Коледа

Та така.
Ето как прекарах моята Коледа.

21 декември
Събуждам се. Още ми е трудно да преглътна поредното фирмено парти. Не, че мразя организацията в която работа, не че мразя колегите си, но все още не мога да се примиря с начина по който отбелязваме празниците. Разчистваме бюрата, мятаме пиенето отгоре и… То се знае какво следва. После всеки да мине и да си вземе празничната премия и айде по домовете. Как веднъж като бели хора не отидохме в една свястна кръчма да се охакаме както трябва?!
Както и да е.
Днес щяха да ни награждават. Всички колеги заедно за приноси към човечеството, Родината и други подобни. Кофти, много кофти – трябва да си слагам костюма, а това за мен винаги е извънредно събитие. Да не говорим, че съм надебелял с 15 килограма откогато си го купих, но все още ми стои не зле.
Та наградиха ни, ръкопляскаха ни много, обща снимка с наградата… Нищо не усещах, наистина нищо. Не, че нямам принос, имам и то голям, но просто в мен не трепна нищо. Усещах де, усещах, че ме стяга вратовръзката, че обувките са ми неудобни, че стоя по-прегърбен отколкото трябва, но до там. Вътре в мен нямаше нищо. Нито радост, нито гордост…. Май съм станал прекалено безчувствен. Май.

22 декември
Пак се събудих. Петък е.
Работата за месеца е приключена и на практика не се налага да ходя, но екипа се събира за бърз брифинг относно задачите за следващия месец. Най-хубавото е, че мога да си сложа кецовете и суйчера, което принципно не недопустимо в офиса. Голям съхар съм почнал да ставам. Абе карай.
После минах през летището за да посрещна един много близък приятел, който за пореден път се завръща за малко от САЩ. Всичко хубаво, но полета закъснява с два часа. Нямам нерви да чакам толкова на терминала.
Мързи ме и да си ходя до нас и да се връщам обратно. Да не говорим какъв студ бе през повечето време в София.
Станах свидетел на интересен инцидент. Шофьор на 84 се сби с пътник. Ей така за някакъв дребен спор. Спря си автобуса и позна да се бие. Живота е интересен.
Минавам през едно пропаднало кафе, където работи една…. Не знам как да я нарека, някога учехме заедно, после имаше други неща, а сега каква ли е?! Май не е от значение това.
Прибрах се и си изтеглих от мрежата няколко филма.
Едва не умрях от скука гледайкиFlayboys.Определено имаше доста смотани, но и доста добри моменти. Но бе скучен, много скучен филм. Но пък имаше много красиви картини, но бе скучен, но мацката бе доста добра, но бе скучен…. Мразя когато ме обземе такава двойственост.
После обаче изгледах „Tomorrow Never Dies”… Е това е филм, който може да ме развесели. Десетина пъти изгледах култовият момент с „Бонд, Джеймс Бонд. Супер. Явно откакто гледах“Казино Роял” (защо не мога да напиша Казино на английски?! Системата ми забранява?!) съм станал голям фен на 007. Май прекалено голям. Така например често се усещам да играя с 1-2 със заглушител вCS:Sи да се правя на Бонд. Пробвах и водка мартини разклатено, не разбъркано. Става, но все така си оставам фен на бирата.
Това ми напомня един интересен случай от по-миналата неделя. По ГейТВ (bTV) даваха“Die Another Day”и филма бе към краят си. Бе сцената в която Мънипени си представяше, че Бонд я оправя на бюрото, когато от някаква съседна стая се разнесе неистов, но и триумфален вик – „Бонд ебе наред!” Явно в блока има и други фенове на 007.

23 декември
Станах рано и се запътих къмMall of Sofia….Хм… Мол.Интересна българска дума. Споредwikipedia mallзначи: „A shopping mall (or simply mall), shopping center, or shopping arcade is a building or set of buildings that contain stores, with interconnecting walkways enabling visitors to easily walk from store to store. The walkways may be enclosed.
In the British Isles and Australia, shopping malls are more usually referred to as shopping centres or, sometimes, shopping arcades. In North America, the term shopping mall is usually applied to enclosed retail structures, while shopping center refers to open-air retail complexes.„
Сега като се замисля стана много модно всички по-големи търговски центрове да се кръщават мол. Даже един приятел ми се похвали, че работи в търновският мол. Брей. Трябва да се издигне нов лозунг – „Във всяко село и паланка, по един мол.”
Отделен е въпроса, че самоMall of Sofiaреално се доближава до задокеанският идеал за мол.
Та отивах в мола за да понапазарувам коледни подаръци за родата – за брат миNeed for Speed: Most Wanted (това бе голяма грешка), за татко – тлъстото и луксозно издание на Труд на „Дванайсетте стола” и „Златният телец”, а за майкаDVDс балета „Лебедово езеро” в изпълнение на разни известни балетисти.
Подараците като цяло са без значение. Важното е, че мотаейки се из мола осъзнах, че Коледа отдавна, даже вече и в България се е превърнала в една огромна маркетингова кампания. Меко казано си останах отвратен, но това са реалностите.
По-лошото бе друго.
Пътувайки из София видях на доста места плакат за някакъв концерт. Симфоничен оркестър, някакъв известен диригенд, коледни песнички и специален гост Азис?!?!?!? Както бе казал някога великият мислител Боби Турбото – „К’во правиш тука бе?! Изрусен, изсребрен, циганин, дебел, педераст, чалга певец! К’во правиш тука бе?!” И аз това се чудех. Какво прави тоя на тези плакати.
Друг трагичен момент бе, че замалко не ослепях, когато видях, че в новиятPlayboyса снимани голи трите близначки – Вяра, Надежда и Любов. Ебати перверзията! Ужас!!! Безумие!!!!!!! Това аз да се бях снимал с перука и по прашки щеше да е по-естетично.
А така се надявах да е Палома или поне Лиляна новият разголен съквартирант.
По-късно следобед се настаних в автобуса, който ще ме отведе в родният Димитровград. Абе всъщност съм роден Хасково, но това е друга тема.
Лошото е, че трябваше по време на цялото пътуване да слушам семейният скандал между някаква девойка и нейният възлюбен. Скандала се водеше на рундове и на всичкото отгоре по телефона! Стана ми обаче по-скоро тъжно отколкото досадно. Лошо, много лошо е хората да се разделят така. Но такъв е живота.

