Когато сива мишка път ти мине…
Според всеизвестното поверие, когато черна котка път ти мине, ще последват някакви неприятности. Принципно не съм суеверна, но не отричам, че не ми е приятно, когато черна котка пресече улицата пред мен. Гледката винаги ме кара да настръхвам. Все пак тълкуванието едва ли е пълна измислица, щом се пази от стари времена и до ден-днешен много хора вярват в него.
Преди три дена, обаче, една сива мишка ми мина път. Дзззззззт, приплъзна се равномерно пред погледа ми, сякаш беше някаква автоматична играчка на колелца. В първия миг се усмихнах на забележителното придвижване, защото теренът не беше равен – беше селски път, обрасъл с трева и покрит с камъчета. Но след това се замислих какво ли пък значи това. Много дълбоко се замислих…
Защото не може преминаването на черната котка през пътя да е предзнаменование някакво си, а преминаването на сивата мишка да не е. Само че никъде не е описано какво да очаквам, ако сива мишка път ми мине. Имаше само един начин да разбера – като изчакам да видя какво ще ми се случи.
Днес вече знам отговора. И той е, че, когато сива мишка път ти мине, става обратното на това, което ти се случва, когато черна котка път ти мине.Някои проблеми, които се задълбочиха с месеци, изведнъж намериха бързото си и успешно разрешение.Всъщност тълкуванието си има може би известна логика, защото котката и мишката са във вечно противопоставяне, но едва по-късно го съобразих :)
Вчера видях на тротоара четири черни котки с електриково-зелени очи. Всички се движеха с уверена, грациозна походка и фиксираха минувачите със святкащи погледи. Имах чувството, че наблюдаваха обстановката и си избираха жертва: на кого сега да пресекат пътя. Мен ме пропуснаха, а аз за благодарност им направих снимки за спомен.
А днес, рано сутринта, кафяво куче път ми мина… :)))
Харесаха ми два от коментарите, тъй като и аз съм зодия Рак и не съм се замисляла, че нещата важат наобратно за нас :) Това даже много ме успокоява. Значи вече спокойно мога да си преминавам под стълба например :)
БТВ Тери ме научи да харесвам котки. Преди това като видех по улицата някоя, все гледах да я изплаша :)
Кафяво куче: тук вече ме затрудни. Би могло да бъде на среща с приятел.
И въобще, почнала си - поне доразработи нов начин на гадаене: на боб - има, на кафе - има, докато твоят уникален начин на преминаващи животни, включително едър и дребен рогат добитък, ще е уникален в света и даже във вселената! ;)
Лорде, само ще уточня, че онова, което нарекох селски път, се намира в пределите на София :)
Между другото, някои психолози твърдят, че по отношението на един човек към котката като животински вид можело да се съди за отношението на същия човек към представителите на противоположния пол. Изводът го оставям на вас :)))
Нели, целна точно в десетката какво значи кафяво куче да ти мине път. Наистина тази вечер имах среща с приятел :) Гледай ти какво нещо!
А преди няколко месеца беше петък 13-ти. Точно на този ден целунах Мая, изкарахме си чудесно и едно малко черно коте ни мина пътя и дойде да се погали в нас. Ние пък го приехме като добър знак :)
И ето, сега отиваме да се сгодим на седемте рилски езера :)
ЛаСомбра, кучешкият тест, обаче, си важи само за твоите приятелки и може би ги тества само твоето куче, защото какви невъзпитани домашни кучета съм виждала! При тях никой не е в състояние да им се хареса.
Можеш много да разбереш за човека от държанието му спрямо животните. Ако щом го приближи някое помиарче реакцията му е да тропне с крак и да викне "чиба!", бягай от такъв човек. Не говорим за случаите, когато хората просто ги е страх от ухапване. Говорим за активно и целенасочено агресивно поведение, целящо да му повдигне самочувствието. Видиш ли, той е герой, по-силен и страшен е от помиярчето! Такива хора обикновено свръхкомпенсират ниското си самочувствие и са склонни към агресия (физическа или психическа) не само спрямо животните, но и спрямо хората.
