Кой е той?
Коледа, Нова Година, празници! Всички сме радостни и щастливи, пълни с очакване и надежди! Но най-щастливи са децата! За тях това е едно приказно време,когато ще дойде Дядо Коледа(по мое време беше дядо Мраз, но това няма значение сега) и ще донесе подаръци на послушните и добрите! Кой е дядо Коледа? Има една легенда, която обяснява как Св. Николай се е превърнал в митичния старец, който раздава подаръци. В родния му град живеел баща, който се разорил и за да покрие дълговете си, решил да продаде трите си дъщери "за блудодеяние". Св. Николай спасил семейството, като през нощта тайно подхвърлил в двора им три кесии със злато. Оттогава неизменен атрибут на стареца станал чувалът с подаръци. В Западна Европа легендата за спасението на трите девойки се трансформирала в притча за това, как cветецът хвърлил през комина на дома на трите бедни момичета три златни монетки, а те паднали в прострените до камината чорапи. Оттам тръгнал обичая в нощта на Св. Николай до камината да се закачат чорапи или да се изнасят пред вратата обувки. Постепенно този обичай се преместил в Коледната нощ. Възрастните започнали да се обличат в "епископски одеяния" - дълга дреха и жезъл - за да играят ролята на добрия светец.
Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник "Sentinel". В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл - със захарна пръчка, а магарето - с осем бързи елена. Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939, кратка история, написана от Робърт Мейс разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.
Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола". Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта. През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. В продължение на близо 35 години „Кока Кола” разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.
Дядо Коледа е известен с различни имена в различните страни на света:
В Америка го наричат Santa Claus.
В Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания - Юлнисен
В Англия - Father Christmas.
В Италия - Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция - Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили - Viejo Pascuerro.
В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай - Shengdan Laoren.
В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония - Одзи сан.
В Колумбия - Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои Мексико - The Three Kings.
В Бразилия - Papa Noel.
В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
Всичко е чудесно, когато завършва добре! Но трябва ли малките деца да знаят, че този толкова обичан старец е еизмислен персонаж? Трябва ли да им казваме истината и по този начин да убием вярата им във вълшебството на мига? Прочете, как е постъпила една прекалено(според мен) вживяла се в професията си учителка в Англия!http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=601157
А ето как, през далечната 1897, един американски журналист Фр.П. Чърч отговаря на сакралния за детската душа въпрос - има ли дядо Коледа? http://margaritta.dir.bg/praznichen/pismo.htm
Какво мислите по въпроса и какво знаете за веселия дядо Коледа? Споделете с нас! 
А за децата, ми те докато са малки си вярват в каквото си искат. Важното е в някакъв момент да им се представи цялата история.
Тия не са добре!!!
Аз за себе си нямам спомен някога да съм вярвала в дядо Мраз.От най-ранна възраст все разкривах,кой е зад маската и брадата.Но за сина си знам със сигурност,че му разкрих истината още като беше на 3 год.Като влезe дядо Коледа в детската градина и детето изпадна в шок от вида му.Като кресна с цяло гърло да реве и стихче забрави и подарък не искаше и до като не дръпнах брадата на дядо Коледа да види,че не е толкова страшен и е параджията на градината,не се успокои.
А за онова общество-не само децата,а и възрастните живеят в заблуда.Иначе няма да изхвърлят толкова храна и то точно на Коледа,при условие,че повече от половината свят гладува.Сега онези страни са обладани от предколедна пазарна треска.Пиене,храна,подаръци,"ум да ти зайде".
Не знам, приятели, но аз също като Случайна, смятам, че на децата им е потребно да вярват в чудеса! И то в добри, които да ги пазят от лошите! За тях вярата в чудеса е както за нас възрастните вярата в Господ! Ние ИСКАМЕ да ВЯРВАМЕ, че някъде там ивън нас има едно добро НЕЩО, КОЕТО НИ ПАЗИ И РАЗДАВА ПРАВОСЪДИЕ! Ами и децата са така! Те искат да има добри вълшебници и феи, които да ги защитават, поощряват и награждават, когато са послушни! Това, разбира се, е валидно за съвсем малките ни слънчица! Когато поотраснат, те сами трябва да си дадат отговора, а не някой насилствено да им го "обяснява"! Така мисля аз! Щастливи са децата, а по-късно и хората, които вярват в доброто! Та нали тази вяра осмисля живота ни, в крайна сметка!
С поздрав!
Понякога не само децата, но и възрастните имат нужда от нещо добро, което да разведри обстановката.
