Кафкианството на блогера
Представяте ли си пост със 175 коментара към него? И друг пост, инспириран от първия, в друг блог, на друг дневниководещ, с 222 коментара.
Обаче подред.
Първият пост е на много известна руска журналистка, зам.-гл. редактор на руското издание на световно известно мъжко списание (не е Playboy, негов конкурент). В личните данни тя е посочила името и местоработата си, във фотосекцията публикува достатъчно на брой лични снимки.
Та тия дни младата дама в току предхристова възраст обяви на света, че е скъсала с приятеля си и има нов. Старият приятел (да го наречем Б.), съдейки по фотографиите, си е истински мъжкар - с бицепсите му, татуировките и пр. Новият (А.) по американските закони тъкмо би навършил пълнолетие. Съобщението е придружено със съответния снимков материал, разбира се.
Ако обобщя коментарите, те се делят на три групи:
1. Браво! Откъде ги намираш тия хубави мъже, че и все дългокоси. Макар на мен Б. да ми харесваше повече... Ама и А. е сладък.
2. Педофилка такава!
3. Безсрамница! Ти си публична личност, как смееш да публикуваш такива подробности от личния си живот.
Именно в духа на възклицанията от третата група е и вторият пост. Без да е в състояние да приеме подобна публичност на интимния живот, не-толкова-популярната блогерка упреква журналистката в неискреност с цел PR. По-късно излезе, че авторката на анти-поста е искала едва ли не да изпита мобилизационните способности на двата лагера - на своите и на Нейните приятели. В отговор на опит за помирение, направен от неутрален читател, втората дама заявява почти буквално: "Твоето мнение не ме интересува. Интересува ме само мнението на моите приятели. Аз пиша само за тях. И пиша само това, което би ги заинтересувало. Независимо от това, какво на мен би ми се искало да напиша. Аз пиша само това, което би им било интересно на тях".
Логиката на управляващ масмедиа. В крайна сметка се оказва, че и двете вървят към една и съща цел, но по различни пътища. Целта е: повече читатели. Повече постоянни, верни читатели. Въпрос на маркетингова стратегия.
Но аз продължавам да твърдя, че блогът е нещо повече от средство за комуникация. Защото и изкуството е средство за комуникация, но слава богу, не само. Да, пишеш/рисуваш/свириш/играеш, за да те чуят хората. Но и заради нещо друго. Иначе Кафка не би писал и крил в чекмеджето. Сигурно се е надявал, че някога ще го прочетат. Разбира се. Но това не би било достатъчно като мотив. Така мисля.
Не че блогингът е непременно изкуство...
Суета на суетите...
Всички искаме само малко любов, а след време предимно внимание. Просто още един канал...
Много мощен канал :)
Много ти благодаря за този линк! Макар това да е писано преди две години, а оттогава възгледите за блоговете доста да са се развили, то като че ли точно този аспект почна да се изпуска от вниманието. А той е важен аспект, независимо дали може човек да се съгласи с всичко написано там :)