Коледна звезда

Играчките тихичко се суетяха под елхата.

Прегръщаха се мълчаливо и мислено се подготвяха за дългата раздяла.

Преди няколко минути бяха избрали какво да бъде чудото, което да подарят на спящото момиче.

Беше им много тежко, заради това, което доброволно бяха приели да изтърпят в замяна на чудото...

Но пък и безкрайно хубаво само при мисълта за щастието, което ще дарят на измъчената си господарка.

Така беше в този свят, от който играчките ставаха част само за няколко дни всяка година около Коледа.

Тук щастието и нещастието бяха брат и сестра, които не можеха един без друг. Злото преследваше доброто, а радостта и тъгата играеха на криеница в живота на всеки човек.

Само един от тях, обаче знаеше какво всъщност ще се случи – старият добряк Тери, който се сбогуваше с всеки един от братството, като че ли за последно.

Всъщност само Съдбата знаеше истината – щеше им да даде чудото, което пожелаха, но и щеше да отнеме нещо много скъпо от тези малки на ръст, но огромни по душа човечета.

Играчките се хванаха за ръце и направиха кръг. В средата един срещу друг застанаха джуджето Тери и феята с вълшебната пръчица.

Затвориха очи.

Тери обходи кръга с поглед и като плясна три пъти тихичко с ръце, каза с треперещ гласец:

- Коледна звезда, приеми ни обратно. И нека Чудото стане!

Вихър от сребърни искрици изригна от вълшебната пръчица на феята.

Първо обгърна играчките и ги запрати по местата им на елхата, а после лудо се завъртя из цялата стая.

Удряше се от стена в стена, после в пода, след това в тавана. Близна вихрено пламъците на огъня в камината, като с всяка следваща секунда набираше все повече мощ.

Накрая се събра в блестяща топка по тавана, след което като сребърен дъжд ласкаво обля тялото на спящата самотница.

С падането на последната искрица, някаква неземна сила дръпна одеалото от скута на момичето и го запрати към елхата.

.............