avatar

Камбана

Досега никой не знаеше, че имам сестра. Дори и аз до момента, в който един човек ни събра. Представи ни и си замина. Това се случи преди 12 години. В началото обратно на очакванията ни беше безкрайно лесно.  Не знаехме нищо една за друга, не се интересувахме. Приехме безмълвното съгласие да се разбираме. Всичко, което осъзнавахме е, че една от нас се очакваше да се промени. Да се нагоди е точната дума. Започнахме да надничаме в пощите си. Къде от любопитство, къде от липса на установени граници. Нали бяхме сестри!  Близки?! Нито една от нас не празнуваше рождения си ден, без другата да присъства. Непременно. Споделяхме храната си. Пътуваше тя, а аз оставах вкъщи. Вечер, дори и да беше след полунощ осветлението в нейната стая се изключваше непременно след моето. Никога тя не заспиваше първа! Никога не се обаждаше по телефона.  Започна да го прави неотдавна.

Броехме дните, когато старецът, който ни запозна щеше да се върне, за да си я вземе обратно. Не знаехме, кога ще бъде. Чакахме. И преди два дни той се завърна. Незнайно защо се обади първо на мен. Повика ме и ми каза: "Искам ти да дойдеш с мен! Сестра ти остава тук.".

Ама как ? - смаяно попитах аз.

След половин час стоях на задната седалка на колата ми и пътувахме. Не ми позволи да карам аз, не ми каза, къде ме води. Не се съпротивих!  За първи път в живота си!  Противно на  камбанения звън от многото гласове в главата ми, АЗ ЗНАЕХ със СЪРЦЕТО СИ, че моето пътешествие започва едва сега.  Не изпитах жал нито към стария (вече) дом, нито към заключената ми сестра вътре.  Цял живот тя живееше с усещането, че е свободна, но в този момент ТЯ РАЗБРА, че всичко, което е правила досега, всичко, което с настойчивата упоритост на по-голямата сестра и убедеността в собствената си висота, един ден ще я приземи в нищото - там, където не й се предлага нищо друго, освен да живее в самота. Сама със себе си.  Кой знае, може би ще й хареса ...