Кой е мъжът от снимката?
Ето я в по-голям размер.
Вторият, ако броим от ляво на дясно, е мъжът, за когото ви питам. Дали ще се сетите кой е той? Ще подскажа малко. Името му е известно на всеки българин и се свързва с българската история и литература.
Сега ще ви кажа откъде имам снимката. Снощи бях на гости у внука на първия мъж, ако броим отдясно наляво. Той е бил голям приятел с човека, за когото ви питам. Показаха ми тази снимка с особена гордост и аз я щракнах с моя фотоапарат - затова не е особено качествена. Съгласиха се да я публикувам в интернет. Според мен снимката е уникална и не е виждала бял свят.
Аз обаче искам малко да ви поизмъча и да разбера дали ще се досетите как се нарича този мъж. Тук изглежда чувствително по-млад, отколкото сме го виждали на разпространените негови снимки, които всъщност са много малко на брой.
Ще дам жокер. Този човек е роден десетина години след Д. Талев и е бил убит.
Гадател
и казваш, че не ще съм дълго жив.
Отпускаш я и гледаш мълчалив,
доловил смътно някаква загадка.
"Да, да, не виждаш ли? Те тука се пресичат
и ясно сплитат смъртния ти кръст.
Куршум за някаква незнайна гадна мъст
изпрати ще те млад тъй рано в гроба.
Предричат смърт те - твоята прокоба."
А аз те гледам, гледам с страх фалшив
и мил ми ставаш някакси безмерно,
и ако знам, че всичко туй е верно,
о, колко, колко щях да съм щастлив.
Тринайсет години след написването на стихотворението, на 23 юли 1942 година, Вапцаров е разстрелян. Мисля си, че тази "мъст", за която се говори в стихотворението, може би е свързана с онова, което пише в "Стандарт", с онези 12 500 дка гора, заради които цар Борис ІІІ си отмъщава посмъртно на бащата Йонко Вапцаров, като не отменя убийството на неговия син Никола.
Останалото са факти от историята.
Благодаря, че се грижиш толкоз много за нашето развитие. Ти си един истински учител! Не по професия, а по призвание.
Поздрави!!!
Тонката
Тук тримата възпитаници на морското училище мият помещението си.
А тази снимка ме довърши... Това са трима души, весели млади хора, които в този момент са вървели по лютибродското шосе и са пеели. Фотоапаратът е запечатал завинаги този красив миг, за който можем да кажем, че е неповторим.
Всъщност думата "неповторим" можем да я отнесем за всеки един момент от живота, но особено скъпи ни са моментите на щастие... Затова, мили хора, не изтървавайте прекрасните мигове. Те никога не се повтарят...
(Не ми се иска да го казвам, обаче достойният син на Борис последните години ни направи на маймуни пак заради пустите гори...)
И защо ли, за да можем да оценим Човеците, трябва да се сблъскваме с безчовечността?
Големи благодарности и от мен, Куини. Обичаме те и се гордеем с теб.
Контраст.
Талант състои в това, да попаднеш в най-точката на общи представления.
Геният поражава цел, която я вижда само той.
Светът е напълнен със развити и неразвити таланти.
И още: същия Кант каза:
"Само две неща ме учудват наистина: звездното небе над ние и нравственен закон вътре ние".
мога да кажа, че доброто е нещо, което не трябва да го научим, това е нещо природно, съвсем естествено за човеци, ала по някакъв странен, не познат от мене, начин ние често губим усет на това нещо.
Ей, например, така, както губим способността си да решаваме някои задачи просто и очебийно, заради знанията си на по-тежък и по-могъществен апарат (вж. "Задачата на монах").
Точно в това аз виждам смисъл на думите на Спасителя:
"Да бъдете като деца!"