Съгласих се, комерсиалната страна на нещата е прекалена и грозна. Не знам за вас, но за мен подаръкът не е важен като цена, съдържание или подтекст. Важен е жеста, факта , че някой се е замислил за мен с добро, оценил е направеното от мен през годината и е решил на свой ред да ме зарадва.
В края на краищата всичко се е изкривило неузнаваемо - дори нещо толкова светло и красиво като празника. Самите хора са изкривени, оттам и идеята им за празник.
За мен е непростимо да се уволнява учителка, защото е казала на децата за Дядо Коледа. Ами че те са си точно на възраст да знаят. Нали училището е за да разпространява знания, а не хубави истории. Даже напротив, учителката е длъжна да им го каже. Не мога да повярвам, че са я уволнили. Може би не е имала правилния подход, но все пак, това е все едно да я уволнят, защото им е казала, че Земята не е на 10 000 години. Това е абсолютен ужас!
Другата статия (повръщащо емотиконче)
И какви семейни ценности изобщо има дядо Коледа? За един човек в България на около 30 години, който в момента възпитава дете на 7-8, би било абсурдно да има такива ценности, защото единственото място от където може да си ги изгради са филмите от последните 10-15 години. Малко ми е странно как си формираш ценности и традиции въз основа на филми. Аз съм на 25 и никога не съм възпитавана в традициите на дядо Коледа. Гледала съм филми, носили са ми подаръци, правим си елха, но традиции?! Приемственост? Ми че той се наричаше дядо Мраз, когато аз бях малка :)
Е, ок, на вас може да ви харесва да си създавате семейни традиции вдъхновени от филмите, но все пак, да не се изхвърляме.
Хахахаха,professor,от всичко,което си цитирал за дядо Коледа най-ме развесели изразът:
"Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец"
Дундест????
P.S.Ако някое дете до първи клас вярва в дядо Коледа(трудно ми е да го повярвам)със сигурност родителят не би искал учителката да е първата,която да му отнеме илюзията!
Та така- коледната традиция у нас се създаде от фантазията и доброто желание на майка ми. В моето семейство аз създавам коледната традиция, която има общо с тая на майка ми, но няма общо и с тая от телевизора. А учителката на детето ми си има свое семейство и може да прави с него каквото сметне за необходимо. Ако иска да ликвидира дядо еди-кой-си, да го прави в собствената си традиция.
Колкото до твоите традиции, ами в описанията ти няма дядо Коледа. Поне аз не го срещнах. Така че да се върнем на въпроса, какво общо има дядо Коледа с българските традиции?
По никакъв начин не се опитвам да ти казвам как да празнуваш Коледа. Не знам защо си мислиш, че по някакъв начин те съдя-няма такова нещо. Напротив, мисля че е страхотно, че си създаваш семейни традиции. Но все пак, нямаш право да очакваш от целия свят да си синхронизира традициите с твоите. И в частност, не можеш да накараш, който и да е човек, да потвърди пред децата ти твоите традиции, това би било безумие. В крайна сметка, винаги можеш да им кажеш, че вашите традиции са си специални и това ви прави специални.
За мен уволнението на тази учителка е неуместно. От момента, в който децата преминат прага на училището, те са готови за знания и трябва да чуват само истината. Учителката е споделила своите знания по въпроса. Тя не може да спре децата да празнуват както си искат или да им промени традициите. Може само да ги накара да зададат правилните въпроси вкъщи. Не е ли това целта на училището?
Професоре- и на нас винаги са ни подарявали по 2 подаръка. Първо този за Нова Година беше по-голям, но с течение на времето се обърнаха :) И споко, караниците сплотяват :РУчителката на която бих свалила шапка е тази, която ми обясни каква педагогическа задача се решава със съобщението "дядо коледа е рекламен образ измислен от кока кола", адресирано към първокласници в навечерието на коледа. Според Пиаже, старателно изучаван от началните учители и който не е още подлаган на съмнение "измислям рекламен образ" е непроницаема абстракция за децата до 11-12 г. възраст.
ПП Струва ми се, че изобщо не става дума за промяна на семейни традиции или за въвеждането на 7 годишни в света на научно доказаните факти. За обикновен зле овладян лош ден на учителката става дума.
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/24733 и http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/24782#118030
Аз вярвам в Дядо Коледа. В духа на чудеса, доброта и милосърие.
