Като индианци пред художник
Според хрониките някои племена в Америка, Австралия, Югоизточна Азия и Океания се страхували от запечатването на образа им върху плато от художника. В следващите епохи страха вече бил от фотоапарата.
Хората от древността се страхували за душите си, страх много по-съществен от страха на съвременните хора, страхуващи се от дребните недостатъци, които фотоапарата лъжец излага на показ. Егото е по-важно от душата. Какво да се прави - суета на суетите, размити ценности сега, преди и след нас. Някога проповедника се възмутил от съвременниците си, а ние повтаряме усърдно - суета на суетите гледайки образа си в огледалото и този на другите през обектива.
Суета на суетите - рече си автора, след като затвори телефона. Тя не се харесала, нарече снимките - смешни и ужасни, защото това на тях изобщо не е тя. Да се махнат от сайта веднага. Изпратени са други снимки, на които вече е тя, нова и прекрасна.
Той отвори пощата и огледа новите - правилни снимки на прекрасните Махи. Този път поне не бяха като правени за някой прекрасен сайт събиращ хората за раздумка и любов. Браво на фотографката явно бе слушала внимателно. Е, рече си той - жалко че пак са позирали сякаш за да уплашат апарата и той да не вземе безсмъртната им душа. Въздъхна и се зае да реже излишното, коригира цветовете светлината и направи махите достойни за галерията.
Хрупайки шоколадовите блокчета се замисли за причината, поради която хората считат фотоапарата за безпристрастен, но въпреки това му се сърдят, цупят се, заемат странни пози само и само да го омилостивят и натискащият спусъка да види нещо красиво, изящно и галещо окото.
Доверието в ближния и неговите способности да запечата образа ни е удивителната крачка, която човечеството е направило между страха от запечатването на образа върху платното и желанието да го запечатаме върху малък лъскав картон.
За да остане нещо и след нас...
Хората от древността се страхували за душите си, страх много по-съществен от страха на съвременните хора, страхуващи се от дребните недостатъци, които фотоапарата лъжец излага на показ. Егото е по-важно от душата. Какво да се прави - суета на суетите, размити ценности сега, преди и след нас. Някога проповедника се възмутил от съвременниците си, а ние повтаряме усърдно - суета на суетите гледайки образа си в огледалото и този на другите през обектива.
Суета на суетите - рече си автора, след като затвори телефона. Тя не се харесала, нарече снимките - смешни и ужасни, защото това на тях изобщо не е тя. Да се махнат от сайта веднага. Изпратени са други снимки, на които вече е тя, нова и прекрасна.
Той отвори пощата и огледа новите - правилни снимки на прекрасните Махи. Този път поне не бяха като правени за някой прекрасен сайт събиращ хората за раздумка и любов. Браво на фотографката явно бе слушала внимателно. Е, рече си той - жалко че пак са позирали сякаш за да уплашат апарата и той да не вземе безсмъртната им душа. Въздъхна и се зае да реже излишното, коригира цветовете светлината и направи махите достойни за галерията.
Хрупайки шоколадовите блокчета се замисли за причината, поради която хората считат фотоапарата за безпристрастен, но въпреки това му се сърдят, цупят се, заемат странни пози само и само да го омилостивят и натискащият спусъка да види нещо красиво, изящно и галещо окото.
Доверието в ближния и неговите способности да запечата образа ни е удивителната крачка, която човечеството е направило между страха от запечатването на образа върху платното и желанието да го запечатаме върху малък лъскав картон.
За да остане нещо и след нас...
Аз пък се чудя, каква е логиката в забраната на някоирелигии да се изобразява бога? Предполага се може би, че така или иначечовек не може да го изобрази достатъчно божествено?
пример:Пенчо шофира и има опасна ситуация на пътя. Всички в колата савпечатлени. Вечерта Нина разказва на Мая случилото се а Георги япрекъсва и обяснява, че нещо не е баш така и на свой ред тръгва даобяснява ситуацията. В този момент влиза Пенчо и заявява, че той катошофьора на въпросната кола знае най-добре ...;)
@Shogun, съвсемнакрадко: юдаизма, част от християнството и исляма приемат забранатадиректно от Бог - "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, щое горе на небето, що е долу на земята...".
Голямата промяна евалидна за всички християни освн протестантите. Приемаме, че бидейкиспособни да разберем (всеки според силите си) посланието на Христос,ние християните няма да изпаднем в идолопоклонство, когато имаме вхрамовете си тленни и антропоморфични изображения на абсолюта - Бог.
Асега по-простичко, ти като идеш в някоя църква не мислиш че Христос ена кръста в иконостаса или в иконите, които (евентуално) целуваш. Тетова се има предвид, ние сме дорасли, но юдеите и мюсулманите още сиследват заповедтта. Протестантите са друга бира, те мислят, че 1600години другиет са яли мухите и са в мноооооооооого голяам грешка:)
поздрав:)