Подобни жени в повечето случаи избират партньорите си въз основа на лична изгода, най-често финансова. В досегашния си живот не съм срещнал подобно момиче, което да изпитва емоционално привличане. От момичета, държащи се добре с животните, можеш да очакваш разказ как приятелят й я е изненадал с червена роза без повод, само за да покаже че по пътя към къщи се е сетил за нея. От мразещите животни можеш да очакваш история как с гаджето й са отишли в Син Сити и колко пари са похарчили.Виждала съм много примери, които говорят и за обратното: егоисти, които милеят за кучетата си повече, отколкото за човешките деца, и много добри хора, които просто изпитват страх от куче заради нещо преживяно.
Според мен, ако опознаваш даден човек според отношението му към кучетата, може и да бъдеш подведен в преценката си.
Относно котки мишки и пр. и малсъм котка, имал съм и имам куче, но любовта ми към змията-печената змия е най голяма ;) ммм вкусно.. що за човек съм ;) :)))
Благодаря ви за комплиментите :)
ifICouldFly, онази история за неугасналия въглен е много впечатляваща и на всичкото отгоре - съвсем истинска. Често си мисля за нея и за това, че няма да мога никога да проникна в тайната.
Но не очаквах, че и някой друг, в случая - ти, си спомня за нея, защото аз я разправях доста отдавна. Направо ме смая с това, че я помниш.
Бяхме на гости на майка ми...Много на север и малко на запад-точно на северозапад.Някъде след Монтана и преди Лом-в Дунавската равнина.Жега,мор.Там обикновено времето е спряло.Часовниците не ги поглеждаме,така,че не мога да кажа точно кога се разви действието-някъде по обяд.Всеки от домочадието се е паркирал самосиндикално в някоя от стаите,а моя милост като по-голям терикат-в спалнята.Там по това време е най-хладно.Дрямката ме е оборила вече..Изведнъж нещо под одеалото мърда.Скачам!Дърпам завивката!Нищо!?!?Отново заспивам.Да обаче нещо натрапчиво достига до ушите ми.Някакви звуци до сами ухото ми.Кой днес е решил на всяка цена да ми провали дрямката?А толкова хубаво и сладко се спи в бащината къща.Църррр!Скачам.Дърпам възглавницата готова за битка и какво мислите,че виждам?Насреща ми се "пули"едно сиво мишле.
Не мога да представя доказателство.Забравихме си фотоапарата в София този път,а и да го бяхме взели,кой ще ме чака да заредя,да щракам...
Дали продължи дрямката ми?Не!До там беше.Станах,излязох от къщата,седнах на сянка и там изчаках събуждането на останалите.Като се събудиха им разказах за патилата си.На предложението на съпругът ми да пуснем котка в къщата дъщеря ни орева махалата. Как така котката ще яде точно нейната мишка и как то милото ама никога,никога не било виждало мишка.На другия ден до кухнята виждам мишка,сива,не жива.Изхвърлям я далече да няма сълзи и ... след малко.Да обаче не след дълго котката на комшиите,която татко и щерка упорито ухажваха при престоя ни там носи друга мишка.Котките обичат да се хвалят на стопанина при улов на мишки.И започна война:дъщерята гони котката да пусне мишката,котката не иска да я пуска и бяга ли бяга.Моето малко момиче обяснява на котката как ще си вземе мишката в София.Излъгах я,не котката,а дъщерята,че котката държи в устата си кълбо прежда,не мишка и я разкарах по двора при баба и.Да обаче, на другия ден котката пак с улов.Излъгали сте ме,така ли?Как може да лъжете любимата си дъщеря,че било кълбо.....И войната започна отново...
Далето, твоят коментар си е цял постинг! Много хубаво разказваш, а скоро не си писала, което си е пропуск.
Значи щерчицата ти иска мишка да си гледате в София... :) Интересен избор! Но при децата е така - поднасят какви ли не изненади :)