Ами учителите са живи хора и понякога грешат от нерви, от липса на самообладание! Ако е така - можем да я разберем! Но, ако е целенасочено и преднамерено, тогава не го разбирам! Освен, ако и самата учителка е била така възпитавана от собствените си родители и смята, че това е меродавният начин за възприятие на живота, без заблуди и излишна романтика! Не знам, но никой няма право да насажда свои виждания и разбирания в главите на никой, а още по-малко на невръстни дечица! Ами, ако за тях няма дядо Коледа, в какво да вярват и какво да очакват - световната криза ли?
С поздрав!
И ако не учителката, кой ще им каже на тези деца, че това са измислици. Вие може да си мислите, че това е ваше задължение, но нали се сещате, че има родители, които никога няма да им го кажат по една или друга причина. Кажете ми, КОЙ трябва да казва на децата истината??? В идеалния случай, родителите ще им кажат, защото са интелигентни, знаещи и отговорни. В останалите случаи обаче?
Според мен вашата майчинска агресия в случая към учителката е неоправдана. От момента, в който децата стъпят в училище, вие се съгласявате те да бъдат изложени на всякаква информация. Вярно, в случая може тя да не е била поднесена правилно, но може и да е- статията просто не казва какво точно и как се е случило. Но ако не го е казала по някакъв брутален начин, просто родителите НЯМАТ право да мрънкат.
Много съм разочарована от реакциите ви, а дори не съм учителка. Изобщо не мога да разбера, защо хората продължават да си мислят, че техните вярвания са по-важни от тези на другите. Преди е било религия, сега филмова култура. Ми изгорете я на клада и си дръжте децата в "романтика" докато не станат на 18 и не ви обвинят, че нарочно сте ги държали в неведение, за да ги контролирате и манипулирате.
Или може би, всеки родител трябва да дава план-петилетка като си записва детето в училище, на каква възраст може да му се излага информация противоречаща на семейните му традиции. Много ми е любопитно каква цифра ще стои там. И как тя ще се отрази на общата социализация на детето. И защо вместо детето да се излага на такава информация в контролирана среда като училището, то трябва да я чува от телевизията или интернет, където то няма да може да я обсъди и разбере със средствата на възрастта си.
Дени, ти защо така се впрегна? Ами нищо лошо не сме казали! Аз например умишлено не казах никъде, дали съм съгласен с уволнението! Ето сега го казвам, разбира се, че не съм съгласен,за такова нещо не се уволнява , освен ако няма още нещо! Аз засегнах моралната страна на въпроса, а не административната! Уволнението е малко пресилено, но ако това се случва в малък град, с пуританско възпитание, тогава може би нещата са били преекспонирани от самата среда!
А иначе, всеки има правото да възпитава децата си както иска, стига крайният резултат да е положителен и те да станат ЧОВЕЦИ!
С поздрав от дядо Коледа! ;-)
Дени, възприемаш го погрешно. Никой от несъгласните с това учителката да им обяснява рекламаната политика на кока-кола, докато учат коледни традиции, не би бил съгласен (според мен) да се уволнява учител за... лош ден. И съм сигурна, че не са я уволнили, а просто не са й подновили временния договор. Жената е замествала титуляр, акосе съи по публикациите. Друг въпрос е на медиите как им уидисва да докарат драматичност в заглавието. Това по конкретния повод да си говорим.
А по принципа за кога и как децата да се разделят с илюзиите си за вълшебства - самата образовтелна система (не само българската, а всички европеидни) предвижда това да става в продържение на целия период от 1 до 4 клас постепенно. За ориентир могат да ти служат приказките. Те са много голяма част от учебния материал в 1 клас и постепенно намаляват до 4-ти когато комай няма вече приказки изобщо в букврите. И пак - дори когато са наясно с разликата между вълшебния и реалния свят - след 10-11 г. възраст - им се случва и го правят с кеф - да обследват и събират митове, легенди и предания около някакви празнични събития. Та думата ми е, че не са баш празничните активности в училище най-подходящото място/време за "приземяване" на детските представи. Самата радост е вълешбна. Даже за хората, които знаят как се пишат формулите на химичните вещества, които има организма ни, когато сме радостни.
Относно административната форма - не ме интересува особено дали ще бъде уволнена. Тази учителка вече е съсипала авторитета си в очите на детето. Децата - както и възрастните впрочем - изграждат близост на основата на сходство. Една детска учителка която не вярва в чудеса не поставя основи за близост с детето. Може и да е най- начетената, но детето никога няма да и има доверие и ще се чувства несигурно. А в тази възраст сигурността е основата на емоционалната стабилност - питайте учителките, ако мислите че преувеличавам.
