Карибски пирати - проклятието на псето

  Ходили ли сте на море с куче? Разумните не го правят, но понякога любовта надделява :)
  Току-що се връщам от почивка и се нагледах на страдания. И аз си имам куче и си го вземам, но слава богу е възпитано и се ограничава само до вяло излайване от време на време. Обаче видях едни хора със немска овчарка. Както разбрах по-късно била едва на година и половина и това обесняваше агресивното й поведение. Всеки ден като ходехме тя беше там, на пост. Всеки път пищящи хора, пазещи се да не бъдат ухапани. Но веднъж надмина себе си...  ... пясъчните дюни се стелеха пред мен като в пустинята Сахара. Слънцето, високо на хоризонта, приличаше на топка разтопена лава. Лъчите му светеха право в очите ми и ме заслепяваха... устата ми беше напълно пресъхнала. Жарка, червена топлина... мараня, толкова е топло, че когато стъпвам на пясъка имам чувството, че кожата ми се пържи като кашкавал пане. 12 на обяд аз отивам на плаж. Ми тъкмо по хладничкото :)
  Морският бриз ме лъхна, успях да дойда на себе си и избегнах една трънка. Проснах дюшека и легнах на него да си поема малко въздух. На плажа са си старите хора. Всяка сутрин (в случая обяд) са все едни и същи. Отново чувам лай. Милата немска овчарка от ранни зори опъва нервите на присъстващите с гърлен лай. По едно време се замислих дали едно куче е нормално да лае толкова много и то за нищо. Явно пак ще има купон. Вече нито съм жадна, нито съм уморена. Скоро покрай чадъра на звяра ще мине някой невинен и отново ще видя на живо изпълнение на хореографията на последната песен на Араш (Temptation).
  Един нещастник се задава по плажа, без да подозира, че днескашният ден ще е паметен за него. Трябва да е на около 20, с още двама. Ходят си хората безгрижно и си бъбрят. Горещо е, що да не си вземат една биричка? А пък и наблизо има и капанче. Трябва да изясня нещо преди това. Най-близо до морето са ония чадъри, за които се плаща, затова хората (с немската) бяха седнали отзад. А на пет метра по-нататък плажа свършва и там е кацнало въпросното капанче. Натам се бяха насочили и бедните хорица. Или по-точно главния герой (със оранжевобели шорти, шушлякови, като се движи се чува онзи типичен шум от търкащ се шушляк). Точно шума привлече вниманието на псето, което до този момент стресираше един плешив чичко (човечецът се опитваше да си забие чадъра). В следващия момент то се обърна да погледна назад и видя ония с оранжевиет гащи. Трябваше му само миг, за да осъзнае, че той изобщо не го забелязва и не подозира опасността. Овчарката беше завързана за чадъра с един дебел кожен колан, но пък чадърът не беше добре забит. Голяма грешка, ама съм сигурна, че след тоя случай хората са си взели поука. Както и да е. Тая овчарка между другото не беше тъпа. Няма да се разлае като някое нормално куче, така че да примлече вниманието. Не, тя изчака да я наближи и чак тогава се хвърли в атака. Чадърът, за който беше завързана, беше на "Кока-Кола", рекламен. Представете си следната картина: чадърът стои спокойно забит в пясъка и крайщата му се веят от вятъра и в следващия момент той се влачи зад побърканото животно като отскубнато мушкато. Кучето се носеше като млад гепард и влачеше чадъра след себе си. Бягаше гладко и безшумно по пясъка, носейки се към нещастния младеж. Като го наближи (в гръб, затова човекът не го видя) просто се хвърли и с удивителна лекота отпра едната половина от банския, така че задните части на жертвата се показаха в целия си блясък. Нещастникът изрева като на умряло и се заопитва да спаси и останалата част от панталонките. В това време приятелите му се разбягаха. Единия застана на 3 метра и започна да вика: "Чие е тва куче, бе?! Приберете го, ше го изяде!" Беше верно уплашен. Вторият искаше да се притече на помощ, но понеже го беше страх да се приближи да не го ухапе кучето, реши да го замери с нещо. Под ръка единствено му беше джапанката му. От ония с тежка силиконова подметка. Събу я и я метна в посока на кучето. Но явно беше доста развълнуван, защото не уцели псето, а цапардоса приятеля си по лицето и по-точно по носа. От едната му ноздра шурна такава кръв, че той вече съвсем откачи. Първо му се нахвърли бесен пес, после и пък го осакатиха с някакъв предмет, тежащ колкото пълна догоре дамаджана. Май по принцип беше и доста нервен човек. Заряза псето и хукна към капанчето. Немската овчарка се беше настървила и радостно заприпка след него, за да го довърши. Младежът изобщо не се колеба, а ловко се метна на покрива на капанчето, което от едната си страна беше сравнително ниско. Като си уплашен и в кибритена кутия можеш се напъха. Стопаните най-сетне се домъкнаха и хванаха дзвера. Патардията после не е за разправяне. Голям скандал беше.

P.S. "Карибски пирати" е един от филмите, за които веднага се сещам щом се говори за море. Въпреки, че е доста комерсиален ми харесва. Джони Деп сякаш му вдъхва малко живот.