Кога аутсайдерът става от готините?

Какво значи готини хора в училище???

Аутсайдерите в училище най-често са едни от най-свестните деца. Второ, много често това са деца, които не мислят пачавренско-мачовски /в зависимост от пола/ или клиширано, като повечето си връстници. Често това са много шарени хора, като светоглед и мислене, поради, което не успяват да се впишат в тълпата на сивото училищно ежедневие. Като учител харесвам точно тези деца и се опитвам да им дам самочувствие. Те са ми интересни - "другите", масата не ме вълнува кой знае колко.

А дали се променят. Първо - могат да се порменят още в училище с течение на годините. Стига да попаднат на подходящи учители. Иначе самата образователна система тук, ама и по света не ги обича. Някои могат за съжаление и да забатачат и да стигнат не дай си боже до самоубийство или убийство /свидетели сме на много такива инциденти и филми , главно в САЩ, но вече и в Европа/. Тези деца, излезли да учат висше образование извън Бг, често стават много добри студенти и хора с престижни професии.

да, напълно възможно е аутсайдерът да се превърне в popular girl/boy.
на мякои хора от сивата тълпа, за която говори Чопър, все някога им идва акълът... и им се отварят очите...

Не, не се променя. Както каза Чопър, това са най- шарените и невписващи се деца и те си остават такива (освен ако не се забатачат и тогава стават убийци/самоубийци). Но останалите - т.нар. "сива тълпа", popular, се променят. Някои от тях се осмеляват да станат шарени и да приемат различно от стадното мислене. И тогава се оказва, че "аутсайдерът" неусетно се е превърнал в лидер. Това е най- добрият сценарий, но за целта е нужно време, за да узреят popular - ите.

Добре, разбрах кои са аутсайдерите, но не разбрах кои са готините?

Eх, Диди, що за въпрос?:)))

Диди, въпрос на гледна точка - според мене, а и според Чопъра, май - готини са аутсайдерите. Според децата за съжаление е друго.

Питам, защото днес има други измерения за готин. Аз като дете си бях много по-различна от сивата маса заради интересите ми /пишех стихотворения, приказки и измислях игри/ и едновременно с това бях и много обичана от съучениците ми и не толкова от учителите ми, заради изключително голямата ми уста. Но когато ставаше въпрос за ходене на лагер или екскурзия една от учителките ми ме водеше като помощник ръководител и дори след като завърших училище пак ме взимаше с нея. До миналата година класната на племенника ми ме водеше с нейния клас на всички мероприятия, защото децата ме слушат и ме обичат, защото не съм си загубила уменията на различност и интересност. Умея да им задържам вниманието заето достатъчно дълго, за да нямат време да измислят бели.:) Та затова ми е интересно какво е да си готин на днешно време? Защото според мен повече то съвремени деца не работят много с фантазията си, а повече наблягат на марката телефон, маратонките, цената на дънките... Та ако това е да си готин днес, бих казала:" НЕ МЕРСИ" Дори научих малкия ми племенник да мисли така и ви гарантирам, че е много интересен пред съучениците му, пък дори и зарада факта, че не носи телефон в училище, макар че имаше още в детската градина. Миналата година му купих блузка на Iron Maiden за 6 евро и мога да кажа, че побърка всички, които не са чували друго освен чалга, а те са повечето деца до към 10 години.

 В смисъл проблемът според мен не е в това дали човек е различен, а в това дали може да се адаптира въпреки различността си? И най-вече дали иска да се впише?

Затова е много важно в едно дете да се възпитава поведение на контактност.Защото ако едно дете има проблем с общуването в детските си години, едва ли ще го преодолее като порастне, защото растейки всеки човек развива стереотипи на поведение, а всички знаем, че стереотипите не се чупят лесно, особено, когато възрастта напредва. 

 Та един човек може да е различен и готин стига да знае формулите на общуването и най-важното за едно дете е да знае, че то не трябва да сервилничи пред другите деца, за да му бъдат приятели, защото така те ще му определят посоката на поведение. Трябва да се научи да се държи, така че другите да искат да са като него, не обратното. Лошите не са интересни нито са готини - те обикновено стават пияници, побойници или нещо още по-лошо, просто детето от малко трябва да си изясни кои са лошите.

 Що се отнася до т.н. "сива маса" това са хората, които работят най-упорито и те обикновено постигат целите си. Те заемат различни позиции в производството и в обслужването и един ден на всеки готин или аутсайдер му се налага да почука на вратата им, за да му свършат някаква работа. Тези хора обикновено успяват. Докато готините от училищните години почти винаги се провялят, а аутсайдерите могат да станат големи звезди в изкуството, защото са интрувертни и преживяват по-дълбоко и емоционално всяко събитие от живота си или просто могат да потънат, което се случва много по-често от израстването.

