Кирилица ис нот дет
Изминаха почти две десетилетия след старта на прословутия преход от планова икономика и псевдо социализъм към капитализъм и демокрация, а края на прехода не се вижда. Годините се нижат, а емблематични проблеми на бурното първо десетилетие на прехода още тежат и както изглежда нямат намерение да остават в мислите ни като лош спомен.
В началото на 90-те години у нас бе модно фирмите да изписват имената и логата си на латиница. Вероятно мотива бе, че за мнозина по онова време, изписаните по този начин фирмени знаци носеха усещане за нещо специално, западно, вносно, "корекомско". Когато в юношеството ми обсъждахме тази тенденция си мислехме, че ще бъде - чудо за три дни. Уви, не познахме.
По ред причини, които не мога да разнищя в пълнота, още повече в това кратко писание и днес желанието да си различен и моден често се изразява с писане на латиница или както става по-често - на английски. Тази заблуда обхваща твърде разнородни хора, от футболни хулигани, през музиканти та до бизнеса.
Ако приемем, че агитките (фанатичните привърженици) на отборите са съставени в голямата си част от младежи, то е лесно да заключим, че заради младостта си с лекота приемат набеденото за модно изписване на името на клуба с латински букви. Не намирам логично обяснение на въпроса - защо музиканти в зряла възраст, представящи не особено популярна и масова музика изписват плакатите си на английски?
Освен това, намирам второто за обидно към публиката им, част от която съм и аз. Докато младежите могат да се оправдаят с употребата на тези транспаранти в родното първенство и международните мачове горното рекламно листче, което галено наричат флаер е предназначено за софийската публика.
Сигурно всичко това си има обяснение - държавата се обновява, идват чужди инвеститори, сградите се зоват Резиденс, а радиата и телевизиите са от нови по нови.
Що е ново е и модно.
Що е модно, не е родно.
Що е модно е с акцент.
И така: бизнеса следва тренда да налага бренда.
Междувременно твори ту беззакония, ту безумия, а често и двете.
А сега нека всички кажем заедно: Кирилица ис нот дет!
В началото на 90-те години у нас бе модно фирмите да изписват имената и логата си на латиница. Вероятно мотива бе, че за мнозина по онова време, изписаните по този начин фирмени знаци носеха усещане за нещо специално, западно, вносно, "корекомско". Когато в юношеството ми обсъждахме тази тенденция си мислехме, че ще бъде - чудо за три дни. Уви, не познахме.
По ред причини, които не мога да разнищя в пълнота, още повече в това кратко писание и днес желанието да си различен и моден често се изразява с писане на латиница или както става по-често - на английски. Тази заблуда обхваща твърде разнородни хора, от футболни хулигани, през музиканти та до бизнеса.
Ако приемем, че агитките (фанатичните привърженици) на отборите са съставени в голямата си част от младежи, то е лесно да заключим, че заради младостта си с лекота приемат набеденото за модно изписване на името на клуба с латински букви. Не намирам логично обяснение на въпроса - защо музиканти в зряла възраст, представящи не особено популярна и масова музика изписват плакатите си на английски?
Освен това, намирам второто за обидно към публиката им, част от която съм и аз. Докато младежите могат да се оправдаят с употребата на тези транспаранти в родното първенство и международните мачове горното рекламно листче, което галено наричат флаер е предназначено за софийската публика.Сигурно всичко това си има обяснение - държавата се обновява, идват чужди инвеститори, сградите се зоват Резиденс, а радиата и телевизиите са от нови по нови.
Що е ново е и модно.Що е модно, не е родно.
Що е модно е с акцент.
И така: бизнеса следва тренда да налага бренда.
Междувременно твори ту беззакония, ту безумия, а често и двете.
А сега нека всички кажем заедно: Кирилица ис нот дет!
тъй де хубав е поста, хареса ми +
Не е въпроса в трийсетте букви. Въпросът е в уважението към тях. Как искаме да ни зачитат на европейско ниво мнението за "еурото", като ние сами си акаме на родния език?!
И не е ли смешно разни такива недообразовани младежи, които си държат телефоните да са им с българско меню, защото не разбирали английския, и имат кирилица на клавиатурите да продължават да си пишат смс-ите на латиница? И още хиляди други подобни примери от родното ни битие