Клуб "Самотни сърца"
То е ясно,че е невъзможно да опиша всички посетители на клуб „СС”, затова ще започна от тези който са ми най – трудни.
Ще започна със Зидарят и Инженерката. Не знам защо, но като ги видя правя асоциация с песничката от „ Алиса”.
Макар и двамата да наблягаха повече на питиетата. Мисля си, че така опитваха да удавят проблемите си или пък самотата. Най много Зидарят да изневери с две- три яйца на каничката си с вино. Защото според неговите думи към 20 часа имал видеомост с Виена, с някаква си примадона.
Инженерката пиеше мълчаливо, явно преживяйки и премисляйки нещата които я бяха довели в Клуба.
Вечерта не минаваше и без „Пинокио”, той се изживяваше като таласъма на „Самотни сърца” и на фабриката където изкарваше насъщният си. О,опс имах предвид талисмана.
Влизайки, от вратата почваше да говори на висок глас като си въобразяваше че това което е казал е страшно интересно и на останалите. Дори се опитваше да накара останалите да мълчат, докато той говори. Явно не разбираше че е интересен най много на двама – трима човека.
За доктор Тулуз – Лотрек вече е ставало дума. Почти винаги усмихнат, въпреки че живота вместо лимонада му беше сервирал горчив пелин. Радваше се на живота и доколкото му беше възможно и не обръщаше внимание на елементарните неудобства възникващи в досадното и скучно ежедневие.
•Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютна случайна
Ще започна със Зидарят и Инженерката. Не знам защо, но като ги видя правя асоциация с песничката от „ Алиса”.
Макар и двамата да наблягаха повече на питиетата. Мисля си, че така опитваха да удавят проблемите си или пък самотата. Най много Зидарят да изневери с две- три яйца на каничката си с вино. Защото според неговите думи към 20 часа имал видеомост с Виена, с някаква си примадона.
Инженерката пиеше мълчаливо, явно преживяйки и премисляйки нещата които я бяха довели в Клуба.
Вечерта не минаваше и без „Пинокио”, той се изживяваше като таласъма на „Самотни сърца” и на фабриката където изкарваше насъщният си. О,опс имах предвид талисмана.
Влизайки, от вратата почваше да говори на висок глас като си въобразяваше че това което е казал е страшно интересно и на останалите. Дори се опитваше да накара останалите да мълчат, докато той говори. Явно не разбираше че е интересен най много на двама – трима човека.
За доктор Тулуз – Лотрек вече е ставало дума. Почти винаги усмихнат, въпреки че живота вместо лимонада му беше сервирал горчив пелин. Радваше се на живота и доколкото му беше възможно и не обръщаше внимание на елементарните неудобства възникващи в досадното и скучно ежедневие.
•Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютна случайна
Наздраве! :-)