Кибер-графология
Разхвърляни, тук-таме, мисли по въпроса за кибер-почерка.
Ясно, че езикът може да бъде обект на изучаване (най-малкото наблюдение) в различни среди, както в случая е виртуалната.
В даден момент от личното ми запознанство с нея ми се стори полезно и забавно да започна да прилагам някои от подходите на стилистиката и, да го наречем, графологията (че и психолингвистиката) сред виртуалните си контакти и резултатите се оказаха забавни и интересни.
Всеки, който има поне минимален опит от участия в чатове, форуми и пр. е съвсем в състояние да "познае" от няколко фрази неедин от потребителите, с които някога си е имал работа, дори, когато го мерне като "анонимен".
По какво?! Уликите са най-различни: някой ползва латиница със специфична транскрипция (повлияна вероятно от чуждите езици, които владее), друг кирилица, трети забравя да изключи ГЛАВНИТЕ БУКВИ, на четвърти му личи предпочитанието към едни муцунки или препинателни знаци, на друг към други.
Да не говорим, че стилът и начинът на мислене, характеризиращи автора си проличават в малко по-дългите мнения.... освен друго, дори "речника" на всеки по-отдавнашен потребител е доста предсказуем.
__________________________________________________________
Какво още?
Най-вече последното :)
Марио Асенов
човек се сеща че това е единствения набор 1900, който познава :)
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net
Стила и речника ли разбираш под последното?
В интерес на истината мисля, че е по-трудно да бъдат наблюдавани в кратки съобщения, каквито изобилстват в тази среда, но често е въпрос единствено на време.
по-различно от използването на символичен аватар... мисля си. :D
По същество става дума за нещо подобно на игра на покер (поне според мене): не, че не можеш да контролираш тази и други подробности, но, нито е обичайното, нито си заслужава усилията. В края на краищата големите манипулатори не се срещат на всяка крачка.
Преди около 4 години, когато ме занимаваше подобна тема (мисля изразих, че тук събирам старите си дрипи) я бях посветила на Чарлз Дикенз, понеже е майстор в изграждането на образи, характеризиращи се с какви ли не тикове (сред тях езикови) и специфични идиолекти.
Тогава ме изумяваха някои наблюдения по повод на подобни тикове или жаргони, характеризиращи определени групи.
Примерно ако си пишеш с някой, когото (уж) познаваш по някакъв повод, така, че си обменял достатъчно лична и специфична информация с него, може да се получи, че по някое време започвате да си лепвате един-другиму лафове, определени думи и начин на изразяване?!
Майтап, понеже така... без да искаш можеш да познаеш, кои не са си съвсем непознати по този взаимообмен. Още по-интересно става... като започнеш да забелязваш как някой те цитира косвено, т.е. понеже друг е използвал информация пред него, чийто източник си ти. Е, ако разменяте тривиална информация, това не е съвсем сигурен признак за подобно "цитиране", обаче... ако нещата, които споменаваш съвсем помеждудругото не са съвсем тривиални... или дори са в известен смисъл малко "пипнати" в личен "превод", така, че да си сигурен, че не е случайно... става наистина весело!
Сбито:
1. Генеративната граматика е труп, отпреди поне половин век, особено ако не се вземе предвид, че е стимулирала появата на прагматиката (в лингвистиката, мисля, не е нужно да допълвам).
2. Не, че не ме вдъхновява Витгенщайн, но... да речем, че съм не лингвист, а поет; не веща, а невежа; не нормална, а ненормална; не плаха, а смела; не преуспяващ еснаф, а бохем... И, да речем, че за ужасТ на аудиторията не смятам да се поправя, нито да чета нАучната българска литература, а да продължа да си плещя в този ми БЛОГ.
Да, речем също, че не смятам езикознанието за емпирична наука, нито антропогенезата за нещо повече от тесногръдо провинциално изхвърляне на подвластни на съветската власт интелектуалничащи дотам отрепки, че да не познават дори Цветан Тодоров или Юлия Кръстева (която се срами да се нарече българка... и си има своите причини!), камо ли Роланд Барт, Ноам Чомски и пр.
Да речем... Е, и, не послужих ли с дневника си за повод за изява, за което да бих заслужила по-малко арогантност и някаква минимална... виртуална, поне, благодарност? (според "Поетика на прозата", разбира се)
Като го чета тоя пост и коментарите към него осъзнавам колко съм назад с материала! Тц! Тц! А трябва да съм на повече от ТИ с тия неща!"I hate to stay, but then I hate to leave..."
.
Да речем, тогава, че за разлика от мене Вие се взимате достатъчно несериозно, за да разберете, че не намирам за нормални, учтиви, приятни и потребни самодейните прояви на самонадеяни коментари на Дневника ми!
Да се надявам ли, че този път няма да ме разберете погрешно?