Квартирни размисли

Тъй.
Бе няма да е сега, ама трябва да се помисли, щото като гледам, май под мост ще се спи. Не, че нямам и опит със спането по мостове, ама няма къде да включим лаптопа, ще трябва мост със свободен уайърлес да търсим, което е развнозначно на това да намериш апартамент( едно,двустаен) за по-малко от 300 лв. в нормален квартал. Под нормален квартал имам предвид такъв, в който така и така ще плащам, ама поне да не плащам 1313412 автобуса, тролеи, онова по релсите...а да, трамваи и метро , за да стигна до работа. Е, такива апартаменти няма . Цените са безумни. А ние няма да можем да си позволим въобще да се изнесем сами!!! Ще му трябват поне 2 месеца да си намери работа, още един месец да му платят заплата. Ми ние до тогава къде ще живеем. Тука няма да ни искат 2мата, а и аз вече не искам тук -мръсно е, не поддържат, няма къде да готвя, има отвратителна котка, тясно е. Абе не става за двама. Или по-точно не става за моята претенциозност. Но пък от към местоположение е идеално. Обаче как да се пренесем, като мани, че ще ни искат някакъв луд наем, ами ще го искат и с предплащане.
Единственото, което ми дойде на умната главица, беше да изтегля заем от 2-3 000 лева, които да покрият наема и разхода по апартамента за 2-3 месеца, докато той си намери работа и вземе някоя и друга заплата. Ама пък коя банка ще го даде тоя заем, като заплатата ми е адски мизерна. Т.е. тя не е мизерна за половин работен ден, но определено не е достатъчна, за да ми отпуснат какъвто и да било заем, дори и такъв смешен. А от роднини пари не искам. Срам и позор да призная пред някого, че няма да успеем сами да се справим, по-добре наистина да спим под мост, по дяволите.
Друг вариант е да сме с някакви съквартиранти. Ама...не ща пък непознати в къщата си :(:( А от познатите ми няма младо семейство с такъв проблем...То всъщност и стари семейства няма, само на нас ни беше толкоз акълът да се оженим на 21...Все тая. Нищо не знам, много ми е тъпо, рядко се чувствам изгубена... Искам и аз вече да се махна от тук. Ще взема да се замисля дали въобще магистратура да записвам...Или направо да си се вдигна и да си ходя в Пловдив. Там работа няма да има пак, ама поне апартаменти бол безплатни. Не, че някой ни е поканил, ама баба ми и дядо ми какво се ширят на 105 кв.м. Могат да отпуснат една стая, докато не сме се размножили. Пък докато се размножим, те нашите ще са построили новата къща и ще се преместят там и ще ни оставят апартамента на нас...Само дето аз ще си остана без образование. Пардон, само с бакалавърска степен. Ако и нея взема, че така ме нервят, че ми иде всичко да зарежа баш накрая. Ама пък ако искам да си отворя мой бизнес, никой няма да ме гледа бакалавър ли съм, магистър ли...И само дето няма кой да убеди Ицо, че Пловдив е най-прекрасният град на света...