Та не ми харесва подстрекаването към такова отношение. Според мен, децата трябва да се учат от най-ранна възраст как да приемат нова информация и как емоционално да я пресяват. Малко по малко, но достатъчно. Пък романтиката, когато си на 7 години е най-лесното за разрушаване, но и за възстановяване.
Признавам, че и двете спорещи страни (прагматичната и романтичната) си имат своите основания. Живо ме интересува спорът ви и ще се опитам да изразя позицията си.
Не подкрепям това, което е направила наказаната учителка.
Имам няколко основания.
Първото и най-основно: искам децата ми да имат колкото се може по-дълго детство.
Замерянето им с научни факти не ги прави нито по-щастливи, нито по-зрели. Случайна е права - всяка майка най-добре познава детето си и знае кога е емоционално стабилно и кога не. Емоционалната интелигентност (EQ)(способност да съчувстваш да другите, да се адаптираш в нова среда, да общуваш) се изгражда с години; често някои иначе интелигентни хора нямат висок EQ. Мария зададе много важния въпрос: с какво всъщност тази учителка помага на децата? Тя е заместваща - влиза в час при отсъствието на титуляр. Ако аз наема детегледачка за 2 часа, няма да искам да "просвещава" децата ми за неща, за които не и' е работа да го прави, нали?
На тази учителка и' се плаща с парите на родителите, за да обучава децата. Не за да бъде тяхна майка, поемайки функции и отговорности, които НЕ СА нейни.
Дени, ако ставаше въпрос за твоето дете и твоите пари, пак ли така би реагирала? Съмнявам се.
Второ: всяко семейство има право на своите ВЯРВАНИЯ. Дали родителите ще възпитат децата си да вярват във феи, Дядо Коледа, Аллах, Яхве, или Христос - това си е тяхна и само тяхна работа. Вярата е нещо, което не подлежи на съмнение за вярващия. Милиарди хора по света вярват в някакъв Бог - на някои валути има надпис "In God We Trust". Значи ли това, че невярващите трябва да откажат да си служат с долари, или да си отпечатат собствена валута с мото "В нищо не вярваме"? Или Е=mc2 :)?
Трето: Бог да пази децата ми от учители, които си мислят, че знаят всичко. Които се изживяват като непогрешими месии, винаги прави и неспособни да признаят, че нечие мнение е по-правилно от тяхното.
Безкрайно уважавам труда на Учителя, на добрите си колеги, но има хора, които просто не е трябвало да стават учители.
И това обикновено са хората с нисък ЕQ - емоционален коефициент.
Мога да пиша още дълго, макар че предпочитам кратките коментари. Мога да пиша за това, че ако трябва да избирам между това детето ми да е многознаещо, но нещастно, невротизирано и неуверено; и знаещо и щастливо - ще избера второто :)...
Мога да пиша срещу тези възрастни, които са забравили, че са били деца, че са имали нужда от нещо повече от хляб, дрехи и тетрадки. Нещо, което е невидимо за очите, неизмеримо от уреди, неизразимо чрез формули - ВЯРАТА, че някой те обича такъв, какъвто си.
Толкова ли е лошо освен към родителите си, да изпитваш такава вяра и към нещо друго - вечно и неунищожимо като феите, или Дядо Коледа, или Бог?
Ей сетих се една малка история, която е част от една много любима ми публична лекция "убива ли училището креативността" (на английски е, но си заслужава)
Та там става дума за една малка госпожица, която рисува занесено и съсредоточено нещо. Диалогът учителка-дете - 6 годишно е:
-Какво рисуваш?
-Портрет на Бог.
-Никой не знае как изглежда Бог!
-Всички ще знаят след минута.
Бяха много щастливи, особено малката (на 5), която все още не е стигнала до ниво съмнение. Голямата (на 7) мисли и търси доказателства за/против съществуването му. На този етап вярата и' е по-силна от логиката :).
Малката вероятно ще получи кукла (абсолютно нормална, НЕ Барби, неиздаваща никакви звуци, и без никакви физиологични екстри). Голямата иска да бъде изследовател, така че си пожела палатка. Не питай как ще я разпънем в апартамента. Децата имат нужда от добри чудеса!
--Има ли живот в Космоса?
--Само Господ знае, госпожо.
Супер е това, че си избрала обикновена кукла без звуци и физиологични функции.
Относно доказателствата - моят син си има свое логично обяснение. То гласи, че ако няма дядо Коледа и Сънчо, няма кой да оценява всички добрини които върши детето. Защото то постоянно върши някакви добри неща, но не винаги родителите или учителите ги забелязват. За това просто трябва да има неща като дядо Коледа и Сънчо, които награждават добрините на децата. Иначе светът няма да е справедлив.