Мисля, че тук започвате да говорите за две различни неща. Първо трябва да дефинираме аутсайдер и различен. 

Може да си  аутсайдер, защото си нихилист или защото не си могъл да се впишеш в конкретната училищна среда и ти се е наложило да пасуваш, а това те е превърнало в аутсайдер.

Различните, тези които са с изявени творчески качества, може и да успеят да се впишат или пък са попаднали на човек, който им е помогнал да се впишат, като са извадили на показ положителните му различни качества - стихове, песни, картини, игри.

Но тези, които не са имали шанса да изпъкнат и техният потенциал не е бил разкрит в ученическите им години, с положителност, когато пораснат и намерят своята благоприятна почва за развитие, могат да се превърнат в много ценни членове на обществото и да бъдат търсени и ухажвани от бившите си "подтисници". Много американски колежански филми са посветени именно на тази метаморфоза.

А кои са "страшните" и вървежните в училище?

Това са хлапетата, които не признават табута и не се страхуват от наказания. Обичат да провокират обществото, системата, институцията, учителите и съуениците си. Те изглеждат готини, защото на всички останали им се иска да нарушат правилата, но по някаква причина не го правят - страх от родители, респект от учители и т. н. С поведението си, тези ученици пораждат страхопочитание у другите ученици и малко завист, но и раздразнение. Всичко забраено е сладко, но като прекалиш със сладкото ти става лошо. Така, че провокативното поведение е интересно в началото, но след това става просто досадно. Такива индивиди изкарват училище, но след това обществото ги пречупва, защото вече няма кой да им търпи простотиите.

Именно това съм се опитвала да обясня на моите ученици, които недоволстват, че все трябва да учат и да са подготвени, а на някои хаймани все им се разминава. 

Всичко е въпрос на приоритети - какъв искаш да станеш и какво трябва да направиш, за да го постигнеш. Твоите цели в един период от живота ти мога да те направят аутсайдер, а в друг- велик човек.

"За да нарушаваш правилата, трябва много добре да ги познаваш" Далай Лама

Хм, аз съвсем се обърках:) "Вървежните" обичат да провокират, а на останалите не им стиска да нарушат правилата и понеже им завиждат на по- късен етап ги пречупват, защото не им търпят простотиите:))))

 То е много лесно да лепим етикети на децата. Ако се абстрахирате от ролята си на родители,учители.....вие към кои се причислявате: аутсайдери,вървежни или сива маса....От коментарите разбирам,че е най-тъпо да си от сивата маса,нали?И какво се случи с вашите съучиници: лидерите ръководят ли,"готините" пречупи ли ги обществото, сивите мишки ли преобладават?

mirka wrote :
Всичко е въпрос на приоритети - какъв искаш да станеш и какво трябва да направиш, за да го постигнеш. Твоите цели в един период от живота ти могат да те направят аутсайдер, а в друг- велик човек.

Това е много интересно. Ако човекът е съвсем наясно какъв иска да стане и какво трябва да направи за да го постигне, това какъв го прави - аутсайдер, или "готин"? Целите във всеки отделен период от живота на човек са различни - на 18 искаш едно, на 25 - съвсем друго, на 35 изобщо не се сещаш за нито едно от тези неща и т.н. Целите са едно, а реалността - съвсем друго. Целта не може да направи аутсайдера лидер. "Обичат да провокират обществото, системата, институцията, учителите и съучениците си." - ами това не означава ли, че са достатъчно наясно със себе си, със съучениците и с обществото, за да го правят?
Да, знам, че "провокаторите" обикновено не са любимци на учителите. Лепенето на етикети е вредно, грозно и (меко казано) невъзпитано. Обикновено води до извинения от страна на учителя, когато след време срещне т.нар. "провокатор".

Дари, готини или не, всички си станахме маса с годинките :))). Макар, че масата е с доста пукнатини и издатини, все пак си е маса :))).

 Ами,големи усилия положи обществото да ни "пречупи", логично е да ни намалеят съпротивителните сили и да се впишем макар и не до там в масата:) Не знам при останалите,как е, но на срещите на класа сме си все същите, смеем се на същите глупости и се държим все едно ей сега сме станали от чина. Липсват доброволно само любимката на учителите,която днес е любимка на шефовете и изненадата- т.н. аутсайдер :тихо скромно момиченце,което имаше неблагоразумието да се връзва на подигравките на момчетата, а те подиграваха почти всички, но повтаряха само, ако има ответна реакция.Та най-тихото стана адвокатка и то на т.н. мутри,покрай приятеля си полицай:)

Интересно ми е пишещия дали е бил аутсайдер или е бил от готините,защото аз имам позицията на аутсайдерите и знам как се чувстват.

