Кой ми дойде на гости

Кой ми дойде на гости

Следите от вчеращните спомени се разляха и потънаха някъде в по-затънтените и скрити мрежи от съзнанието ми, които още не съм достигнала, а и надали ще достигна някога... Дядо ми ми дойде на гости, но беше забравил да доведе баба, а аз исках тъкмо нея дя видя, онази, със сивата коса, вече оредяла от годините, мека и леко къдрава. Дядо си аз така и не го видях, не го пипнах докато е бил в моя свят и ето го и него... възпълен с добродушен и весел вид, леко поклащащ се из пътя между света на мъртвите и този на живите... Аз все пак му се радвам... Този човек е моят дядо! За него всеки ми е говорил с добро и аз сякаш и него познавам... ние сме се срещали и друг път, в моите сънища и той ме е люлял на коленете си и ме е притискал в недодялано грубовата, непохватна, но нежна прегръдка...

 - Дядо! Ами баба? Къде е баба? Днес имам рожден ден! Защо и тя не дойде? Добре ли е, нали не ми се сърди за нещо? Аз усещам нейното присъствие, ама нея я няма... Какво означава това? – очите ми се изпълват със солени капки заплашващи да прокапят по грапавите страни на изпитите ми бузи... брей... кога и моето лице загрубя???

 - Баба ти... Ами тя, мила,... уморена е. Остави я малко да си почине. Цял живот не е шега работа. И аз я гледах отгоре и й се карах да спре за малко, ама тя умора не усещаше... знаеш я... дори когато ти самата я караше да си почине, тя не се спираше. Само чакаше да се скриеш и пак шеташе из двора... ама не й увря главата на тази жена. Но права си беше. Казваше... помниш ли какво?

 - Помня... Казваше, че ще си почива, когато умре... едва ли е знаела и предполагала кога ще дойде този час. Е, сега навярно си почива.

 - Ами да... Виж как знаеш. Почива си, ей там горе, на онзи хълм и ми прати много здраве да ти нося. Само дето баба ти те обича и сега освен , че не я свърта... абе. Духа й се залепи за мен като гербова марка. Затова не я виждаш, ами я усещаш. Остави я ти нея... кажи ми сега какво става с теб... че баба ти не ме оставя на мира и все се опитва да ме прати без време при тебе, че не ти било добре. Аз колко неща имам да правя там на другия свят, а тя все припира. Щяла сама да иде при тебе, ама още е рано и отатъка не я пускат да се върне за малко във вашия свят, защото можело да си остане някъде по средата... трябвало още време да мине. Та... остави я ти баба си... Моето момиченце... Как си? Напоследък... виж  от колко месеци идвам пред вратите ти, а ти не ме пускаш, защото перде имаш на очите. Ходих аз при много лекари и долу и горе, ама не ми казаха нищо. Все от самосебе си ми казват, че ще ти мине... ама ти все така седиш и аха да те видя да се усмихнеш и слънцето да погали страните ти... виждам те увяхнала, унила съборена на земята, слаба и... Кой ти стори това! А? Аз няма да позволя внучката ми да е на този хал... Ама и ти нищо не казваш... Много гордичко си моето момиче, само ми кажи и ще ти помогна...

 - Деденце! Много те обичам! И тебе, бабо! И тебе много те обичам! Как да ви товаря! Малко ли сте изтърпяли и вие!

 - Ти не бери грижа за нас. Ние си знаем работата, ти не си знаеш твоята.

 - Дядо... Знаеш ли, че на мен не ми се иска да живея така както сега? Знаеш ли, че тук сега при мен започва пак да става ад и то поредния... Познаваш ли моята приятелка... казва се Кали... от Калиакра. Тя не иска да ме види, а аз ... само нея си имам тук, само нея избрах от всички тук...

 - Познавам я ами! Как да не я познавам... То и тя милата все сълзи лее и сега като идвах насам, пак я мярнах една такава разстроена, че пратих при нея дядо й, че да й се накара... Каквито сте и двете...

 - Дядо... много ме боли и искам господ да го накаже оня и да не му дава да я приближи, защото я накара да страда и избра мен! Мене избра! Не е само това... Баба ми липсва и тя... кажи й да спре и да мирясва, че по-скоро да я видя и нея.

 - Ти остави баба си, ами гледай себе си да оправиш. Виждам те аз тебе, че все към нас гледаш и все приказваш за смъртта, че и приятелка я наричаш! Това не е никаква приятелка, момиченцето ми. Заради нея, аз не те люлеех като бебе и заради нея бяхме толкова време разделени с баба ти и все си уреждахме срещи пред надгробната ми плоча... преди и ти идваше с нея..., а сега... сега едва ли би намерила къде е гроба ми... и нейният също. Сега си заминавам за малко, че те зазържам...

 - Недей! Спри!

 - А, няма такива работи. Бягай да работиш, като се върнеш, аз ще съм тук и ще те чакам, пак ще си говорим. А сега отивай да си изпълниш задължението, което си поела, а аз ще си почина малко. Ще се помоля тук и там за тебе и дано да успея. Искам като си дойдеш тая вечер да ти се е случило нещо много хубаво и прекрасно и слънцето да наднича в очите ти... и баба ти ще сe опитам да доведа. Когато сме заедно, може и да я пуснат...