А на мен ми стана интересно, за какво отговаряте и се разписвате?- да са невредими, да са чисти, да не бъдат откраднати..........
Например в немски бар, отивайки на работа ме посрещна нова усмихната "колежка"- полицайка. Научих я да цапва бира и да прави 2 основни коктейла, камери бяха инсталирани. След залавяне на заподозрените в застрахователна измама, камерите бяха демонтирани, а "колежката" си смени униформата.Аз нито се разписах, нито бях отговорна! Но в бара имаше заподозрени......В класните стаи има ли?
В тоя ред на мисли какво разкривате и защо носите отговорност за камерите?
В общия случай, за който аз знам, камери са монтирани в по-големите училища в няколко класни стаи където се провеждат матурите и в коридорите. Основното им предназнаначение е превенция на преписването и подсказването на матурите. Насочени са така към ученицице, че учител застанал близо до дъската изобщо не се вижда. Камерите се контролират от някакво ИТ звено на самия МОНМ и в училище нищо не могат да им променят. В дирекцията има един дисплей и едно записващо устройство, на което обемът му е 7 денонощия. Т.е. всеки осми ден, устройството почва запис върху старите. Ако училището иска запис на някаква случка - трябва да се обади в ИТ звеното веднага след случката (така и не схванах то физически къде се намира това звено) и да си поиска копие. Не може да си направи такъв. Записващото устройство, което е и стример няма кьорав изход, който да позволява нещо от него да се извади на място. Идеята е, че ако стане беля, и никой не реагира в следващите 7 дни - значи белята е дребна.
"Подписването" е (според мен) някаква тъпотия от разпространен български вид. Един някакъв директор е решил да се "отърве" от малко материална отговорност за сметка на учителите. Сигурно е погледнал списъка с нещата за които носи отговорнст като МОЛ видели са му се малко много и е решил да рахвърля малко между "наетите лица". Но това е само хипотеза.
А в Германия, Америка и Англия- камери се поставяли в "рискови" училища, но по коридори, спортни площадки, училищен двор, с цел да се намалят проявите на насилие и по искане на учителите, които отивали със страх на работа. Камери в класни стаи НЕ СЕ МОНТИРАТ! Камерите са наблюдавани от полицията във всеки момент, дори и в патрулна кола на лаптоп, за да се реагира своевременно. записът се съхранявал 1 месец.
Така че на въпроса ти- мисля, че не е позволено без съгласието на учител да се монтират в класна стая, а идеята да се разписвате е направо тъпа! (Все пак тук сме в България и правилата са доста различни)
Е, да, Kopriva казва "не е позволено без съгласието на учител да се монтират в класна стая" - значи, който иска да е учител, си търпи камерите, които записват целия учебен ден - идване, закъсняване, хранене, пиене на вода, отиване до тоалетната (което също се превърна в недопустимо шлаене - трябва да става САМО през междучасието), медицински прегледи, пренареждане по чиновете (което извадено от контекста изглежда като неспособност на учителя да се справи със ситуацията), напускане. Не се снимат матурите, филмира се всичко.
Камери има в повечето класни стаи, а училищносот настоятелство ще предложи да се закупят и за останалите (не за нови технически средства, които да улеснят преподаването, а за средене и записване). Родители са въодушевени от придобивката и дори предлагат да имат онлайн достъп до класната сстая и да наблюдават класа през целия ден от офиса или дома си посредством Интернет.
То, наистина аз го казвам. Прочетох го по немските форуми. На български за съжаление все още не съм намерила документ, регламентиращ точно правила за поставяне на камери и то в класни стаи. Камери се поставят с цел сигурност, докато учениците са без надзор( училищен двор, стълбища...), но не открих поставянето им в класни стаи да е практика в друга държава. Ние явно пак разминахме другите. Може и да греша!
Аз съм родител и изобщо не съм въодушевена от идеята децата ми да бъдат под наблюдение, където и да е! Да не са престъпници или опитни зайци? Ако искам да наблюдавам учебния процес ще посетя учебен час, но не искам камери! Тези опити за контрол, където и да сме, започват да ме плашат- следене, подслушване, наблюдение, контрол- в какво ни подозират- чак децата ще ми наблюдават. Аз ще си ги наблюдавам у дома- в училище- учителите, а все още не сме загубили начини за комуникация, че да прибягваме към следене!
"значи, който иска да е учител, си търпи камерите, които записват целия учебен ден" Какво имаш предвид, че който не е съгласен ще бъде уволнен ли? Че това си е направо диктатура- налагат нещо и то незаконно, еднолично решено от директор? Аз сама бих напуснала, при такъв климат и психотормоз. Пък и не съм чула да има някакъв особен наплив към тази професия
П.П. По- скоро усилията на ръководителите би трябвало да са насочени към мотивация да ви задържат, а не търсене да причини за уволнение. (мое мнение)
Ето тази дискусия ме разби тотално. Накрая какво се избистри, като събрахме напълно независима субективна и от всички видове информация:
Проблем: страх Поражда Решение: камери.
Това е ДИАГНОЗА на общия статус на обществото. И по-специално на тоталното недоверие от което сме болни. Родителите искат да си гледат децата в клас, щото нямат вяра на учителите?! Директорът няма вяра на себе си - и върви накъдето го повлекат родителите. Също така няма вяра и на учителите си - щото те не са съгласни с родителите, ама става каквото искат родителите. Учителите са заплашени от работодателя си с уволнение ако не искат да ги снимат в клас?! Интересно какво мислят по въпроса работодателите на родителите? Щото "гледането" в поне 7 от 10 случая ще да става от служебния ПС на родителя, като се има предвид кога са учебните занятия и също че родителите, които ще дадат пари на настоятелството за камери по правило не са безработните.
Край. Информацията на Стефанов ме обърна окончателно. Ставам част от противниците на камерите. Нищо че мисля, че от тях никакъв ефект няма да има и при първата повреда на записващото устройстов ще спрат да се ползват за месеци или изобщо. Пак ни е важно да се преборим с тоталното недоверие. Иначе вървим към тоталната мизерия. В която никой няма да работи, щото сам ще контролира работата на всички останали, която го засяга лично (докторите да се готвят, данъчните, обущаря и баничаря да не си мислят, че ще ги отмине). А банките ще ни отпускат кредити да си плащаме нета и поддръжката на камерите. С 89% лихва. Щото ни е много важно да гледаме лично и лихвата няма значение.
