Какъв ден!

                                                             Не е всеки ден Великден....

Възможно ли е да ти е толкова хубаво, та чак в един момент да престанеш да го чувстваш? Сетивата се пресищат от толкова много прекрасни емоции. Както ти става байгън от сладкото.

Вчерашният ден – неделя, Великден, започва с дванадесетте удара на часовника, с традиционното пеене на химна под звездите, с “Христос воскресе”, чукане на яйца и ядене на козунак. Празнични вълнения.

Особеното е, че събитието се развива на 2230 м надморска височина, в хижа “Рибни езера” на Рила.

На сутринта рано-рано тръгваме надолу. Снегът е много дълбок, но ние не затъваме, понеже е още студено. Движим се много бързо, и това ми носи голямо удовлетворение (става въпрос за удовлетворението, когато се справяш с нещо, за което си имал опасения, че няма да се справиш... в случая поради моя контузия). Наоколо е бяло и празнично, започва прекрасен ден, панорамата е неописуема.

Неусетно преминаваме в друг сезон: от зимата в слънчева пролет. Решаваме, че добрата скорост ни дава право на бонус, за който даже не сме се надявали: с малко удължаване на пътя се оказваме на гроба на Св. Иван Рилски – точно на Великден! Покланяме се на гроба му и проверяваме дали сме грешни, като за целта се промушваме през пещерата: радост – не сме грешни! ;) Забравила бях, че на входа на пещерата има множество листчета с желания към светеца – чудотворец.

С бърз ход скоро се оказваме в празничната глъчка на Рилския манастир. Винаги преминаваме толкова бързо... времето никога не достига да се заредим с енергия от това чудно място. Не и този път: до автобуса има много време. Паля свещички за здраве, катеря се по чардаци, за пореден път се качвам на Хрельовата кула, радвам се на иконите... Когато напускаме манастира, вече преливам от спокойствие, а сигурно, ако вляза в тъмна стая, ще излъчвам и светлина – или поне така се чувствам.

Пътуването с автобус продължва през цъфтящи плодови градини.... в полето се разхождат щъркели.... Душата ми, на която съдбата обикновено предлага дребни подаръци (днес цъфнало цвете, утре – песен на птичка), просто вече отказва да възприема.