Карас?!
Вонегът казва, че има хора, които са от твоя карас. Заедно с тях се намирате на едно и също място, по едно и също време, не се познавате, но рано или късно те правят нещо за вас, както и вие за тях.
Последните няколко години се запознавам с хора, които просто е трябвало да срещна, били сме на едни и същи концерти, имаме общи приятели, без те самите да са ни запознавали, ей такива неща. Замислих се, дали е възможно случайностите да се подреждат по точно определен начин, защото има карас. И ако наистина има, дали съм доволна от отношенията си с хората от моя карас. И и зобщо цялата тази предопределеност добре ли е или е зле?
Ако приема, че съществува карас и хората, които срещам са от моя такъв и те не ми харесват по някакъв начин, следва, че и аз съм такава...
От друга страна, ако няма карас, всичките ми познати от последните години са случайни, но си остават свързани.
Мисля си, че нямам нищо против собствения си карас, ако това са хората от него, те ми харесват, много ми е приятно с тях и чакам с нетърпение новите, които ще се появат, защото не вярвам да са само тези...
а що е то Карас? И Вонег? Извинявам се предварително за невежеството си и моля да не ми се присмивате грубо... :)
Кърт Вонегът е писател, чиято е култовата реплика: "Моля не хвърляйте фасовете си в нашата тоалетна, както и ние не пикаем във вашите пепелници". За съжаление не съм чела нищо негово, но смятам скоро да залича този си пропуск.
Много го обичам! Любим писател ми е и съм прочел почти всичко, любими са ми:
"Кланница 5"; "Синята брада"; "Закуска за шампиони" "Точният мерник"
"Разберете че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини."
обичам го. много. браво за хубавия пост.
И ти си прав. Чувала съм една реплика: "За какво сме приятели, ако не се използваме"
Вярно е и това, което казваш - много често най-големите интриги и проблеми идват от най-близките хора. Може би проблема идва от това, че наричаме твърде много хора с думата "приятел". Истински приятели много рядко се срещат и се броят на пръстите. Вярвам, че при тях такива неприятни случки няма.
Иначе от година някъде изгубих най-добрата си приятелка /какъв изтъркан термин само - "най-добра приятелка"/. Оказа се просто, че не ми е никаква приятелка. Сега си нямам такова животно - най-добра приятелка. Имам си други приятели, но никого не пускам толкова близо до себе си, за да му сложа този "етикет". Малко ми липсва това да си имам такъв човек от женски пол, защото от мъжки си имам, но може би всичко с времето си ще дойде :)
Иначе за мен най-добрата ми приятелка винаги ще бъде моята мила майка, която страшно много обичам и ужавам!
Ох, много лично взе да стана, отдалечих се от темата, но от тази тема се родиха такива размисли в главата ми
...