Аз пък схванах, къде е разликата между нас и Света- на светлинни години сме!
В другите държави също има Страх, но страх от насилие. Насилие между съучиници, насилие над учители....И учителите САМИ искат монтиране на камери, заради собствената си и тази на децата безопастност!!! И камери се монтират в РИСКОВИ училища, но НЕ в класните стаи!!!
У нас -страх, СТРАХ породен от НЕДОВЕРИЕ и камери се монтират в КЛАСНИТЕ стаи!
ДОБРИ са ни децата в НАС е проблема!!!
Аз да попитам родителите, които подкрепят камери: Как биха реагирали ако на работното им място ги заснимат по 10-12ч или недоверчивия съпруг,-а ви монтира у дома???
Мисля, че усилията са в грешната посока. Не следене и контрол, а КОМУНИКАЦИЯ: дете-родител-учител-дете.........
А на мен ми е по-интересно тия родители, дето искат да си гледкат детенцето, милото, златното, от офиса или друго работно място, работят ли изобшо?
И наистина вече мисля, че ако има такива работни места, на които е приоритет да не се работи, а работното време да се попълва с наблюдение на децата с камери, тогава е време да влезе в действие поговорката, които не работи, а си гледка детенцето да си ходи и да си го гледка в къщи. Може да е крайно мнението ми, но кой наистина нормален, работещ родител, ще стигне до там да гледа такива филмчета, ми ако им липсва толкова училището да идат в някой час и да гледат, може пък да си наваксат някой пропуснат урок, живия контакт е много по добър от дистанционния, поне ще срещнат детето си, ако го познаят на живо, щото ако са свиканли да го гледат само на снимка с надпис, това вече оправдава желанието им да има камери, може и субтитри да си поръчат, с указателен текс, кое точно е тяхното дете.
Но ако мен ме питат дали искам племенникът ми да е записван и наблюдаван с камера, ще кажа много категорично, че НЕ ИСКАМ, ама хич. Харесвам картинки, снимки, филмчета, но още не съм станала извратен воайор. Хайде спирам, че изтрещах отвсякъде.
Kopriva, и аз съм за комуникацията, но повечето не я искат. Поне това виждам на всяка родителска среща, на която ходя. По-лесно е да се гледа сапунен сериал или реалити - някак си не обременява, не натоварва, заставаме отстрани и зяпкаме, не участваме, не решаваме проблеми, щото нашто дете няма проблеми когато е на картинка. Забелязала ли си, че на снимка всички деца са много симпатични, защото не палуват, нямат нужди и са винаги усмихнати, е тая идилия си мечтаят повечето хора, но няма такъв филм, които да им я предложи. Ако има камери в клас, доста родители ще се изненадат от диваненцата, които са създали и то в мнооооого лоша посока.
Смятам, че трябва да се поеме гражданска инициатива, която да дойде от родителите за премахване на камерите или регламентираното им използване само по време на матури. Защото отиваме към "1984" на Оруел. Да не говорим пък как ще се чувства едно дете в 5 клас, което изпитва шок в началото от промяната и новите преподаватели и предмети , да го изпитват пред камери и да знае, че ще го гледа директора, може би министър, а може би и на министъра любовника.
Аз пък днес се замислих по въпроса и започвам да виждам нещо положително в цялата работа. Знаем от участниците в реалита, че камерите след време напълно се забравят. Така че не може да се каже, че ако има навсякъде камери ще ни пречат много със самото си съществуване. Обаче, цялата тази история, че винаги някой ще те вижда, ако се доведе до съвършенството си, ще ни направи подобно на телепатично общество. Представете си, ако всеки от нас има достъп до всички камери и винаги може да покаже на приятелите си всичко, което му се е случило. А и работодателите и родителите скоро ще осъзнаят, че не могат да очакват хората да се превърнат в роботи. И така "виждането", ще загуби силата си също като чатенето, говоренето по телефона и т.н.
Общо взето, има посоки, в които да се развива идеята.С което разбира се не я защитавам! Но в крайна сметка това определено е начин да паднат и последните табута. Да престанем да се виждаме като изолирани индивиди, просто защото ако ни снимат от всякъде, очевидно, че не сме изолирани вече.
Хм, бях писала коментар с моето мнение, но може би е в другия пост по
темата. Мария, открихме топлата вода :) Ами разбира се, че нямат
доверие родителите - как мога да имам доверие, като от 10 до 12 часа
онзи ден ми се обадиха три различни учителки, за да ми кажат следното :
Първата - че не знае къде е Захари, защото той отишъл до лафката и
после може да се е загубил... Втората - че Захари е в час по физическо
и няма горнище на анцунга...Третата - че нотната му тетрадка не е
подвързана... Накрая аз се обадих на "лафката" и и казах ако се появи
въпросния Захари веднага да го прати при учителката, която не знае къде
е, че се притеснява жената.... Захари всъщност е моя син, който може да
не е много умен, ама чак пък толкоз...
Стефанов, имаме гражданска
позиция. Според лично моята такава, учителите нямат нужда от камери,
нито пък децата. Учителите обаче имат нужда от квалификация и
мотивация. Не материална - нормална човешка мотивация на основата на
"удоволствието от свършената работа". Защото аз лично съм видяла доста
малко учители да ползват точно тази мотивационна техника, а тя е най-
ефективна (доказано е!)
"Учителите обаче имат нужда от квалификация и мотивация. Не материална - нормална човешка мотивация на основата на "удоволствието от свършената работа".