Когато в малките класове не ме включваха в училищните пиеси и въпреки,че можех да наизустявам,и въпреки че рецитирах добре,и въпреки че докато репетираха аз научавах цялата пиеса наизуст и суфлирах на участващите винаги оставах встрани от "избраните".Сама съм си търсила отговори на незададени въпроси и така си създадох комлекси,че съм дебела,че съм грозна,че краката ми са криви,но нито за миг не съм си мислила че съм глупава или проста,макар че не ми е идвало наум да стъпя върху това и да градя самочуствие.Когато пораснах и се случиха промените в държавата,отговорите на все същите въпроси"Защо все съм отстрани,а не вътре в нещата" дойдоха сами.Истината беше,че нито аз нито семейството ми са били част от партията,а още по-малко от създалата се в тези години червена аристокрация.Още по-голяма роля играеше и факта,че и на двамата ми родители семействата им са преселници от шопско в един "болярски" град(когато са се преселвали е било нищо и никакво село).Така например,когато бях в пети клас се обяви,че на тези,които предходната година са завършили с отличен 5,50 и нагоре,ще се предостави възможността да се хранят безплатно в стловата.Така и не намерих смелост,а и не знаех кого да попитам,защо с моя успех от 5,80 за мен няма купони,но и до ден днешен помня как една посредствена съученичка,дъщеря на тогавашен директор,ползваше привилегиите на безплатните купони.Така и се създаваха лидери,защото такива деца растяха с убеждението,че всички привилегии за тях са даденост и това ще ги съпровожда в целия им живот.Те и израстнаха като готини,а аз се смачквах и се криех зад книгите.Когато след години кандидатствах за една работа и бъдещия ми работодател попитал един съученик що за човек съм - отговора бил"Не е лош човек,обаче бута масло - много чете книги..."........................................................................................................................... Доста години ми трябваха да се харесам такава каквато съм със странностите си и сега вече отстоявам правото си да съм различна и дори ми харесва да парадирам с това.Всичкото пренебрежение на готините ми служи за подклаждане на амбициите ми  и ако е рекъл...,някой ден може и да стигна там накъдето съм тръгнала.Имах приятелка,която вместо определение за мен казваше,че съм единствената,която познава дето шие гоблени,чете Дюма и слуша класическа музика - явно считаше,че за село като нашето тези качества са равни на проклятие.

Сега имам син на когото се опитвам да внуша,че не е страшно да си различен,но го правя със страха да не насадя у него аутсайдерските си идеи.В градчето в което живеем най слушаната музика е чалгата,а аз се старая в моя дом такава да не прозвучава.Опитах се да обясня на сина си,че той трябва сам да избере какво да слуша,а да не се оставя тълпата да му внуши предпочитанията си.Оставих го сам да прецени как вижда бъдещето си - с дънки маратонки ракия и салатка или със смокинг коприна шампанско и ягоди.Той прекрасно ме разбра,но все още се страхува да заяви на всеослушание,че иска да е различен и индивидуален.Разбирам го.Знам какви са последиците за различните.

julija asenova wrote :
Интересно ми е пишещия дали е бил аутсайдер или е бил от готините,защото аз имам позицията на аутсайдерите и знам как се чувстват. 

Сега имам син на когото се опитвам да внуша,че не е страшно да си различен,но го правя със страха да не насадя у него аутсайдерските си идеи.В градчето в което живеем най слушаната музика е чалгата,а аз се старая в моя дом такава да не прозвучава.Опитах се да обясня на сина си,че той трябва сам да избере какво да слуша,а да не се оставя тълпата да му внуши предпочитанията си.Оставих го сам да прецени как вижда бъдещето си - с дънки маратонки ракия и салатка или със смокинг коприна шампанско и ягоди.Той прекрасно ме разбра,но все още се страхува да заяви на всеослушание,че иска да е различен и индивидуален.Разбирам го.Знам какви са последиците за различните.

Споделям мнението ти  julija asenova. И аз през всичките си ученически години съм била аутсайдер. Сега съм на 30 г. и все още страдам от подтисничеството на част от съученици или случайни ученици. Винаги съм търсила причината в себе си. Вглеждала съм се и съм търсила недостатъци във външния си вид или характера, който в детските години варира. Сега от разстоянието на годините и ролята ми на учител, виждам че голяма част от "гаврата", са били просто пуберски истории, а неразбирането и етикирането ми като "странна", се е дължало на липсата на опит или различни интереси. Именно за това в предишния си коментар отбелязях, че целите и размишленията ти в един етап от живота ти те правят странен, а в друг търсен.