24 декември
Две бяха основните събития този ден и нито едно от тях не бе Бъдни вечер. Да, нещо не си падам по празниците. Странното е, че това не е изблик на болезненоразвитият ми антиконформизъм, нито пак опит за оригиналничене. Наистина, пак, нищо не ми трепва за предстоящият празник. Както и да е, да престъпим към важните събития.
Първо се превъоръжих с нов мобилен телефон и втори най-накрая си взехiPod.
Добрият старNokia 3200,след две години безжалостна експлоатация бе сменен от чистонов сребристNokia 6234.Тъй като съм жертва… ъъъ клиент на М Тел ми го дадоха по-тънко, но пък е блъскан с всякакви водафонски глупости. И на всичкото отгоре има 150 страници ръководство за експлоатация. 150 страници за един телефон. Скоро може да искат инженерно образование за да ти продадат такава машинка. Абе мани. Та без да съм чел упътването след около часа ровичкане успях да разкарам водафонските глупости и да си го конфигурирам по мой вкус.
По-интересно е друго. Реално въобще не ми трябваше този телефон. Старият можеше да се ползва поне още една година. Да не говорим, че хилядите му екстри никога няма да са ми от полза. Та аз само говоря по тия телефони и от време на време им ползвам камерата. Тя камерата сега е още по-хубава, но аз пък си имам един перфектенCanonтъй, че тя не ми трябва. ДажеSMS-и не пиша. Все пак имах желание за харчене на пари. Доста нелогично желание, но…. Телефона ми легна в ръката все едно за мен е правен, а и еNokia,така, че всичко бе решено.
По-полезната джаджа еiPod Nano 2GB.Все още съм удивен от гениално простият му дизайн. Лошото е отвратителният му софтуер –iTunes.Тия програмисти наAppleявно мразят целият свят и си отмъщават по този начин, а може заплатите им да са ниски.
Другото важно събитие бе срещата ми с тримата мои близки приятели от полседните години в гимназията. Двама от тях учат в Щатите. Виждаме се по два пъти годишно, другото време само през нета контактуваме.
Руслан познавам откакто се помня, Бачо Илия и Бай Благ от шест години. Бе есента на 2000 г., много неща се промениха от тогава. Благой явно ще се жени скоро, а и е на път да се превърне в един мъж под чехъл. Може би точно от това има нужда. Може би, не знам. Знам само, че нещата вече не са същите, както някога. И нормално, всичко се променя. Вече не сме толкова близки, не прекарваме толкова време заедно. Нещата се променят. Жалко.

25 декември
Като се изключи това, че требваше да обикалям разни роднини денят мина пред телевизора.
Бях ужасен от това, което дават. Принципно за щастие в София нямам телевизор и не гледам, но сега…
Ужас.
Някаква безумна реклама за разделно събиране на боклук, в която отпадъците под музика сами се насочват към правилният контейнер. Още по-безумна реклама в която две мутри с адски дебилски тон се обясняват каква цифрова телевизия искат. Новогодишен чалга концерт по ГейТВ. Пак кампании за медицинските сестри в Либия.... Няма ли кой мъж най-накрая да се появи по телевизията и да каже на народа, че всичко е загубено.
Пуснах за малко Планета, но сглупих и пуснах звука. Попаднах на някакъв клип на някаква Димана. В клипа няма нищо стойностно , като се изключат краката на изпълнителката. Така и не разбрах са какво става въпрос в песента. ЯвноIQ-то ми от 136 е крайно недостатъчно. Добре, че още дават Семейство Симпсън.

26декември
Последните няколко дни прекарвам само пред компа играейки наNeed For Speed: Most Wanted.Уж го бях подарил на брат ми, но тази игра е меко казано като наркотик. Седнеш ли пред нея не ставаш докато главоболието не стане нетърпимо.
Вече стигнах доста нагоре, успях да си купя мечтанотоMitsubishi Lancer Evolution VIII, боядисах го в червено и…. Не мога да се откъсна от играта. Даже сега като пиша за нея ми се играе.
Явно съм се влюбил в компютърна игра. Явно.

***

Не мога да кажа, че съм щастлив сега на коледа. Нито празника, нито нещата по света.
Обаче…
Беше преди няколко дни. Возех се от автогарата към офиса с 213. Бях отишъл да си взема билет за дома.
От някаква гимназия се качиха две мацки на по 15 – 16 години. Доста добре изглеждаха. Седнаха точно зад мен и за почнаха да си говорят за живота, вселената и всичко останало. Останах ужасен. Наистина, даже моята покварена душа бе абсолютно ужасена. То не бе групов секс, то не бе секс за пари, то не бе дрога, пиене и пак дрога. Ужас!!! По едно време почна да ми се гади.
Стигнахме до някаква спирка и в автобуса се качи бременна жена. Една от гимназистките скочи от седалката си и буквално придърпа бременната да седне.
Пуснах една голяма усмивка. Бях щастлив.
Все още има надежда.