Абе, защо сте решили, че вечно учителите ще ви работят без пари. Аман от подобни шибани съждения. Аз ако нямах другата нормалната човешка мотивация, щях ли да стоя още в тази професия ? Все другите имате нужда от материална мотивация, обаче лекарите и даскалите са ви длъжни да работят без пари. За това образованието ще деградира, ще деградират и учителите, ще деградират и децата. Разберете, че не сме длъжни да работим без материална мотивация. Интересно как ще се квалифицирам без да си купувам специализирана научна и педагогическа и психологическа литература или да си плащам квалификационните курсове.
Ами не знам защо говорите глупости, честно казано. Никой не ви е казал да работите без пари. Аз работя по 12 - 15 часа на ден, всеки ден с редки изключения за 600лв. чисто. Защото си обичам работата - обичам да чета, пиша, редактирам, съчинявам и оформям текст. Когато работех като психолог, пак работех за толкова пари и пак го правех с желание - защото обичам да изслушвам, съпричаствам и помагам доколкото е възможно. И какво ви кара да мислите, че само вие се нуждаете от материални стимули? Разберете, не само вие работите в тая държава, не само вие имате нужди, не само вие имате право и (понякога) основание за критика. Ами питайте колегите си защо стоят в тая професия - защото на мен ми отговарят "няма какво друго, само това мога да правя, така ми е по- лесно, не мога да работя като тебе 12 часа....", а има и такива, които направо ми казват "Не мога да понасям тъпите, невъзпитани сополанковци, но не ме приеха друго." Извинявайте, но това не е мотивация. Това е - чудя се как да си загубя времето и си го губя в момента по този начин.
Умеете да намирате ключовите думи, не го отричам. И спрете да обобщавате.
Ето, че се ядосах :(. А кои сме "ние" и кои сте "вие"? Нали не трябваше да има противопоставяне, нали целта е да работим заедно за доброто на децата? Докато "вие" третирате родителите и децата като врагове, ще получавате същото отношение от "ние". И не виждам кое не е закономерно - четете физика.
Нормално е вниманието към тези професии да е по- изострено- към учители, лекари бих добавила и полиция. Кой не иска най- доброто за детето си, кой не се тревожи за здравето и сигурността си? Естествено, че липсата на адекватно заплащане в най- важните сектори е основен проблем и стимул за корупция.
Слушах интервю с полицаи. Към ниските доходи прибавете всекидневен риск и корупцията в системата на правораздаване и се сетете за ефективността на полицията. Интервюираните се опитваха с достойнство да обяснят ситуацията, в която са и да издействат съдействие от страна на Държавните органи. На мен положението ми се стори плачевно.
За лекарите съм безкомпромисна. Положили са Хипократова клетва- не е възможно бедните да бъдат оставени да умрат, ако не могат да си платят! Има толкова достойни професионалисти, но само няколко да са подкупни и се срива доверието на обществото.
За учителите вече сме го обсъждали стотици пъти. Мисля, че учителите в блога, влизайки понякога в техните общности, си обичат професията и се усъвършенстват. Свидетели сме в житейския си опит и на негативни примери, но мисля, че всеки индивидуално трябва да се справи в конкретната ситуация. Няма как да се носи колективна отговорност за неподходящ колега.
Точно там е въпроса - всеки е някакъв: лекар, полицай, въобще да не говорим за работещите в строго научни сфери, култура и т.н. Всички имаме претенции, че вършим нещо полезно за обществото и заслужаваме повече. Ами хайде веднъж да се съгласите, че и родителите могат да имат някакви претенции, да са материално затормозени и да искат децата им да се обучават смислено от мотивирани хора. Платила съм си тъпия данък, спонсорирала съм училището със задължителните 25лв, за които никой не ми се отчита за какво са дадени - не следва, мисля, аз да обирам негативите от неправилното разпределение на бюджета на държавата и грешните приоритети.
Разбирам, че търсиш логика, там, където тя липсва.......Всички това правим, а новото правителство обеща прозрачност и сигурно все някога ще разберем, къде отиват нашите пари и то от години........Аз и "данък смет" плащам и винетка имам, но......???
колко само се възпаляваме за неща, които в нормалните държави се радват на обикновена публичност и поради това никой няма грешни представи и не спори за такива. например обикновено текущо месечно публикуване на данните за възнагражденията по сектори и по видове (публично и частно) - от НСИ на сайта им би било прекрасен край на спора кой колоко получава в сравнение с останалите като него или тези от съседния сектор и пр., или пък основа за аргументирано гражданско действие за поправяне на някакво образувано несъотвествие, или просто за водене на политика по доходите основана на някаква обективна информация. обаче не. не ни се получава и това е.
ПП. С цялото ми уважение към Чопар, не "ни работите без пари". Работите в система, в която ние-външните нямаме право на глас по въпроса, как ви се плаща, нито как са ви уредени условията на труд, нито дали сте си свършили работата. Имаме право само да получим резултатите от труда ви и освен това - сме задължени да го ползваме (по конституция и всички последващи закони). Всички иначе болезнени неща около възнагражденията, работното ви време и място, квалификацията ви - ги решавате вие-вътрешните - някои от тях в училище, някои - в министерството. Преобладаващото множество от външните (при размерите на частни сектор) - нито сме представени в тристранката за социално сътрудничество, нито сключваме КТД, нито имаме нещо близко до вашия пед. съвет - орган, с който да можем да определяме правилата в най-съществената част от работата ни. И това са само 2-3 неща в специалния ви статут, които едно голямо съсловие като учителското може да използва в своя полза - ако иска... и ако е съсловие де, щото ако е само механичен сбор от възрастни индивиди с висше образвоание магистър или бакалавър от 12-15 различни специалности е доста трудно.
Ей, захапахте ме като хиени. Но аз и друго не съм очаквал.
Случайна - никъде не съм казвал, че само учителите трябва да получават достойно заплащане. Делението на "вие" и "ние" го направихте вие, аз просто го продължих. "Ами хайде веднъж да се съгласите, че и родителите могат да имат някакви
претенции, да са материално затормозени и да искат децата им да се
обучават смислено от мотивирани хора." - никога не съм отричал нещо подобно. Претенции не е точната дума. По-скоро - изисквания. Не третирам инто родителите, нито децата като врагове. Под вие - имах предвид онази част от обществото, която смята, че т.нар. хуманитарни професии - учители, лекари трябва да работят едва ли не без пари, просто защото това им е призванието.
