Веднъж с моите ученици отидохме на кръстовището, за да проведем практическо занятие по безопасност на движението и те да наблюдават и коментират как се пресича улица.
За мой ужас се оказа, че хората масово нарушават правилата и децата вместо да вземат добър пример от възрастните, видяха обратното. А аз трябваше да изляза от положението някак, защото ми стана неудобно от учениците - в края на краищата не съм ги завела там, за да гледат какво не бива да се прави - и ми хрумна следната идея. Накарах ги да викат силно и да правят забележка на всеки пешеходец, който допусне някакво нарушение.
Падна голямо викане, но никой не запротестира, а даже виновните се обръщаха и виждайки децата, се чувстваха доста неудобно.
Ето, това е причината да казват, че да си учител е изкуство и не е за всеки! Аз на твое място, доста бих се притеснила, бих се объркала. А ти как хубаво си излязла от положението! Много си съобразителна queen_blunder! :)
Момо, от впечатленията, които имам за теб, съм напълно сигурна, че ако си на мое място, ще измислиш някой даже още по-интересен и оригинален начин за излизане от положението:))
"Човек най-малко познава себе си" беше казал някой:))
Причината е, че преди години подлезите се бяха превърнали в тоалетни. Бяха тъмни, смърдящи и страшни... Сега повечето са ремонтирани, но тези, които не ги използват - не знаят. Като гледам и оградите не помагат... И забележките също... Все бързат и им се струва по-пряко... да минават като камикадзета.
Винаги минавам през подлезите и на зелен светофар. Познати често ми се подиграват, че не съм нормална. Ама така съм научена. Не обичам да вървя със стадото на червено.
Браво на Куийни за идеята с децата! Представям си ги :) Така им се пада на нарушителите.
Да ви се оплача какво ми се случи преди половин час... Връщам се от обяд и пресичам на пешеходната на бул. Дондуков (Панайот Волов). Някаква жена (на годините на майка ми) кара сив джип с бясна скорост и избщо не мисли да ме чака. Аз обаче си ходя най-спокойно, защото това място на улицата е предназначено за мен. Тя се опитва ме заобиколи, но не успява (по-скоро щеше да ме сгази) и ми изкрещява: "Я се разкарай, бе!", а аз й отвръщам: "Я не ми викай, бе, това е пешеходна пътека!" и така... После на светофара, където пресичахме с моята колежка (на зелено), от завоя един шофер щеше да я бутне, но се размина на милиметри... Та днес съм обидена на всички шофьори и скоро не мисля да карам курсове. Който иска, да ме вози.
Има стара българска поговорка: Дали камъкът удра гърнето, или гърнето - камъка, все е зле за гърнето...
Та и историята с пресичането: може да си сто пъти права, обаче като те прегазят, иди доказвай кой прав-кой кръв.... Аз затова най-много се оглеждам на пешеходни пътеки: да не попадна на някой "джигит"....
(имаше такъв виц за джигита, дето минава винаги на червено, понеже е джигит, обаче на зелено чака, че да не би някой джигит да иска да мине...)
И браво на Куийни - нали затова се гордеем с нея! :)
И аз като Таралеж предпочитам да пресичам само на зелено. Някак си ми е по-спокойно. Въпреки че винаги се оглеждам, защото знам какви шофьори има и това, че е червено за тях в никакъв случай не ме кара да се успокоявам до толкова, че да не внимавам. Също така предпочитам да минавам през подлезите, нищо не ми пречи. Това е обаче в случаите, в които те са пригодени за това, а не са тъмни дупки, които по-скоро плашат пешеходците, от колкото да вдъхват доверие.
За мой ужас се оказа, че хората масово нарушават правилата и децата вместо да вземат добър пример от възрастните, видяха обратното. А аз трябваше да изляза от положението някак, защото ми стана неудобно от учениците - в края на краищата не съм ги завела там, за да гледат какво не бива да се прави - и ми хрумна следната идея. Накарах ги да викат силно и да правят забележка на всеки пешеходец, който допусне някакво нарушение.
Падна голямо викане, но никой не запротестира, а даже виновните се обръщаха и виждайки децата, се чувстваха доста неудобно.
"Човек най-малко познава себе си" беше казал някой:))
Винаги минавам през подлезите и на зелен светофар. Познати често ми се подиграват, че не съм нормална. Ама така съм научена. Не обичам да вървя със стадото на червено.
Браво на Куийни за идеята с децата! Представям си ги :) Така им се пада на нарушителите.
Да ви се оплача какво ми се случи преди половин час...
Връщам се от обяд и пресичам на пешеходната на бул. Дондуков (Панайот Волов). Някаква жена (на годините на майка ми) кара сив джип с бясна скорост и избщо не мисли да ме чака. Аз обаче си ходя най-спокойно, защото това място на улицата е предназначено за мен. Тя се опитва ме заобиколи, но не успява (по-скоро щеше да ме сгази) и ми изкрещява: "Я се разкарай, бе!", а аз й отвръщам: "Я не ми викай, бе, това е пешеходна пътека!" и така... После на светофара, където пресичахме с моята колежка (на зелено), от завоя един шофер щеше да я бутне, но се размина на милиметри...
Та днес съм обидена на всички шофьори и скоро не мисля да карам курсове. Който иска, да ме вози.
Та и историята с пресичането: може да си сто пъти права, обаче като те прегазят, иди доказвай кой прав-кой кръв.... Аз затова най-много се оглеждам на пешеходни пътеки: да не попадна на някой "джигит"....
(имаше такъв виц за джигита, дето минава винаги на червено, понеже е джигит, обаче на зелено чака, че да не би някой джигит да иска да мине...)
И браво на Куийни - нали затова се гордеем с нея! :)
Също така предпочитам да минавам през подлезите, нищо не ми пречи. Това е обаче в случаите, в които те са пригодени за това, а не са тъмни дупки, които по-скоро плашат пешеходците, от колкото да вдъхват доверие.