Капки

Пак сънувах кошмар.

Някой се смееше като луд или не севсем... Защо трябваше да се събуждам? Не че не беше доста страшно, и това стягане в гърдите, а знаеш че трябва да тичаш и се опитваш, а все повече нямаш въздух,а това нещо те настига и не можеш да избягаш... Трябва! Опитваш се ... ооо само как се опитвам! И този смях, напомня ми за едно дете. Когато бях много малък се смеех така... и тя каза че се е смеела така... Ами ако беше тя, ами ако съм избягал от нея?

Защо трябва да се събужда изобщо човек, като още от пръкването си на света всеки започва да протестира и да се ядосва, че е изваден от топлото, уютно място... реве, крещи... всеки път когато се събудя си мисля за това... Защо трябваше да се събуждам!?

Поглеждам към прозореца. Доста е мрачно за май месец. Отмятам с рязко движение топлото одеало и докато отивам към прозореца две или три силни тръпки на реалност пробягват по гръбначния стълб. Ха! Едри капки падат от един огромен тъмно сив, мързелив, изтегнал се до където мога да видя облак... Добре че вали пак, напоследък не мога да понасям слънцето...

Незнам защо хората толкова се цупят на дъжда? Сигурно защото, всеки търси в него утехата и да измие горчивината на неказаната истина, а в същност ясно знаем, че няма да стане... или поне не сега... Слънцето, дааа, слънцето е много по-лошо от дъжда, по-коварно. Създава лъжливо настроение. И мен ме е лъгало... сгрее ти се дупето, виждаш хора се смеят наоколо и вземеш да си помислиш, че всичко е ОК... Илюзии...

Вятърът си играе с капките по стъклото, както съдбата с нас... Нека вали още дълго... и дано скоро вятърът духне моята и твоята капка една към друга... ще се опитам да заспя пак... и в крайна сметка ... всеки кошмар ще свърши работа...

Ох, защо трябваше да се събуждам?