"не следва, мисля, аз да обирам негативите от неправилното разпределение на бюджета на държавата и грешните приоритети." - тук ситуацията е как да кажа - двоична. Вие не следва да ги обирате, но неименуемо ще ги обирате поради факта, че заради мизерното заплащане (макар и не само, но това е един от водещите фактори) вашите деца ще бъдат обучавани от 1. Озлобени учители (в други професии това не би било фатално, но не и в нашата професия); 2 Некадърни учители, 3. Зле облечени учители, които няма как да създадат естетическо внушение за доброто и красивото у децата; 4. Незаинтересовани учители; 5. Нискоинтелигентни учители, които дори и да имат голямото желание не могат да си купят необходимата литература. Ако знаете колко малко учители четат книги или гледат филми ще се ужасите и повече от мен.
Подобно и на други хора, учителите работят на няколко места за да имат по-високи доходи. Защото с любимото на обществото - призвание, а не пари семейството, дори и на призваните не се издържа. Няма как тези учители да бъдат много усмихнати, много добри, много любезни и много отдаващи се професионалисти.
"Платила съм си тъпия данък" - ти да, но колко други не плащат или пък плащат нереални данъци. Ето къде отиват парите ни. В света Случайна, вие сте предполагам интелигентна знаете, че почти няма страна, в която държавното образование е безплатно. В почти всички държави на белия свят родителите на ученици заплащат в началото на учебната година една годишна такса /може и разсрочено/, която най-често е в размер на една минимална заплата на съответната страна. Такова нещо като безплатно образование просто няма. Разберете го. И когато платите официално и документално една подобна такса в държавното училище, искайте всякакви документи и прочие отчетни данни.
Случайна съжалявам, че основно сте попадали на мършата в учителското съсловие.
Мария Д. - абсолютно сте права. Учителите според мен не са съсловие, а просто един механичен сбор. За разлика от лекарите например. Относно специалните ни органи - те не са всесилни, а са ограничени. Ние не сме държава в държавата. Разбира се ако бяхме истинско съсловие много неща щяха да бъдат постигнати, но уви.
Случайна - как възприемате идеята - на учителите в България през 5 или 7 години работа да им се полага 1 година платен отпуск, в който да могат да възстановят психическите си сили, да пооправят нервите си и да се квалифицират. Така е в много страни - пример - Израел, Турция, Франция. Сигурен съм, че ако в България се предложи подобна идея учителите ще бидат разкъсани и удушени на собствените им вътрешности за такъв дързък полет на мечтите. Все пак в България учителите са призвани да работят и без пари.
Вижте, човеко, може да попадам само на безумно учителстване в близките 5 години, но това не ми пречи да виждам реалностите. Ами възприемам идеята ви - нямам нищо против, ако същата 1 година платен отпуск се полага и на лекарите, на журналистите, на пожарникарите - изобщо на всеки, който сметне, че му е необходимо да се квалифицира или да се възстанови психически. Не знам как ви звучи да бъдете консултиран от озлобен, некадърен, зле облечен, незаинтересован психолог. Учителите са част от обществото. Те дължат на обществото същото разбиране и подкрепа, което искат да получат от него. Професията им е важна, да - колкото е важна и моята професия, колкото е важна и професията на който и да е от тук четящите и пишещите. Когато учителите представят своите искания за повишаване на заплатата, смятат ли, че аз не ги заслужавам същите пари? Или пък сме на принципа "Всяка коза за своя крак"? Нямам представа коя е тая част от обществото, която смята, че хуманитарните професии (т.нар. непроизводствен отрасъл) трябва да работи "за без пари". Тъй като самата аз винаги съм работила само такива професии, можете да ме изключите от тая част на обществото - която и да е тя. Аз лично нямам против учителите да взимат колкото искат и колкото им е нужно, за да си вършат работата както трябва. При условие, че държавата е в състояние да го плати, разбира се. При условие, че държавата е явно зле, пари няма или са разпределени по друг начин - говорим си празни приказки и се хабим залудо, но разбира се всеки има право да иска каквото си иска.
Да обобщим : вие, Чопар, смятате, че учителите не се нуждаят от квалификация и мотивация, а само от материален стимул. И според вас това ще оправи образованието, ще накара озлобените и изнервени учители изведнъж да се почувстват на мястото си и да работят с желание? Или изведнъж ще оправи несъществуващата връзка "родители - деца -учители"?
Ох, Случайна. Къде съм твърдял, че учителитесе нуждаят само от материален стимул ???? Нито съм твърдял, че това ще оправи всички проблеми в образованието. Но бъдете сигурни, че до 10 години вече ще има непоправим недостиг на учители, дори и такива лоши каквито са в момента. Така, както в момента има сериозен и непоправим недостиг на медицински сестри. Очевидно е, че ако остане на вас, учителите ще трябва да преподават ако трябва и без пари. Случайна в белите страни има ясна стратификация на длъжности, професии и заплати независимо дали са в частния или обществения сектор. Така, че примерно в Канада един обикновен строител не може да взима повече от един учител. Както и един учител не взима повече от един лекуващ специалист. Така, че не ми говори, че всеки искал и заслужавал по-високо заплащане. Не, всяка жаба да си знае гьола.
Някой беше писал за хипократовата клетва. Лекарят бил длъжен да лекува и бедните без пари. Пълни простотии. Държавата ще намери пари за бедния и ще плати за да го лекува лекаря. Никой не лекува без пари. Освен хуманитарните организации в Африка.
Никой не оспорва това, което твърдиш! Напротив: "в нормалните държави се радват на обикновена публичност и поради това никой няма грешни представи и не спори за такива."
" Някой" беше споменал хипократовата клетва в случаите на корупция, при отказ да се извърши операция без заплащане в брой (може би няма подобни случаи?).....Естествено, че никой не работи за " без пари" в НОРМАЛНИТЕ държави!
Чопар, опитвам се да ви кажа, че ние не живеем в "нормална" държава - поне за момента. Добре е всички да го осъзнаваме и да не предявяваме неоснователни претенции.
