли да те помоля нещо?
-Разбира се малка моя, само кажи.
-Може ли да си направим комин.
-Хахахах.
Лори стоеше и гледаше, абсолютно сериозна и недоумяваща, защо той и се смее.
-Принцесо, ние си имаме камина, дядо Коледа ще се пробъкне през камината ни и ще остави подарък специално за теб.
-Няма ли да се изгори? Дали ще му хареса ако му оставим меденки поляти с шоколад? сигурно е изморително да разнасяш подаръци.
-Убеден съм, че ще му хареса. А сега е време за съм. Искаш ли още една приказка?
-Да, но нека е коледна.
...
Лори много желаеше да подари нещо на Никола. Той винаги я глезеше и тя знаеше че ще и подари нещо и за Коледа. Веднъж докато се целеха със снежни топки, Лори видя нещо много красиво на снега до себе си. Това беше една огромна шишарка. Тя беше разпукала се , зелено -кафява, ухаеша на свежо и смола шишарка. Тва беше най-красивата шишарка, която може да съществува. Снежинките проблясваха по нея. Лори бързо се наведе и взе огромната шишарка и едва успя да я скрие в джоба си преди Никола да я е видял. Тя вече знаеше, че тази прекрасна шишарка ще бъде нейния подарък за Никола.
Никола щеше да покани родителите си на гости заедно със семейството на сестра си. Лори беше чувала за тях. Сестра му имаше 2 деца на 12 и на 17 години. Тя много искаше те да я харесат. Коледа дойде Никола я събуди сутринта рано. Те заедно подредиха къщата, напазаруваха и сготвиха. Магазините бяха накичени със лапички и шарени играчки, хората бяха превъзбудени, всички си пожелаваха "Весела Коледа". Минаха покрай един хор и заедно със него изпяха няколко песнички. Гласчето на Лори чуруликаше като коледните звънчета.
Беше време гостите да започнатда идват, Лори умираше от притеснение. Беше облечена в червена рокличка отново подарък от Никола. Изглеждаше страхотно в нея. Звънеца извъня силно и прикова погледа и към вратата. Никола мина зад нея , вдигная и я понесе към вратата. Отвориха, бяха родителите на Никола -Петър и Мария. Те бяша усмихнати. Двамта грабнаха малкото момиченце нацелуваха го и му подариха огромен подарък. Лори взе голямата кутия олюлясе за муг, не защото и тежеше толкова много , а защото беше зашеметена от щастие. В кутията имаше пухено зимно палто. Беше много красиво. Лори благодари най-искрено. А те я гледаха със светнали очи и постоянно пощипваха бузлите и. Това беше един от ужасните навици на възрасните, но в момента тя се наслаждаваше на всеки жест на близост. Звънецът изпищя отново, и преди да се усети в къщата нахълтаха семейстрвото на сестрата на Никола -Нели, съпругат и Георги и двете им деца Силвия и Петя. Те всички и се радваха. Подаваха си я от ръка на ръка , пееха весели песни и си говореха хубави думи. Камината пукаше приятно. Всички говореха весели случки, а мъжете се смееха гръмогласно. На вън валеше пухкав бял сняг- спокойно и тихо. Вечерята продължаваше имаше всевъзможни вкусотии неща, които Лори никога не беше опитвала. Имаше и баница с късмети. Късметчето което се падна на Лори беше -нов дом. Но това не беше просто ново помещение в което ще живее. Това за Лори беше дом в който тя получаваше обич, грижи , внимание, нещо за което тя винаги беше мечтала. Лори беше желала да има човек до себе си, когото да обича и да бъде обичана. Това беше най- големия подарък който тя получи тази Коледа. На сутринта тя се събуди на дивана, до нея се пробуждаше Никола. Явно след като бяха изпратили гостите си те бяха заспали прегърнати пред телевизора. Тя беше толкова щастлива, че нощните чудовища не са я посещавали и че Никола я е пазил цяла нощ.Тя вече не се чувстваше излишна, защото знаеше че е обичана и че обича. Тя се надигна погледна Никола и лекичко се измъкна от завивката. Отиде в другата стая и се върна със нещо опаковано със цветан хартия,протегна ръка и го подаде на Никола. Той стоеше много изненадам и гледаше въпросително. Взе подаръка си и го отвори, вътре стоеше най-прекрасната шишарка. Това беше най-идеално оформената шишарка. По неините ръбчета проблясваше, нещо сякаш кристали. Никола докосна върховете и, няколко кристалчета останаха по пръстът му. Той го облиза- усети сладникъв вкус. Това беше захар. Неговата малка хитуша, се беше досетила да разкраси шишарката със кристалчета захар. Никола Взе шишарката и я постави над камината, като най-големия трофей който беше получавал. След като се върна при Лори , тя проговори:
-Ти си моят татко и ти никога няма да ме изоставиш. Аз винаги ще те обичам и ще бъда твоята малка принцеса. Обещай ми това Никола. На тази Коледа аз получих най-хубавия подарък, и той не е под елхата, а това си ти моят баща, брат и приятел. Никога не ме оставя да спя сама в тъмното. Обещай ми!