Лично аз бях аутсайдер заради възгледите и разбиранията си за живота. Липсата на разбиране ме накара да се свия в черупката си и да чакам да дойде моето време. Но в ролята ми на тийнейджър, това беше съпроводено с много лична драма и мълчаливи въпроси.

Сега вече като възрастен мога да си обясня част от нещата. А и наблюдавам моите ученици и взаимоотношенията между тях и стигнах до един извод. Че не е важно дали си аутсайдер/различен в обществото, а как се чустваш в дома си сред близките си хора. Те са тези, които могат да те подкрепят и да ти дадат криле да литнеш над проблема.

Аз не съм имала тази подкрепа и я чуствам като липса. За това се справях сама. Изградих си маска на лисецо и стени на сърцето и дори и сега трудно допускам хора до себе си. Може би ще минат много години, преди да повярвам достатъчно в себе си , да превъзмогна и да забравя детското неразбиране и отчуждаване.

Но цялата тази работа си има и положителни страни. Моята чуствителност ми пречи да общувам свободно с хората, но ми помага да разбирам и усещам проблемите на учениците си и на моите деца. Понякога една прегръдка в подходящия момент е най-ценното лекарство за наранената душа.

Гушкайте се! Поздрави!

 Голямо изпитание са явно взаимоотношенията със съучениците и ситуация,през която всяко дете само преминава,колкото и обич и подкрепа да получава.Колко от нас са споделяли с родителите си,та да очакваме нашите деца да ни споделят...Не случайно една от най- големите тревоги и чувство на безпомощност,които съм преживяла са били на първия учебен ден на децата ми...Като си спомня навремето колко жестоки са били понякога децата към по- чувствителните или различните, сега със сигурност е в пъти по-лошо покрай новите технологии. И за учителите съм сигурна, че е много по- трудно. Не знам кой е правилният подход...ако подкрепиш детето,можеш да изостриш негативната реакция на съучениците му , ако не вземеш отношение,ставаш съучастник, ако уведомиш родителите на агресивните деца ставаш предател и не те уважават.......Явно и родители и учители цялото общество трябва да търсим нови подходи,съобразно новата ситуация.

Може би за едно дете е много важно да вижда,че в лицето на родителите си има най-добрите приятели,така както и mirka написа,че важно е семейството.Моята майка например ми е казвала,че не всичко от моето бърборене я е интересувало,когато съм била дете,но е слушала внимателно,защото казваше,че ако ми покаже,че не я интересува,неусетно ще дойдат проблемите за които ще иска да знае,но ако бъда прекъсната няма да споделя след време.Тя ме научи как да слушам и детето си- с половин ухо за незначителните и с цялото си внимание,когато усетя че има нужда от насърчаване или съвет.Не е толкова страшно децата ни да са сами в обществото,колкото е катастрофално да са сами в семейството.Това за мен винаги е било една от причините да се посяга към наркотиците.Не съм застрахована от дете наркоман - живеем в 21 век и това е част от действителността,но се старая да съм в час със всички негови проблеми за да не допусна да се почувства сам.Когато преди години посегнех към ново начинание,баща ми казваше "Върви,опари се,после ще се върнеш,оттук няма кой да те изгони"Това винаги ми е служело като крила да се боря сама с живота и в същото време да намирам тихо пристанище вкъщи.Не бива да сме вечно ядосани,вечно недоволни,вечно обезсърчени,защото децата са нашата тънка струна и всичко намира отзвук в тях.Как ще ги научим да се радват на малките неща,ако им втълпим,че трябва да чакат единствено шестицата от тотото.От голямо значение е ценностната система с която ги проектираме,защото всеки ден може да се намери по нещо малко ,което да ни носи малки радости. По-добре едно малко нещо,отколкото едно голямо нищо.

Вярно че семейството не е панацея и не може да бъде единствен заместител на обществото за едно дете,но е хубаво просто да умеем да зареждаме с положителни заряди децата си.Вярно е че освен семейството съществуват и съученици и приятели и познати и не дотам познати...Веднъж се наложи да вземам страна между сина си и баща му.Тогава заявих,че дори да е убиец аз пак ще съм на негова страна.Ако в един миг бъде отритнат от обществото не съм ли аз тази която трябва да му даде подслон - дори и убиец,дори и наркоман - не е ли той мое творение и няма ли част от вината да е и моя...?Стигне ли се до професионална помощ ми се струва че вече ще е заложена бомбата просто ще има закъснител.Никой не знае какво го чака и затова се моля Господ да ни пази,ако ние сами не можем.