Случайно знам много добре какво е щатна таблица, даже знам и какво е Национален класификатор на професиите - актуализиран 2005-та година специално заради учителите. Както и знам много добре, че всеки човек на тоя свят държи на своята несравнимост и уникалност. Знам също и, че в "онези" държави в училищата освен учебници и помагала, на децата се осигурява охрана, храна, тестове за определяне на EQ и IQ (освен SAT), професионална помощ за нуждаещите се от мотивация или преодоляване на депресивни сривове, които са чести в тийнейджърската възраст, качествено образование, което да им позволи да продължат обучението си. Намирате ли някаква разлика?
Ако зависеше лично от мене, още утре щях да подложа цялото "съсловие" на тестове за EQ, IQ, мотивация, ниво на стрес и справяне с конфликти. И всички, които не ги издържат би трябвало да са така добри да се преквалифицират в каквото поискат, за да могат млади, умни и необременени учители да работят с желание с децата.
Думите ти ме карат да споделя случка, която ми направи впечaтление.....
Пътувах с извънградски транспорт- микробус (изключително преживяване). Звучи чалга, пътниците отчаяно се опитват да не чуват и в едно малко никому неизвестно селце се качват няколко красиви, млади жени и повеждат изключително интересна дискусия за образованието. Темите живо ме интересуваха и минути преди да сляза попитах дискретно жената до мен, как така са се озоволи на спирката на оново никому неизвестно селце.....Те били учителки и служебният превоз се повредил (както и моят личен за съжаление) и пътували всеки ден до селото, защото не намирали работа в Града. Зачудих се, при условие, че в Града учители пред пенсия се оплакват, че са в намален състав и непрекъснато им правят проверки, с цел оптимизиране на колектива, млади кадри с образование и мотивация не намират работа???
Чопар, във Франция няма сабатикъл (нито платен, нито неплатен) за учители. Има обаче квалификации и кариерно развитие + грижи за психическото развовесие и помощи в тая посока осигурени от други пак публични системи. Истински. За продължаваща квалификация даже не ми се говори колко просто е уредена как работи и как всички си знаят и законните права и законните задължения в тая област.
За сега. Щото и там расте броят на децата в паралелка, много икономично - до почти никак в някои "академии" (така им се казват на тях РИО-тата) се рекрутират редовни учители и ясното предпочитание към наемането по граждански и срочни договори на все по-млади хора, защото "струват по-малко" на бюджета и "защото няма желаещи"... и др. подобни симптоми има, че няма да може системата да продъжи да си съществува както през 80-те и 90-те.
И това - въпреки, че франсетата са първи по раждаемост в ЕС и удариха средно 3 деца на жена в детеродна възраст миналата година, което е обратното на случващото се в България в демографски план.
А - и да не забравя - на франсетата "орязания" бюджет за образование за 2008 беше 58 млРд. евро (т.е. колкото нашият цял БВП в последните успешни години май идва). В пропорция с нашето население и броя на учениците, равностойната на тази публична инвестиция у нас би трябвало да е над 4 млРд евро, а беше за 2008 както си спомняте - 2 млРд евро. Очавидно толкова можем да съберем. И никога не сме виждали читав отчет за какво са похарчени, впрочем. Едни фърчащи "80% за заплати" от брифинги на министъра само се търкалят из публичното пространство и това е. Пък аз като имам работа с училища си давам труда да питам толкова ли са. Радко споделят. Ма който досега е споделил информация - все не е тая.
Та всеки път като заспорим за образвоанието се чудя, що се морим?Разполагаме само и единствено с "харесва ми/не ми харесва". Което сига само за начало. Оттам нататък - как е точно...в един вид училища, в един вид общини или в държавата....не съм срещала през последните 10 години жив човек да може да каже и докаже. Затова си мисля, че може би нямаме система. Има коруба някаква, но вътре отдавна няма поне 1 нещо, което да се прави по един и същи начин в "цялата система". Това е основният източник на радразнение на учителите. Това ги кара непрестанно да искат при тях да е като ...другаде.
И родителите на това най-много се дразнят. Щото все пак те носят основнта отговорност за децата и пред децата и като не могат да се ориентират и да направят добрия избор за тяхното дете, или като им сменят условията "в системата" през 2-3 години, а уж имат "договор за 12 г." със системата - почват хората да недоволстват. Разбираемо е. Което не го прави по-приятно.
Това, което не разбирам все още е защо никъде не се получава родителско-учителско съгласие да се бори източникът на разразнение заедно? Дали щото по тукашните земи не можем "заедно", или щото не виждам нещо друго по-важно, което пречи.
Например в немски бар, отивайки на работа ме посрещна нова усмихната "колежка"- полицайка. Научих я да цапва бира и да прави 2 основни коктейла, камери бяха инсталирани. След залавяне на заподозрените в застрахователна измама, камерите бяха демонтирани, а "колежката" си смени униформата.Аз нито се разписах, нито бях отговорна! Но в бара имаше заподозрени......В класните стаи има ли?
В тоя ред на мисли какво разкривате и защо носите отговорност за камерите?
В общия случай, за който аз знам, камери са монтирани в по-големите училища в няколко класни стаи където се провеждат матурите и в коридорите. Основното им предназнаначение е превенция на преписването и подсказването на матурите. Насочени са така към ученицице, че учител застанал близо до дъската изобщо не се вижда. Камерите се контролират от някакво ИТ звено на самия МОНМ и в училище нищо не могат да им променят. В дирекцията има един дисплей и едно записващо устройство, на което обемът му е 7 денонощия. Т.е. всеки осми ден, устройството почва запис върху старите. Ако училището иска запис на някаква случка - трябва да се обади в ИТ звеното веднага след случката (така и не схванах то физически къде се намира това звено) и да си поиска копие. Не може да си направи такъв. Записващото устройство, което е и стример няма кьорав изход, който да позволява нещо от него да се извади на място. Идеята е, че ако стане беля, и никой не реагира в следващите 7 дни - значи белята е дребна.
