Коледен разказ - началото

“Дядо, дядо – би ли ми разказал за Коледа!?” – все още дъвчейки пържените филийки,  които баба беше направила. Сладкото от горски ягоди се стичаше по крайчеца на устните ми, а прясното мляко от снежнобялата Белушка,обикновено попадаше върху дрехите със същия успех,  с който се озоваваше и в стомаха ми. Сиреч често се покапвах. Причината за моята непохватност беше,че когато съм бил на 3 години,  по време на войната е паднала граната близо до мен. Родителите ми загинали, а аз останах инвалид за цял живот.

Коледата,  когато бях малък – започваше дядо своя разказ, се празнуваше само от богатите. Този разказ го слушах всяка Коледа,  докато не навърших 12 години, но именно осмата ми Коледа се беше запечатала в съзнанието ми,като току що направена снимка.

Пред огъня, накладен почти в центъра на стаята (в която спяхме всички), тъй като къщата се състоеше само от една стая, а и войната си беше отишла, но последиците от нея не бяха поправени.

А дядо умееше да разказва:

“На съседната улица беше къщата на Граф Илич,  който имаше три деца.Всичките те бяха мои връстници,  тризнаци.” Тук аз обикновено прекъсвах дядо и го питах, защо аз нямам брат близнак, при което той ми казваше, че това е Божия воля.

Дядо продължаваше своя разказ, в който подробно описваше сутрешната коледна литургия, разказваше за беднотията в тяхното семейство и как това бил единственият ден в годината, в който те можели да хапнат кокошка.