-Обещавам, малка моя!
И те стояха дълго прегърнати.
Лори беше едва на 4 годинки. Но тя беше видяла твърде малко хубаво и твъдре много лошо за своята скрома възраст. Тя беше малко красиво момиченце с черна дълга права коса, със изразителни зелени очи и много дълги мигли -придаващи дълбочина на погледа и. Като всички свои събратя по съдба тя беше много слабичка и много нежна. Лори не беше от тези деца, който родителите им са имали глупостта да изоставят. Нейните родители много я обичаха, но ги сполетя злата участ да претърпят катастрофа и да я оставят единствената оживяла от неприятната случка. Това се беше случило преди 2 години. От тогава Лори загуби всичко, тя почти не помнеше близките си, като спомен беше останал само сияината усмивка на майка и и топлината скоято я обгръщаше.
През последните 2 години в домът идваха най-различни хора. Повечето си търсеха деца за осиновяване. Лори беше попаднала в две такива семейства. Но при първото семеиство тя остана само месец, защото новата и майка забременя като по чудо и решиха че 2 деца са им твъурде много. При второто семейство всичко беше ужасно. Постоянно и крещяха. семейството се занимаваше със правене на играшки, по точно кукли. Те се държаха ужасно грубо с куклите, рисуваха ги а после им се присмиваха колко са грозни. Лори обичаше всяка една кукла и много я болеше, че хвърляха куклите и всяка кукла беше парите които ще им донесе. Това така грубо семейство, не можа да уцени добрината която лъхаше от Лори и решиха, че тя не им е нужна и я върнаха обратно в приюта под няколко абсурдни предтекста, които няма да споменаваме. Тези случки, много промениха Лори. Тя не искаше вече да я забелязват, не искаше да е красива , не искаше да говори. Единственото което и харесваше беше да стои до прозореца и да гледа замечтана в бъдещето. Лори се затвори в себе си. Децата около нея бяха ужасни присмиваха и се.
В началото на декември, един хубав зимен ден Лори се събуди. Тя погледна през прозореца всичко беше бяло и красиво. Лори знаеше че предстоят празници. Но нейните сетива бяха затворени. Тя не виждаше хората около себе си , не чуваше нищо от това което и се говореше, не искаше да мисли за празниците. Тя знаеше че това ще е поредното тържество в което ще има натякват че те всички са излишни на този свят. Лори не можеше да чете не желаеше да гледа нито да говори нито да слуша. единствено общуваше с природа. Сякаш природата беше в синхрон с нея и и беше приятел.
В този ден се случи нещо не очаквано в дома дойде мъж на около 35 години. Той желаеше да бъде татко. Мъжът беше красив със хубави скъпи дрехи. Всички деца се влюбиха в него и го обградиха от всякъде. Всяко едно желаеше този очарователен мъж да го вземе със него и да стане негов татко. Лори стоеше и гледаше през прозореца, за малко погледна мъжа видя, топлия поглед в очите му. Това бяха най-искрените кафеви очи които беше виждала. Тя се зачуди защо, той е сам къде е дамата на живота му. Всички тези мисли минаваха през малката и главичка докато гледаше мъжът от далече. Той я забеляза. Веселите деца в краката му, които го подръпваха от всякъде бяха много красиви. Но мъжът беше омагиосан от нежността и тъгата в очите на Лори.
Направи няколко крачи, спря до нея, приклекна и подаде огромната си ръка.
-Здравей, аз съм Никола. А ти как се казваш, малка принцесо?
Очите на Лори засияха. Тя се страхуваше, но нещо и подсказваше че този човек няма да я излъже. Тя плахо подаде ръка и усети, че въпреки големината итя беше много нежна и топла.
-Лори.
-Прекрасно име имаш, Лори. Желаеш ли да бъдеш моята малка принцеса и да дойдеш да живееш с мен.
Лори незнаеше как да реагира. Тя искаше повече от всичко на света да каже "ДА", но нещо я спираше, тя само кимна и се усмихна дружелюбно.