"Подписването" е (според мен) някаква тъпотия от разпространен български вид. Един някакъв директор е решил да се "отърве" от малко материална отговорност за сметка на учителите. Сигурно е погледнал списъка с нещата за които носи отговорнст като МОЛ видели са му се малко много и е решил да рахвърля малко между "наетите лица". Но това е само хипотеза.
Така че на въпроса ти- мисля, че не е позволено без съгласието на учител да се монтират в класна стая, а идеята да се разписвате е направо тъпа! (Все пак тук сме в България и правилата са доста различни)
Камери има в повечето класни стаи, а училищносот настоятелство ще предложи да се закупят и за останалите (не за нови технически средства, които да улеснят преподаването, а за средене и записване). Родители са въодушевени от придобивката и дори предлагат да имат онлайн достъп до класната сстая и да наблюдават класа през целия ден от офиса или дома си посредством Интернет.
Аз съм родител и изобщо не съм въодушевена от идеята децата ми да бъдат под наблюдение, където и да е! Да не са престъпници или опитни зайци? Ако искам да наблюдавам учебния процес ще посетя учебен час, но не искам камери! Тези опити за контрол, където и да сме, започват да ме плашат- следене, подслушване, наблюдение, контрол- в какво ни подозират- чак децата ще ми наблюдават. Аз ще си ги наблюдавам у дома- в училище- учителите, а все още не сме загубили начини за комуникация, че да прибягваме към следене!
П.П. По- скоро усилията на ръководителите би трябвало да са насочени към мотивация да ви задържат, а не търсене да причини за уволнение. (мое мнение)
Ето тази дискусия ме разби тотално. Накрая какво се избистри, като събрахме напълно независима субективна и от всички видове информация:
Проблем: страх Поражда Решение: камери.
Това е ДИАГНОЗА на общия статус на обществото. И по-специално на тоталното недоверие от което сме болни. Родителите искат да си гледат децата в клас, щото нямат вяра на учителите?! Директорът няма вяра на себе си - и върви накъдето го повлекат родителите. Също така няма вяра и на учителите си - щото те не са съгласни с родителите, ама става каквото искат родителите. Учителите са заплашени от работодателя си с уволнение ако не искат да ги снимат в клас?! Интересно какво мислят по въпроса работодателите на родителите? Щото "гледането" в поне 7 от 10 случая ще да става от служебния ПС на родителя, като се има предвид кога са учебните занятия и също че родителите, които ще дадат пари на настоятелството за камери по правило не са безработните.
Край. Информацията на Стефанов ме обърна окончателно. Ставам част от противниците на камерите. Нищо че мисля, че от тях никакъв ефект няма да има и при първата повреда на записващото устройстов ще спрат да се ползват за месеци или изобщо. Пак ни е важно да се преборим с тоталното недоверие. Иначе вървим към тоталната мизерия. В която никой няма да работи, щото сам ще контролира работата на всички останали, която го засяга лично (докторите да се готвят, данъчните, обущаря и баничаря да не си мислят, че ще ги отмине). А банките ще ни отпускат кредити да си плащаме нета и поддръжката на камерите. С 89% лихва. Щото ни е много важно да гледаме лично и лихвата няма значение.
В другите държави също има Страх, но страх от насилие. Насилие между съучиници, насилие над учители....И учителите САМИ искат монтиране на камери, заради собствената си и тази на децата безопастност!!! И камери се монтират в РИСКОВИ училища, но НЕ в класните стаи!!!
У нас -страх, СТРАХ породен от НЕДОВЕРИЕ и камери се монтират в КЛАСНИТЕ стаи!
ДОБРИ са ни децата в НАС е проблема!!!
Аз да попитам родителите, които подкрепят камери: Как биха реагирали ако на работното им място ги заснимат по 10-12ч или недоверчивия съпруг,-а ви монтира у дома???
Мисля, че усилията са в грешната посока. Не следене и контрол, а КОМУНИКАЦИЯ: дете-родител-учител-дете.........
А на мен ми е по-интересно тия родители, дето искат да си гледкат детенцето, милото, златното, от офиса или друго работно място, работят ли изобшо?
И наистина вече мисля, че ако има такива работни места, на които е приоритет да не се работи, а работното време да се попълва с наблюдение на децата с камери, тогава е време да влезе в действие поговорката, които не работи, а си гледка детенцето да си ходи и да си го гледка в къщи. Може да е крайно мнението ми, но кой наистина нормален, работещ родител, ще стигне до там да гледа такива филмчета, ми ако им липсва толкова училището да идат в някой час и да гледат, може пък да си наваксат някой пропуснат урок, живия контакт е много по добър от дистанционния, поне ще срещнат детето си, ако го познаят на живо, щото ако са свиканли да го гледат само на снимка с надпис, това вече оправдава желанието им да има камери, може и субтитри да си поръчат, с указателен текс, кое точно е тяхното дете.
Но ако мен ме питат дали искам племенникът ми да е записван и наблюдаван с камера, ще кажа много категорично, че НЕ ИСКАМ, ама хич. Харесвам картинки, снимки, филмчета, но още не съм станала извратен воайор. Хайде спирам, че изтрещах отвсякъде.
Kopriva, и аз съм за комуникацията, но повечето не я искат. Поне това виждам на всяка родителска среща, на която ходя. По-лесно е да се гледа сапунен сериал или реалити - някак си не обременява, не натоварва, заставаме отстрани и зяпкаме, не участваме, не решаваме проблеми, щото нашто дете няма проблеми когато е на картинка. Забелязала ли си, че на снимка всички деца са много симпатични, защото не палуват, нямат нужди и са винаги усмихнати, е тая идилия си мечтаят повечето хора, но няма такъв филм, които да им я предложи. Ако има камери в клас, доста родители ще се изненадат от диваненцата, които са създали и то в мнооооого лоша посока.
Общо взето, има посоки, в които да се развива идеята.С което разбира се не я защитавам! Но в крайна сметка това определено е начин да паднат и последните табута. Да престанем да се виждаме като изолирани индивиди, просто защото ако ни снимат от всякъде, очевидно, че не сме изолирани вече.
