Катето

Никак не е лесно да бъдеш Градска фея. Но пък Катето беше точно такава – обикновена Градска фея. Наум носеше красивото име Катерина, но всички я наричаха просто Катето, защото беше обикновено Кате. Не беше нито висока, нито ниска, нито твърде хубава, нито грозна, косата и беше с тривиален цвят на лъскав кестен, а очите и...всъщност никой не знаеше какви са точно очите `и, защото все бягаха нанякъде. Умееше обикновени градски чудеса – пристигаше на трамвайната спирка винаги точно навреме, за да не се налага да чака, умееше да стъпва само на здрави плочки, за да пристигне на работа без кални пръски по дрехите, обувките `и сякаш не понасяха калта и винаги бяха чисти...Уличните кучета никога не лаеха след нея, в трамвая никога не я настъпваха, а в баничарницата пристигаше точно навреме, за да си купи топла баничка за обяд. В магазинчето, в което Катето продаваше чай и кафе никога не влизаха намръщени хора – някак така се случваше, че намръщените хора подминаваха това магазинче, или пък изведнъж си припомняха нещо прекрасно и лошото им настроение се изпаряваше. Магазинчето не беше нищо особено – в него се продаваха чай, кафе, билки и подправки. Единственото необикновенно нещо беше неповторимият аромат, който обгръщаше влезлия купувач. Ароматът беше странно съчетание от всякакви ухания – веднъж, когато влязох, ми замириса на борова гора след дъжд, друг път – на прясно окосена ливада, а миналата седмица кой знае откъде се беше появила омайна миризма на жасмин...или лотос...или някакво екзотично цвете с непознато име... При всички положения, никой не излизаше от магазина без хартиена торбичка, пълна с нещо ароматно.

Беше дъждовна пролет – общо взето, неприятна, хладна и облачна. Част от причината за това сигурно се криеше в малко тъжното настроение на Катето – или пък обратното, настроението на Катето беше малко тъжно поради надвисналите дъждовни облаци... Както и да е...

Катето потропваше по мокрия тротоар с лъскавите си обувки и сякаш прелиташе над всички неравни и изпочупени плочки, когато изведнъж върху нея връхлетя Намръщен човек. Той вдигна поглед към нея, съзря блестящата `и усмивка и трепкащата коприна на роклята `и, намръщи се още повече и отмина. Катето въздъхна, оправи косата си, която леко се беше разбъркала от вятъра, и продължи бодро да потропва и да се усмихва. „ Някои неща просто са такива, каквито са – мислеше си тя – дори намръщените неща със сигурност някога се усмихват, което оправя всичко рано или късно...” Към обяд в магазинчето влезе един млад музикант, който винаги си купуваше сто грама черен чай с малко канела и портокалови кори. Чудно нещо, той не се усмихваше, а очите му гледаха някак разсеяно. Катето му се усмихна, разбира се, премери необходимото количество чай и добавки, приготви симпатично, синьо, хартиено пакетче и му го подаде.

-         Благодаря Ви, Катерина, Вие винаги сте толкова любезна! – каза сериозно младежът, взе симпатичното си пакетче и остави Катето да се чуди какво се е случило с хората.

"Това най- вероятно се дължи на лошото време!" – реши накрая тя, усмихна се някак вяло на черния чай и продължи да подрежда разни аромати в разни бурканчета.

Привечер, когато си тръгна към в къщи, Катето окончателно се обърка. Един неприятен капчук се изсипа точно пред лъскавите и обувки и успя да ги опръска с кална вода. Усмивката на Катето отначало помръкна, а после съвсем се стопи. Въздишката и вече не беше просто въздишка, а се превърна в Тежка въздишка. Тя пресече оживената улица и спря до уличния музикант, който синтезираше Шопен на някакъв синтезатор с безбройни  клавиши и бутони. В главата на Градската фея се подредиха няколко думи :

„Тротоарът потръпна след дългия ден,

един кестен издъхна в привечерния задух,

а по мократа улица се разлива Шопен –

нелогично, с класическа радост...”

Думите се подредиха и ... спряха да се подреждат. Катето чакаше да се доподредят през целия път до дома, но те така и не се подредиха. Късно вечерта тя си приготви чаша билков чай с листа от мента, маточина и мащерка, и се приготви да поспи. Надяваше се, че на сутринта светът пак ще е слънчев и усмихнат, а неподредените думи и неща ще се подредят.

За съжаление, светът е такъв, какъвто е – дори и да е намръщен и дъждовен, той просто е такъв и отдавна нехае за настроението на Градските феи. А понеже тяхното време е отдавна отминало, светът само търси начин да ги заличи докрай. Един от признатите начини да постигнеш унищожаването на Градска фея, се състои в това да я задържиш в тъжно настроение за цял ден. Тогава тя губи силите си и става обикновенно, незабележимо момиче в града. Затова навярно онези думи така и не се подредиха, а малкото магазинче загуби прекрасния си аромат – в него вече миришеше само на обикновена портокалова кора...