Какво иска жената?

М. Санилевич: Имам въпрос: защо жените винаги са недоволни от своите мъже, а чуждите – напротив – хвали?

М. Лайтман: Мисля, че те просто фантазират, струва им се, че чуждият мъж изглежда така, както би трябвало да изглежда идеалният мъж.

По принцип, самата жена не е наясно, какво точно иска от мъжа. Това в никакъв случай не бива да се разглежда като неин недостатък, тук става дума единствено за различните проявления на природата. Жената се ръководи от самата природа, тя изцяло се проявява в нея и в същото време е тясно свързана с нея.

Жената се стреми към правилното устройство на света. Тя е най-близо до природата и вътрешно усеща, че сегашното устройство на света е неправилно. Това се отнася до всички видове взаимоотношения: с децата, вътре в семейството, между семейства, и, естествено, между държавите. И даже техните взаимовръзки, към които тя, по принцип, няма никакво отношение. Но, всички тези неща и носят голямо безпокойство, защото сегашните глобални международни и екологични кризи влияят и на семейството, и на децата, и на тяхното бъдеще – с една дума, на всичко. По такъв начин, тя изведнъж се оказва в едно огромно пространство, което по-рано се е ограничавало само от четирите стени на четирите основни помещения в къщи: кухнята, спалнята, гостната, и детската – това е бил целия и свят.

Та нали до неотдавна жената е трябвало да получи разрешение дори да излезе от вкъщи! А сега се получава точно обратното, гонят я навън, за да работи, за да носи вкъщи заплата, наравно с мъжа. Преди, това не е било така!

Мястото на жената е вкъщи. Тя се грижи за възпитанието на децата, за домакинството, за храната на трапезата, посреща мъжа си. Това води началото си още от каменната ера и понастоящем нещата би трябвало да стоят по този начин. Факта, че днес всичко става по друг начин, говори, за това, че всичко е извън контрол..

Неудовлетвореността на жената от собствения и мъж, се дължи и на това, че средствата за масова информация, налагат други идеали… Въпреки, че според мен, ние виждаме не положителния, а отрицателния мъжки образ на всички нива, но защо това толкова се харесва, защо този образ допада на всички... Ние не възпитаваме младото поколение в афинитет към положителните образи. От тук идва и общото недоволство.

По моему, това дори не е недоволство. Мисля, че това е общото впечатление за мъжа, което създава у жените стремеж за неподчинение към него, за по–голяма независимост, за по-малко очаквания от мъжа, без подхранване на каквито и да било илюзии. Старите времена си отидоха. Затова днес жените са по-самостоятелни и по-активни.

Е. Литвар: Много се говори за това, че дори неосъзнато, жените усещат духовния свят, много по-точно, по-чувствено отколкото мъжете. Може би у жената съществува някакъв вътрешен идеал за съвременния мъж? И именно поради тази причина тя е постоянно недоволна от мъжете – тоест, нейният мъж не съответства на този идеал.

М. Лайтман: Проблема идва от потребностите.

Доколкото жената е на по-ниско стъпало от мъжа по отношение на духовния си корен, то и в нашият свят нуждите на мъжа по отношение на женските са много по-принизени. Мъжът се нуждае от жената и изисква от нея – грижи, вярност, принадлежност, която вътрешно би го удовлетворила.

В същото време жената, гледайки на мъжа като на по-високо стоящ от нея по произход на духовния му корен, изисква от него по-високо ниво – не животинското, което той търси от нея, а духовното, душевното, човешкото, културното и така нататък. От това и произлиза в нашия свят всички различия в мъжките и женските потребности по отношение на един към друг. Това произтича от духовния корен и затова се проявява във всякакъв вид и на всички нива на взаимоотношения: семейни, обществени, с децата, тоест, със синовете и дъщерите ни и така нататък – във всичко.

Решението тогава е само едно: да се върнем към духовния си корен, иначе изход няма. Половинчати решения няма да доведат до нищо. Те само ще покварят този свят още повече, и ще забавят процеса на поправяне, към който той така или иначе трябва да се устреми. Природата не търпи празнотата, но тя не търпи и противоположностите, и противоположностите са неуравновесени и нехармонични една спрямо друга. Затова всички в еднаква степен сме под въздействието на отрицателни сили, които ние сами привличаме върху себе си, поради липсата на съответствие с духовния си корен, за да се върнем към равновесието – хомеостазата.

Именно това равновесие – което е основен закон в природата – сме длъжни да изучим. Това по своята същност се явява и моето професионално занимание. Именно с това се занимава и самата Кабала–учи ни на това, как да се върнем към духовния си корен. В противен случай не правим нищо – ние нямаме никакъв шанс да ако вървим срещу природата, от нея няма как да избягаме. Затова, за да се наречем истински мъже и жени – нужно е абсолютно отъждествяване с нашия духовен корен. И тогава ние ще съществуваме в необятния, вечен, съвършен природен обем, в пълна хармония на всички нива.

А отсега и занапред ще виждаме колко по-независими ще стават жените. Когато те достигнат нивото на пълна независимост, тогава ще започнат да се наблюдават и най-сериозните проблеми на мъжкото съсловие. Защото поправянето на света, тоест, поправянето на всеки един поотделно и на цялото човечество - лежи върху мъжа, на корена, който носи вътре у себе си, произлизащ от Твореца. Жената само се явява негова съратничка в изпълняването на тази задача, както е казано и в Библията: «Създал съм ти помощ против теб самия», – противна на тебе (противоположна).

Така че, мъжът ще изглежда все по-нещастен, а жената все по-независима, силна и съвършена.

Е. Литвар: Страхувам се, че въпросът, който ще задам няма да се хареса на мъжката аудитория. От горепосочения извод, че постоянните изисквания на жените спрямо техните мъже, се свеждат до това, че мъжа е длъжен, длъжен към семейството, към жената, следва ли, че това е справедливо (съгласно духовния корен)?

М. Лайтман: Съгласно духовния корен, ако мъжът изпълняваше своето главно предназначение – самопоправяне – и правеше това в семейството си, по отношение на своята жена и деца, тоест, да внася духовен елемент във връзката помежду им, то жената, съгласно произхода на духовния и корен и в този смисъл връзката и с мъжа, не би искала от него нищо повече от това. Нейните нужди биха били минимални, защото по своята същност именно това е нещото, което тя желае да види у своя мъж, да действа изхождайки от своя духовен ген – и нищо повече. Минимално обезпечение на житейските нужди, макар и в пещерата – дори ако това го има в съвременния свят – тя би била доволна от своя мъж, удовлетворена духовно, душевно.

Е. Литвар: Тоест, ако мъжът внесе в семейството някакви духовни наченки, някаква духовна цел…

М. Лайтман: И минимално усилие…

Е. Литвар: …то женските изисквания, постоянният натиск върху него – от всички страни - «дай!» - принципно биха се променили?

М. Лайтман: Да.

http://www.kabbalah.info/bulg/