Стефанов, имаме гражданска позиция. Според лично моята такава, учителите нямат нужда от камери, нито пък децата. Учителите обаче имат нужда от квалификация и мотивация. Не материална - нормална човешка мотивация на основата на "удоволствието от свършената работа". Защото аз лично съм видяла доста малко учители да ползват точно тази мотивационна техника, а тя е най- ефективна (доказано е!)
Абе, защо сте решили, че вечно учителите ще ви работят без пари. Аман от подобни шибани съждения. Аз ако нямах другата нормалната човешка мотивация, щях ли да стоя още в тази професия ? Все другите имате нужда от материална мотивация, обаче лекарите и даскалите са ви длъжни да работят без пари. За това образованието ще деградира, ще деградират и учителите, ще деградират и децата. Разберете, че не сме длъжни да работим без материална мотивация. Интересно как ще се квалифицирам без да си купувам специализирана научна и педагогическа и психологическа литература или да си плащам квалификационните курсове.
Умеете да намирате ключовите думи, не го отричам. И спрете да обобщавате.
Слушах интервю с полицаи. Към ниските доходи прибавете всекидневен риск и корупцията в системата на правораздаване и се сетете за ефективността на полицията. Интервюираните се опитваха с достойнство да обяснят ситуацията, в която са и да издействат съдействие от страна на Държавните органи. На мен положението ми се стори плачевно.
За лекарите съм безкомпромисна. Положили са Хипократова клетва- не е възможно бедните да бъдат оставени да умрат, ако не могат да си платят! Има толкова достойни професионалисти, но само няколко да са подкупни и се срива доверието на обществото.
За учителите вече сме го обсъждали стотици пъти. Мисля, че учителите в блога, влизайки понякога в техните общности, си обичат професията и се усъвършенстват. Свидетели сме в житейския си опит и на негативни примери, но мисля, че всеки индивидуално трябва да се справи в конкретната ситуация. Няма как да се носи колективна отговорност за неподходящ колега.колко само се възпаляваме за неща, които в нормалните държави се радват на обикновена публичност и поради това никой няма грешни представи и не спори за такива. например обикновено текущо месечно публикуване на данните за възнагражденията по сектори и по видове (публично и частно) - от НСИ на сайта им би било прекрасен край на спора кой колоко получава в сравнение с останалите като него или тези от съседния сектор и пр., или пък основа за аргументирано гражданско действие за поправяне на някакво образувано несъотвествие, или просто за водене на политика по доходите основана на някаква обективна информация. обаче не. не ни се получава и това е.
ПП. С цялото ми уважение към Чопар, не "ни работите без пари". Работите в система, в която ние-външните нямаме право на глас по въпроса, как ви се плаща, нито как са ви уредени условията на труд, нито дали сте си свършили работата. Имаме право само да получим резултатите от труда ви и освен това - сме задължени да го ползваме (по конституция и всички последващи закони). Всички иначе болезнени неща около възнагражденията, работното ви време и място, квалификацията ви - ги решавате вие-вътрешните - някои от тях в училище, някои - в министерството. Преобладаващото множество от външните (при размерите на частни сектор) - нито сме представени в тристранката за социално сътрудничество, нито сключваме КТД, нито имаме нещо близко до вашия пед. съвет - орган, с който да можем да определяме правилата в най-съществената част от работата ни. И това са само 2-3 неща в специалния ви статут, които едно голямо съсловие като учителското може да използва в своя полза - ако иска... и ако е съсловие де, щото ако е само механичен сбор от възрастни индивиди с висше образвоание магистър или бакалавър от 12-15 различни специалности е доста трудно.
"Колкото повече- толкова повече"Случайна - никъде не съм казвал, че само учителите трябва да получават достойно заплащане. Делението на "вие" и "ние" го направихте вие, аз просто го продължих. "Ами хайде веднъж да се съгласите, че и родителите могат да имат някакви претенции, да са материално затормозени и да искат децата им да се обучават смислено от мотивирани хора." - никога не съм отричал нещо подобно. Претенции не е точната дума. По-скоро - изисквания. Не третирам инто родителите, нито децата като врагове. Под вие - имах предвид онази част от обществото, която смята, че т.нар. хуманитарни професии - учители, лекари трябва да работят едва ли не без пари, просто защото това им е призванието.
"не следва, мисля, аз да обирам негативите от неправилното разпределение на бюджета на държавата и грешните приоритети." - тук ситуацията е как да кажа - двоична. Вие не следва да ги обирате, но неименуемо ще ги обирате поради факта, че заради мизерното заплащане (макар и не само, но това е един от водещите фактори) вашите деца ще бъдат обучавани от 1. Озлобени учители (в други професии това не би било фатално, но не и в нашата професия); 2 Некадърни учители, 3. Зле облечени учители, които няма как да създадат естетическо внушение за доброто и красивото у децата; 4. Незаинтересовани учители; 5. Нискоинтелигентни учители, които дори и да имат голямото желание не могат да си купят необходимата литература. Ако знаете колко малко учители четат книги или гледат филми ще се ужасите и повече от мен.Подобно и на други хора, учителите работят на няколко места за да имат по-високи доходи. Защото с любимото на обществото - призвание, а не пари семейството, дори и на призваните не се издържа. Няма как тези учители да бъдат много усмихнати, много добри, много любезни и много отдаващи се професионалисти.
"Платила съм си тъпия данък" - ти да, но колко други не плащат или пък плащат нереални данъци. Ето къде отиват парите ни. В света Случайна, вие сте предполагам интелигентна знаете, че почти няма страна, в която държавното образование е безплатно. В почти всички държави на белия свят родителите на ученици заплащат в началото на учебната година една годишна такса /може и разсрочено/, която най-често е в размер на една минимална заплата на съответната страна. Такова нещо като безплатно образование просто няма. Разберете го. И когато платите официално и документално една подобна такса в държавното училище, искайте всякакви документи и прочие отчетни данни.
Случайна съжалявам, че основно сте попадали на мършата в учителското съсловие.
