Какво се питам всъщност?

 Чуствам се тъпо,обидно ми е,чуствам се като в клиника за идиоти!Лошо ми става само като видя наглите физиономии на политици,депутати,управляващи!Толкова безочливо и нагло поведение могат да си позволят само хора,които имат чуство,че са господари на положението,недосегаеми от закона,безскруполни,безсмъртни........Обидно ми е,че ни разказват приказки все едно сме бавноразвиващи се маймуни.И в чужбина не искам да отида,защото адски се срамувам от държавата и не знам,ако ме попитат, от къде съм,дали ще съм в състояние да кажа истината.

 А решението на жената да си продаде бъбрека,не мога да коментирам.Ясно е, че е отчаяна и в безизходица-лицето на майката в България.

  Изобщо нищо вече не ми се коментира.Просто ще си снимам.Това,което очите ни виждат,не може да се извърта и тълкува като думите!

Коприва, те не само имат такова чувство - те на практика са си господари на положението. Не знам, може би ако всички майки групово обявим, че си продаваме органите, може би някой ще се заинтересува от това, което мислим. Това ли е начина?

Кодекса на самурая-."Дълг е да се грижиш за семейството си така както те са се грижили за тебе."

Един ден децата ще се грижат за теб,така както аз се грижа за майка си...

Веднъж преди много години прочетох, че в Индия родители продавали децата си, главно момичета, за донори, за да не им дават зестра, когато се омъжат. Това ми звучеше като смъртна присъда поради това, че не са се родили от правилния пол. Почти по същото време бях решила, че не искам семейство и деца, но по други причини, а наскоро реших, че при никакви обстоятелства не бих станала доброволно донор, защото това е като да се съглася сама да ме убият, а някой по високите етажи на администрацията да спечели пари от мен, вместо моите близки. Аз съм против донорството и не подкрепям акции свързани с донорство, затова си мисля, че мизерията в България трябва да е толкова немислимо непреодолима, за да се стигне до там една майка да продаде здравето си за комат хляб и покрив. Какво ще продаде догодина?

войн, не знам дали съм съгласна. Аз лично гледах болната си майка в продължение на 10 дълги години и не съжалявам за това.не съм го правила защото съм длъжна, а защото беше човешко същество, което се нуждае от помощ. Но пък знам колко е тежко и страшно, така че не искам за нищо на света да причиня такова нещо на собственото си дете.

Диди, аз също съм против акциите за донорство, но имам други съображения : не бих помогнала на човек, който не познавам. Ако с мен се случи нещо и присадят сърцето ми на циганин примерно, а после този циганин изнасили или убие дете - излиза, че вината косвено е моя... Не искам да се вкарвам в такива дилеми, даже и посмъртно. Говорила съм дълго по този въпрос с личната ми лекарка, която се опитваше да ме разубеди.

Случайна, не схванах само защо ако присадят сърцето ти "на циганин.... и той после..." С българин, арабин, руснак, швед.....променя ли се нещо?

ПП. Асоциацията донорство-цигани май засега е обратната - те са основни  "донори" на органи и кръв. Донори е в кавички - заради стопанския примес в тяхното донорство. По сходни причини с тези на майката - повод за поста.

Мария, крайно не съм съгласна. Някои етнически групи имат различна ценностна система, която явно не включва разсъждаване, труд и т.н. Не искам да влизам в такъв спор въобще. Да, съгласна съм, че вероятността да се падне сърцето ми на убиец - българин е същата.

Добре няма да отваряме спор по въпроса. Само да забележа, за някой друг път следния факт - срещала съм се с 10-15 души от второ поколение безработни фламандци и децата им, които като навършат 18 в следващите 2-3 години ще станат 3-тото поколение безработни. Затова съм "против" тежките поражения на загубата на навици за труд да се  приписват на етническия вид общности. което не значи автоматично,  че съм "за" позитивната дискриминация като държавна политика. в България и не само - позитивната дискриминация на държавно ниво трябва да бъде забранена поне за 100 години.

Нямам представа от безработните фламандци и техните поражения, но имам наблюдения върху местното население. Нищо на тоя свят не зависи от етноса на човека - в днешно време дори цвета на кожата не зависи от това, камо ли пък работните навици. Но пък в някой етноси у нас неученето и неработенето се смятат за нормални, дори в сферата на пожелателните. Ако съответният индивид е достатъчно здрав за да иде да си продаде половината кръв, защо по дяволите не е достатъчно здрав да седне и да се научи да работи нещо смислено?