avatar

Каръшки истории

Днес не ми е ден.
По принцип трябваше в понеделник да отида до университета да се запиша. Реших да оставя за вторник. Вторник пък реших да спя. Да ама часовникът ме събуди рано рано. В сряда вече ще тръгвам. Ставам - вали дъжд.
Качвам се на автобуса. Той се счупва. Няколко пъти спира и едвам едвам стига до Пловдив. На всичкото отгоре зад мен има седнала една баба с много тежък парфюм и ми става лошо. Няма да казвам как се отървавам от това ми състояние, защото не е за писане. Пооправям се малко.
После стигаме Пловдив, отивам да се записвам, чакам на опашката пред инспектората и се сещам, че трябва преди това да си платя таксата. Отивам и докато я плата няколко човека ме пререждат.
После на майтап казвам, че точно пред мен инспекторката ще излезе в почивка. Така и става. Ади още час и половина чакане. Отиваме в кафето с една колежка. Като се връщаме нова опашка. Чакане отново...
Точно свършвам. Имам около половин час да отида до другия край на града да си хвана автобуса за Нова Загора. Успявам, купувам си билет, отивам да се качвам и се оказва, че е същият счупен автобус от сутринта.
Качвам се, излизаме от Пловдив и автобуса пак спира, чакане около половин час, после след още 5 км пак се чупи. Този път за последно. Вече не може да тръгне. Хората започват да недоволстват. Започват да правят подписка на един лист от малко тефтерче да им върнели парите. Аз се разписвам. Но около 40 процента искат. Тогава един се провиква като не искали да си оставали в счупения автобус като дойдел новия. Той щял да пише до Атака какво безобразие ставало по българските пътища и къде бил Първанов в момента да видел. Ама той не ползвал автобуси ами имал шофьор. За какво за бога му трябва Първанов в тази ситуация и дали смята че другия кандидат ще е там.
Аз съм изнервен, но си опитвам да си чета списанието и си мълча. Това,което ми минава през главата е главно "Добре дошли в България". После след около 50 мин идва и новия автобус. Качваме се, господинът, симпатизант на Атака си хвърля празната бутилка от минерална вода в канавката при многото други подобни. Едвам се сдържам да не му направя забележка отново, но знам, че нищо няма да спечеля от това а само ще се изнервя още повече.
Пътуваме, аз заспивам, като се събуждам сме в задръстване причинено от катастрофа. Точно сега ли решиха да се блъскат. Нормалните хора карат бавно когато пътя е мокър. Още половин изгубен час...
В крайна сметка се приграх у дома след 4 часа при нормални 2:30 за път. В момента ме боли главата, не ми се приказва изобщо и ми е лошо, ама чакам да видя мача и евнтуалното ново поражение на Левски.
А да не ви разправям и за другите елементи от милата ни действителност, които са причина за културния шок на повечето хора, идващи си обратно в България от чужбина.

А и сега да направя рекламата на фирмата,която ме возеше да се пазите от нея, защото за 2ри път ми се случва да им се чупи автобус, докато аз съм вътре - ЛЕОНИДОВ Сливен