Никола отведе Лори. Първо я заведе на сладкарница, после я заведе по магазините. Купи и много дрехи и играчки и шапки. Лори Само се усмихваше дружелюбно. Тя не искаше всичко това, тя се притесняваше. Единствентото което искаше е този мъж никога да не пуска ръката и. Живота започна да тече нормално. Той я водеше на дълги разходки из града, показваше и забележителностите. Говореше и с часове за книги ,приказки, хора които познавал , за живота си. Разказа й за любимата си жена която починала от рак преди 2 години. Лори само го прегърна нежно и за пръв път целуна някого толова искрено по бузата. Тя усещаше Никола като свои брат, приятел, баща. Но тя все още предпочиташе да го слуша и само да кима. Говореше рядко, но на лицето и се изписваха хиляди емоции. Всяка вечер Никола и носеше нови подаръци, нови играчки, лакомства. Но Лори не ги искаше тя просто се усмихваше оглеждаше ги внимателно и ги оставяше в стаята си.
Имаше само едно нещо с което не можеше да свикне- трябваше да спи сама на тъмно в стаята си. Тя винаги заспиваше обляна в сълзи, но не смееше да каже това на пастрока си. Страхуваше се че той ще се откаже от нея, че вече няма да я обича. Надяваше се някоя вечер той да забрави да изгаси лампата и чудовищата, които я преследваха в тъмното да не се появят. Гледаше винаги с толкова тъга към ключа за лампите, но усните и не помръдваха. Тя предпочиташе да запази Никола до себе си от колкото да си признае това и той вече да не я обича. През деня всичко беше прекрасно, приказно. Той винаги я наричаше "моята малка принцеса". Коледните празници наближаваха. Лори не знаеше какво всъшност е Коледа. Тя беше чувала само за това от приказките, които и четяха в дома за сираци, това и изглеждаше като илюзия, неосъществима мечта. Тя не знаеше какво е да пееш коледни песни, да имаш отрупана маса с храна и всички да се прегръщат. Тя не знаеше дори какво е коледно дръвче, нито пък кой е този добър дядо облече в червени одежди които раздава подараци , но винаги пропускаше нея. Тя не му се сърдеше може би не ги заслужаваше. Но искаше да го види. Един следобед Никола я заведе на пазара. Там имаше много високи елхи. Те двамата заедно си избраха най-красивата елха. Тя беше по-висока от Никола, много кичеста и ухаеше на смола. Това беше тяхната коледна елха. След това си купиха лампички и коледна окраса -гирлянди и лъскави играчки. Двамата заедно окрасиха елхата докато слушаха диск с коледни песнички. Никола пееше, вземаше я на моменти и я завърташе, а Лори се смееше с глас и също танцуваше. Накрая Никола и подаде звездата, която беше за връх подигна я и Лори постави коледната звезда, почувства се щастлива.. Лори усещаше топлината на камината. Сърчицето и туптеше бясно. След една семица беше Коледа. Никола разказа на Лори за Коледа. Каза и , че това е най-топлия семеен празник и той много се радва, че ще бъдат заедно. Той още и разказа за тържествата, традициите иобичаите, а също така и за веселия дядо със червения костюм. Лори грееше като звездичкаи продължаваше да задава въпроси.
-А то къде живее?
-На северния полюс, малака моя.
-Сам ли живее? Не му ли е скучно?
-Не, малка моя, той живее със Снежанка и свойте джуджета. Цяла година правт подаръци и по Коледа ги раздават на послуните деца.
-Колко жалко. Аз никога не съм получавала подаръци от него, сигурно не съм достатъчно послушна.
-Не, принцесо, ти си най-послушното дете, което познавам сигурен съм, че тази година ще получиш огромен подарък.
-Но ти не поизнаваш други деца.
- не се съмнявай , малка моя. Дядо Коледа има огромен списък с деца и на Коледа той поглевда списъка с добрите деца( в който си включена и ти) и заедно със голямата си шейна и седемте си бързи елена. Разнася подаръците на децата. Той е добър дядо със дълга бяла брада и червен нос. Той влиза през комина промъква се тихичко като крадец и оставя подаръците точно под елхата.
-Никола, може ли да те помоля нещо?
-Разбира се малка моя, само кажи.
-Може ли да си направим комин.
-Хахахах.
Лори стоеше и гледаше, абсолютно сериозна и недоумяваща, защо той и се смее.
-Принцесо, ние си имаме камина, дядо Коледа ще се пробъкне през камината ни и ще остави подарък специално за теб.
-Няма ли да се изгори? Дали ще му хареса ако му оставим меденки поляти с шоколад? сигурно е изморително да разнасяш подаръци.
-Убеден съм, че ще му хареса. А сега е време за съм. Искаш ли още една приказка?