Мария Д. - абсолютно сте права. Учителите според мен не са съсловие, а просто един механичен сбор. За разлика от лекарите например. Относно специалните ни органи - те не са всесилни, а са ограничени. Ние не сме държава в държавата. Разбира се ако бяхме истинско съсловие много неща щяха да бъдат постигнати, но уви.
Случайна - как възприемате идеята - на учителите в България през 5 или 7 години работа да им се полага 1 година платен отпуск, в който да могат да възстановят психическите си сили, да пооправят нервите си и да се квалифицират. Така е в много страни - пример - Израел, Турция, Франция. Сигурен съм, че ако в България се предложи подобна идея учителите ще бидат разкъсани и удушени на собствените им вътрешности за такъв дързък полет на мечтите. Все пак в България учителите са призвани да работят и без пари.
Да обобщим : вие, Чопар, смятате, че учителите не се нуждаят от квалификация и мотивация, а само от материален стимул. И според вас това ще оправи образованието, ще накара озлобените и изнервени учители изведнъж да се почувстват на мястото си и да работят с желание? Или изведнъж ще оправи несъществуващата връзка "родители - деца -учители"?
Някой беше писал за хипократовата клетва. Лекарят бил длъжен да лекува и бедните без пари. Пълни простотии. Държавата ще намери пари за бедния и ще плати за да го лекува лекаря. Никой не лекува без пари. Освен хуманитарните организации в Африка." Някой" беше споменал хипократовата клетва в случаите на корупция, при отказ да се извърши операция без заплащане в брой (може би няма подобни случаи?).....Естествено, че никой не работи за " без пари" в НОРМАЛНИТЕ държави!
Случайно знам много добре какво е щатна таблица, даже знам и какво е Национален класификатор на професиите - актуализиран 2005-та година специално заради учителите. Както и знам много добре, че всеки човек на тоя свят държи на своята несравнимост и уникалност. Знам също и, че в "онези" държави в училищата освен учебници и помагала, на децата се осигурява охрана, храна, тестове за определяне на EQ и IQ (освен SAT), професионална помощ за нуждаещите се от мотивация или преодоляване на депресивни сривове, които са чести в тийнейджърската възраст, качествено образование, което да им позволи да продължат обучението си. Намирате ли някаква разлика?
Ако зависеше лично от мене, още утре щях да подложа цялото "съсловие" на тестове за EQ, IQ, мотивация, ниво на стрес и справяне с конфликти. И всички, които не ги издържат би трябвало да са така добри да се преквалифицират в каквото поискат, за да могат млади, умни и необременени учители да работят с желание с децата.Пътувах с извънградски транспорт- микробус (изключително преживяване). Звучи чалга, пътниците отчаяно се опитват да не чуват и в едно малко никому неизвестно селце се качват няколко красиви, млади жени и повеждат изключително интересна дискусия за образованието. Темите живо ме интересуваха и минути преди да сляза попитах дискретно жената до мен, как така са се озоволи на спирката на оново никому неизвестно селце.....Те били учителки и служебният превоз се повредил (както и моят личен за съжаление) и пътували всеки ден до селото, защото не намирали работа в Града. Зачудих се, при условие, че в Града учители пред пенсия се оплакват, че са в намален състав и непрекъснато им правят проверки, с цел оптимизиране на колектива, млади кадри с образование и мотивация не намират работа???
Чопар, във Франция няма сабатикъл (нито платен, нито неплатен) за учители. Има обаче квалификации и кариерно развитие + грижи за психическото развовесие и помощи в тая посока осигурени от други пак публични системи. Истински. За продължаваща квалификация даже не ми се говори колко просто е уредена как работи и как всички си знаят и законните права и законните задължения в тая област.
За сега. Щото и там расте броят на децата в паралелка, много икономично - до почти никак в някои "академии" (така им се казват на тях РИО-тата) се рекрутират редовни учители и ясното предпочитание към наемането по граждански и срочни договори на все по-млади хора, защото "струват по-малко" на бюджета и "защото няма желаещи"... и др. подобни симптоми има, че няма да може системата да продъжи да си съществува както през 80-те и 90-те.
И това - въпреки, че франсетата са първи по раждаемост в ЕС и удариха средно 3 деца на жена в детеродна възраст миналата година, което е обратното на случващото се в България в демографски план.
А - и да не забравя - на франсетата "орязания" бюджет за образование за 2008 беше 58 млРд. евро (т.е. колкото нашият цял БВП в последните успешни години май идва). В пропорция с нашето население и броя на учениците, равностойната на тази публична инвестиция у нас би трябвало да е над 4 млРд евро, а беше за 2008 както си спомняте - 2 млРд евро. Очавидно толкова можем да съберем. И никога не сме виждали читав отчет за какво са похарчени, впрочем. Едни фърчащи "80% за заплати" от брифинги на министъра само се търкалят из публичното пространство и това е. Пък аз като имам работа с училища си давам труда да питам толкова ли са. Радко споделят. Ма който досега е споделил информация - все не е тая.
Та всеки път като заспорим за образвоанието се чудя, що се морим?Разполагаме само и единствено с "харесва ми/не ми харесва". Което сига само за начало. Оттам нататък - как е точно...в един вид училища, в един вид общини или в държавата....не съм срещала през последните 10 години жив човек да може да каже и докаже. Затова си мисля, че може би нямаме система. Има коруба някаква, но вътре отдавна няма поне 1 нещо, което да се прави по един и същи начин в "цялата система". Това е основният източник на радразнение на учителите. Това ги кара непрестанно да искат при тях да е като ...другаде.
И родителите на това най-много се дразнят. Щото все пак те носят основнта отговорност за децата и пред децата и като не могат да се ориентират и да направят добрия избор за тяхното дете, или като им сменят условията "в системата" през 2-3 години, а уж имат "договор за 12 г." със системата - почват хората да недоволстват. Разбираемо е. Което не го прави по-приятно.
Това, което не разбирам все още е защо никъде не се получава родителско-учителско съгласие да се бори източникът на разразнение заедно? Дали щото по тукашните земи не можем "заедно", или щото не виждам нещо друго по-важно, което пречи.