Тая теория се разяснява подробно и на децата, които се съмняват или откровенно не вярват. Мен ме радва факта, че всички без изключение намират обяснението за логично и започват да подлагат на съмнение не-съществуването на приказните герои.
Sluchaina, страхотна теория!
Мария, благодаря за линка! Много ми хареса това: "Никой не знае как ще изглежда светът след 5 години, но претендираме да обучаваме децата за това."
"Ако не си приел, че е възможно да сгрешиш, никога няма да измислиш нещо оригинално."
Няма значене в какво вярваш, в дядо Коледа, в извънземните или в задгробния живот.Вярата си е твоя и никой няма право да разбива илюзиите ти.Когато вървиш по пътя си рано или късно сам осъзнаваш фактите и сам решаваш кое е истина и кое лъжа.
Дъщеря ми е на 5 години и ми каза така: Мамо май няма дядо Коледа. Чичкото в детската градина дето ни раздаде подаръците не беше с червени ботуши и нямаше шейна Спомням си и миналата година, когато беше на 4 . По- големи деца и бяха казали, че няма дядо Коледа,и тогава тя наистина плака от разочарование, но не спря да вярва. Това се случва сега,но по- важното е, че тя самата стигна до този извод без чужда намеса.Тя САМА спря да вярва,никой не изряза вярата от сърцето й с ръждива,реална ножица.
До къде ще стигнем в този грозен свят без вярата си в чудесата?
До “луната” със сигурност….Браво, Дана! С няколко думи си казала точно есенцията на нешата! Всеки сам за себе си трябва да открива истината, колкото и да боли! Когато сам стигнеш до прозрението, тогава остава добротата! А иначе ти режат душата с "ръждива ножица" (какво хубаво сравнение!) и ти разбиват илюзиите!
Благодаря ви на всички, които взехте участие и ми бяхте на гости в този постинг, приятели! Всичко, което споделихте е безкарйно позитивно и това ме кара да мисля, че има надежда за нашето, иначе, песимистично и черногледо настроено общество! Да бъдат и пребъдат и Коледа, и Нова Година, и дядо Коледа, и Снежанка и всички хора, които вярват в чудеса! Амин!
Сега разбирам как се раждат и отглеждат фанатиците. Мога само да си пожелая, когато аз си имам дете, да запазя поне малко от себе си. Но предполагам, че и мен няма да ме пощади.
Жалко за учителките с непромити мозъци. И за родителите с непромити мозъци - те винаги ще бъдат репресирани от романтичните родителки, които смята, че след като на учителите се плаща с техните пари, те ще учат децата САМО това, което те намерят за подходящо. Защото децата са им лична собственост, САМО те знаят кое е най-добро за тях и САМО те могат да решават кога да им говорят за дядо Коледа.
А, да, моля, не ми се сърдете за отношението - също толкова се възмущавам и на мама, когато започне да ми се превъзнася за майчинството. Ще си обичам детето повече от всичко на света, но съм го казвала вече - да си майка е просто поредната биологичната функция в живота ни. Само толкова. Колкото и прекрасно да е да я изпълняваш и колкото и власт да ти дава.
Дени, пожелавам ти да станеш най-добрата майка в света и, когато станеш такава, да се върнеш и да прочетеш всичко написано от теб! Със сигурност ще има неща, които ще ги виждаш от малко по-друг ъгъл! Не е само биология, най-вече е душевност!
С най-добри пожелания и мисли!
Дени, майка не означава да родиш дете и да го оставиш на възпитанието на близката детска градина, като се надяваш там да има "свободомислещи" учителки.
Съвсем не става въпрос за власт, а за отговорност.
Както и да е, наистина темата много се измести. Ставаше въпрос за родителския контрол върху учителите, който не одобрявам. Защото всички родители изхождат от това, че те най-добре си познават и обичат децата (което е факт), но работата на учителя не е да обича или дори да познава децата им, а да им предаде определен набор от знания, съобразени със законовите изисквания.
И когато родителите могат да го уволнят, защото не се съобразявал с вижданията им за света, това обезмисля цялата система. И руши авторитета на учителя в очите на детето, което води до много видим резултат.
Съжалявам, може би имам някаква странна емпатия с проблемите на мама и леля като учителки, може би не. И аз съм имала кофти учителки, но към уволнение трябва да се пристъпва чак след оценка на педагогически съвет (има ли такова?), а не след вълна коледни страсти в неизяснена ситуация.
От моя страна закривам участието си в дискусията, мисля че казах предостатъчно :)