-Да, но нека е коледна.
...
Лори много желаеше да подари нещо на Никола. Той винаги я глезеше и тя знаеше че ще и подари нещо и за Коледа. Веднъж докато се целеха със снежни топки, Лори видя нещо много красиво на снега до себе си. Това беше една огромна шишарка. Тя беше разпукала се , зелено -кафява, ухаеша на свежо и смола шишарка. Тва беше най-красивата шишарка, която може да съществува. Снежинките проблясваха по нея. Лори бързо се наведе и взе огромната шишарка и едва успя да я скрие в джоба си преди Никола да я е видял. Тя вече знаеше, че тази прекрасна шишарка ще бъде нейния подарък за Никола.
Никола щеше да покани родителите си на гости заедно със семейството на сестра си. Лори беше чувала за тях. Сестра му имаше 2 деца на 12 и на 17 години. Тя много искаше те да я харесат. Коледа дойде Никола я събуди сутринта рано. Те заедно подредиха къщата, напазаруваха и сготвиха. Магазините бяха накичени със лапички и шарени играчки, хората бяха превъзбудени, всички си пожелаваха "Весела Коледа". Минаха покрай един хор и заедно със него изпяха няколко песнички. Гласчето на Лори чуруликаше като коледните звънчета.
Беше време гостите да започнатда идват, Лори умираше от притеснение. Беше облечена в червена рокличка отново подарък от Никола. Изглеждаше страхотно в нея. Звънеца извъня силно и прикова погледа и към вратата. Никола мина зад нея , вдигная и я понесе към вратата. Отвориха, бяха родителите на Никола -Петър и Мария. Те бяша усмихнати. Двамта грабнаха малкото момиченце нацелуваха го и му подариха огромен подарък. Лори взе голямата кутия олюлясе за муг, не защото и тежеше толкова много , а защото беше зашеметена от щастие. В кутията имаше пухено зимно палто. Беше много красиво. Лори благодари най-искрено. А те я гледаха със светнали очи и постоянно пощипваха бузлите и. Това беше един от ужасните навици на възрасните, но в момента тя се наслаждаваше на всеки жест на близост. Звънецът изпищя отново, и преди да се усети в къщата нахълтаха семейстрвото на сестрата на Никола -Нели, съпругат и Георги и двете им деца Силвия и Петя. Те всички и се радваха. Подаваха си я от ръка на ръка , пееха весели песни и си говореха хубави думи. Камината пукаше приятно. Всички говореха весели случки, а мъжете се смееха гръмогласно. На вън валеше пухкав бял сняг- спокойно и тихо. Вечерята продължаваше имаше всевъзможни вкусотии неща, които Лори никога не беше опитвала. Имаше и баница с късмети. Късметчето което се падна на Лори беше -нов дом. Но това не беше просто ново помещение в което ще живее. Това за Лори беше дом в който тя получаваше обич, грижи , внимание, нещо за което тя винаги беше мечтала. Лори беше желала да има човек до себе си, когото да обича и да бъде обичана. Това беше най- големия подарък който тя получи тази Коледа. На сутринта тя се събуди на дивана, до нея се пробуждаше Никола. Явно след като бяха изпратили гостите си те бяха заспали прегърнати пред телевизора. Тя беше толкова щастлива, че нощните чудовища не са я посещавали и че Никола я е пазил цяла нощ.Тя вече не се чувстваше излишна, защото знаеше че е обичана и че обича. Тя се надигна погледна Никола и лекичко се измъкна от завивката. Отиде в другата стая и се върна със нещо опаковано със цветан хартия,протегна ръка и го подаде на Никола. Той стоеше много изненадам и гледаше въпросително. Взе подаръка си и го отвори, вътре стоеше най-прекрасната шишарка. Това беше най-идеално оформената шишарка. По неините ръбчета проблясваше, нещо сякаш кристали. Никола докосна върховете и, няколко кристалчета останаха по пръстът му. Той го облиза- усети сладникъв вкус. Това беше захар. Неговата малка хитуша, се беше досетила да разкраси шишарката със кристалчета захар. Никола Взе шишарката и я постави над камината, като най-големия трофей който беше получавал. След като се върна при Лори , тя проговори:
-Ти си моят татко и ти никога няма да ме изоставиш. Аз винаги ще те обичам и ще бъда твоята малка принцеса. Обещай ми това Никола. На тази Коледа аз получих най-хубавия подарък, и той не е под елхата, а това си ти моят баща, брат и приятел. Никога не ме оставя да спя сама в тъмното. Обещай ми!
-Обещавам, малка моя!
И те стояха дълго прегърнати.
Коментари